Днес в София министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко ще обсъжда с български партньори съвместните проекти в енергетиката и изгодността им за страната ни. България поставя разговорите в общоевропейски контекст.

Целта е да се гарантира сигурността на енергийните доставки не само за страната ни, но и за ЕС, както и да се развива родната енергетика при най-изгодни за държавата ни условия. Пред визитата на Сергей Шматко руският посланик Юрий Исаков бе любезен да отговори на актуални въпроси на "Стандарт".

- Ваше превъзходителство, диалогът между премиерите на България и Русия Бойко Борисов и Владимир Путин вече започна. Какво очаквате от продължението му?
- Първата официална среща на 1 септември между двамата премиери бе посветена главно натемата съвместните енергийни проекти. Искам да подчертая обаче, че енергетиката съвсем не
е единствената област на взаимните ни интереси. В България на власт е ново правителство,което, както се предполага, разбира, че стратегическите интереси на България съвпадат свектора на постъпателното развитие на руско-българските връзки във всички сфери инаправления. И това е естествено, тъй като те се градят на уникални традиции, заложени от нашите предци и скрепени с неподвластни на времето духовни връзки. Те здраво са циментирани от взаимната изгода и уважение.
Убеден съм, че целият солиден позитивен багаж в двустранните връзки, които ние съвместно създадохме през последните години, би трябвало, а и аз съм уверен, че може, да се използва за динамичното движение напред по целия спектър на взаиомодействията ни. Увереността ми се базира на съответстващите еднозначни изявления в полза на по-нататъшното развитие на двустранните отношения, направени на срещата на премиерите на нашите страни в Гданск.

- Вие имате ли вече лични впечатления от премиера Борисов и неговия кабинет?
- Да. Добри впечатления остави у мен първата ми среща с г-н Бойко Борисов в неговото ново качество като премиер, както и с ключови министри от неговия кабинет. В тези контакти също така ясно прозвуча мисълта, че задачата за развитие на партньорството с Русия се разглежда като един от главните приоритети от новото правителство в България. Искам само да добавя, че в Москва ще се радват да видят реални практически стъпки в потвърждение на този курс. От своя страна, аз ще правя всичко възможно за реализирането на такъв сценарии на двустранните ни отношения.

- Ще има ли нова газова криза, подобна на тази през януари? В Киев се опасяват, че Москва може да използва "газовия лост" с цел да повлияе на резултатите на предстоящите президентски
избори в Украйна. Подобни опасения има и в страни от ЕС.
- Много се надявам това да не се случи. Но този въпрос всъщност би трябвало да се отправи към украинската страна. Дали отново ще има газова криза или не ще зависи, както и миналата зима,
изключително от готовността на Киев да спазва международноправните си задължения за безпрепятствен и ненамаляващ транзит на руски газ за европейските потребители. Освен това украинците трябва своевременно да се разплащат за доставките на руския газ по двустранните споразумения. Средства за тази цел тази година украинските партньори имат благодарение на финансовата помощ, предоставена неотдавна от ЕС на Киев. През последните месеци от Украйна не е имало нарушения на заплащането на доставките на руски газ. Ще подчертая - независимо от сложните сега отношения с Киев Москва взема пред вид тежката икономическа ситуация в Украйна и прави
сериозни отстъпки по въпроса за заплащането на руския газ. Така на неотдавнашната среща на премиера Владимир Путин с премиера на Украйна Юлия Тимошенко в Гданск бе постигната договореност Украйна временно да заплаща само реално потребявания газ, а не цялото контрактувано количество. Като се отчита значителното заради икономическата криза съкращаване на потреблението на газ в Украйна /в първото полугодие на 2009 г. с 30-40 процента/ такъв привилегирован режим означава, както разбирате, преки загуби за нашите износители.
Руската страна обаче направи тази стъпка. По същество става дума за руска икономическа помощ за Киев. Трябва да притежаваш наистина болно въображение, за да видиш в подобни добросъседски действия на Русия някакъв "газов лост" за натиск с цел да се въздейства на вътрешнополитичеката ситуация на Украйна или път някакъв друг зъл замисъл.

- В Годината на България в Русия и 130-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни, се усети "енергиен привкус". Как гледа Москва на намерението на новото българско правителство да преразгледа, а вероятно и да замрази някои проекти в енергетиката, ако те не са изгодни за София?
- Проявите в рамките на Годината на България в Русия и празнуването на съвместния дипломатически юбилей преминават успешно по целия спектър на изключително богатите икономически, културни, научни и духовни връзки между нашите страни и народи. Същевременно е очевидно, че именно енергетиката може в перспектива да стане локомотив в двустранното ни взаимодействие, като вземем стратегическа перспектива. Руската позиция за възможните намерения на новото българско правителство да преразгледа някои проекти в енергийната област или отделни техни аспекти пределно ясно бе
изразена от руския премиер Владимир Путин по време на състоялата се в Гданск среща с новия български премиер Бойко Борисов.
Първо, в Москва разбират, че новият български кабинет има
нужда от време, за  по-подробно да се запознае с конкретиката на съвместните енергийни проекти. Цялата документация за тях е открита и се намира в българските и руските корпорации. Ние сме
готови за допълнителни експертни консултации по всеки от проектите за изясняване на всички въпроси, интересуващи българската страна. През следващите дни ще започнат двустранни
консултации за АЕЦ "Белене" на министерско равнище.
Второ. Молим българската страна колкото се може по-скоро да се определи по отношение на участието си в всички от съвместните проекти. Ние адекватно и без драматизъм ще приемем всеки отговор. За Русия, в случай на отказ на българската страна от участието си в някой от тях, има и други пътища за реализация на енергийните й интереси. Ще добавя, че за руската страна няма никакво съмнение в това, че съвместните енергийни проекти
са изгодни за България и съвпадат със националните и стратегическите й интереси. Същото, разбира се, се отнася и за Русия. Абсолютното мнозинство експерти, а смея да твърдя, и
български граждани, споделят това мнение. Разчитаме, че новият кабинет ще подходи към оценката на съвместните енергийни проекти отговорно, непреднамерено и неполитизирано. Това ще
даде възможност на София да използва историческия шанс, както се изрази премиерът на Русия Владимир Путин, България да се превърне в енергиен център на Балканите, което същевременно
сериозно ще повиши нейния геополитически статут в Европа.

- Руски медии изчислиха, че ако България се откаже от споразумението за АЕЦ "Белене", то Русия ще загуби 12 милиарда долара. Верни ли са тези разчети? И какво в този случай ще
загуби България?
- Точните изчисления на загубите колко ще загуби всяка страна могат да направят само специалистите, а не журналистите. Но цифрата, която сочите, е явно завишена. Даже в случай, че Русия построи АЕЦ-а за своя сметка и я подари на България, то и в този случай изглежда нашите разходи няма да надвишат стойността на обекта, която според контракта, е около 4 милиарда евро. Що се отнася до оценките за възможните изпуснати печелби, вече от страна на България, то тя ще трябва да се изчисли с много по-големи цифри. Например според посочени отскоро от
български учени във в. "Класа" разчети икономическите загуби за България за следващите 60 години /това е крайният срок за работата на реакторите/ в случай на отказ от строителството на АЕЦ "Белене" ще достигнат около 100 милиарда евро. От друга страна, по приблизителни оценки на руски специалисти при прекратяване на строителството българската страна ще бъде принудена да изразходва за консервация на централата и изплащане на неустойки на участниците в строителния консорциум "Карсиб" /френска компания "Арева" и
немската "Сименс"/ не по-малко от 1 милиард долара. За тези, които не се доверяват на цифрите и изчисленията, ще се изразя по-популярно. Реализацията на проекта ще даде на България
уникалния шанс да се върне и сериозно да разшири загубените си позиции на енергийния пазар.
Защото страната ви през последните години заради закривнането на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" практически загуби статута си на единствена държава износител на енергия в региона на Югоизточна Европа и един от най-крупните европейски експортьори на електроенергия.
Балканските съседи на България, например Сърбия и Македония, мечтаят за такъв проект, а Турция и редици страни от Източна  Европа планират да строят нови атомни блокове. Не само сред
руските, но и сред други авторитетни международни специалисти, няма абсолютно никакво съмнение в икономическата и сеизмическата безопасност на АЕЦ "Белене" (нека си припомним, че Япония има десетки реактори, разположени в най-сейзмоопасната зона на планетата), както и в надеждността на нашите реактори успешно е сертифицирана в Евросъюза. Не е маловажно, че в усровията на сегашната криза, Русия е готова да окаже и солидна финансова подкрепа под формата на кредит от своя държавен бюджет за строежа на АЕЦ "Белене" в размер  3,8 милиарда евро.

- В началото на август т. г. по време на визитата на руския премиер Владимир Путин в Анкара с Турция бяха подписани споразумения в енергетиката. Сигнал ли е това, че Русия възнамерява да обърне гръб на съвместните проекти с България?
- Русия няма навика да загърбва стратегическите си партньори. Обърнете внимание, въпреки икономическата криза ние никога не сме изразявали каквито и да са съмнения в целесъобразността на продължаването на съвместните енергопроекти с България. Известни колебания по дадения въпрос се появиха не у нас, а в новия български кабинет. През август в Анкара Русия действително разговаря с турските партньори по енергетични въпроси и доколкото ми е известно и за перспективата за сътрудничество в атомната енергетика. Подписан е протокол за морски за проучвателни работи за трасе за газопровода "Южен поток" в териториалните води на Турция, а от там, както се планира,
да премине в български териториални води. Турската страна ни предложи също да се проучат възможностите за руското участие в строителство на нефтопровод Самсун-Джейхан, за което е решено да се създаде съвместна работна група. По време на визитата на премиерът Владимир Путин нееднократно подчертаваше, че развитието на енергодиалога с Турция не създава никакви препятствия за реализация на съвместните енергопроекти с България. Турските маршрути са необходими на Русия заедно с българските, за да разнообрази маршрутите на своя енергиен износ.

- Ще се съгласи ли Русия на евентуални актуализации и нови условия по сделките "Южен поток" АЕЦ "Белене" и "Бургас Александруполис"?
- Актуализацията на параметрите на всеки енергиен проект, особено с такива мащаби като тези проекти, е нормален процес. Досега обаче българската страна не е направила пред нас никакви
конкретни предложения в тази посока и не е поставяла нови условия. Искам да отбележа същевременно, че според общоприетата международна практика, съгласуваните от страните базови условия за съвместните проекти остават в сила, независимо от смяната на правителствата.

- Какви са според руските експерти възможностите за реализация на проекта "Набуко", на който Европа много разчита за диверсификация на източниците за гориво?
- Едва ли си струва да се разчита на "Набуко" като на алтернатива на руските газови маршрути, която може кардинално да реши проблемите на разнообразяването на диверсификация доставките на въглеводороди в Европа. Простото изчисление показва, че дори ако проектът достигне пълна мощност от 31 милиарда кубически метра годишно, "Набуко" ще може да осигури едва 5 процента от
общите потребности от газ в Европа, докато Русия покрива 26 процента от нуждите. Освен това нашите аналитици се съмняват в наличието на че потенциални доставчици от Черноморско-
Каспийския регион с имат достатъчни ресурси за напълване на този тръбопровод и заради това, че значителна част от тези ресурси вече са контрактувани от руските газови оператори.
Толкова неопределена изглежда и перспективата за използването за проекта на ресурсната база на Иран, Ирак, а в известна степен и на Египет. За начало на газовите доставки от тези страни
е необходимо не само там да се увеличи съществено добива на газ, но и сериозно да се модернизира цялата им национална енергийна инфраструктура. Аз не говоря за твърде сложната политическа
страна на пълноценното участие на Ирак и Иран в подобни проекти. В тази връзка руските експерти, които не отричат по принцип възможността за реализация на "Набуко", напълно обосновано
според мен смятат, че без да има гарантирана ресурсна база този газопровод може да се окаже твърде скъпо "удоволствие" за страните-участници, особено в условията на продължаващата
икономическа криза.

- В началото на 2010 г. изтича срокът на споразумението между "Газпром" и "Булгаргаз" за доставките на природен газ в България. Какви условия трабва да очакваме то "Газпром" в новия
договор? Ще се осъществяват ли тези доставки чрез посредници, чрез което газът се оскъпява?
- Докато преговорите още не са започнали е доста сложно да се отговори на този въпрос е доста сложно. Съдейки по някои
условия на предоговориранете пролонгираните през 2006 г. двустранни газови контракти, които са ми известни, за нашите български партньори те бяха достатъчно привилегировани. Изглежда условията за бъдещите контракти както от гледна точка на изгодността за България, така и на надежността на доставките, така или иначе ще зависят и от придвижването на проекта "Южен поток". Защото именно за сметка на този проект се планира, за да се осигурят растящите потребности на българския газов пазар и да се поевтинят газовите доставки. Не се съмнявам, че въпросът за посредниците, ако бъде поставен от българските партньори, ще бъде внимателно разгледан от руската страна.

- Как този нов и очевидно труден етап на българо-руското енергийно сътрудничество ще се отрази на целия комплекс на българо-руските отношения?
- Вече споменах, че отношенията между нашите страни не се ограничават в енергетиката. Безусловно основното внимание днес е приковано в "Южен поток", ТБН "Бургас-Александруполис" и
АЕЦ "Белене". Естествено, като се отчита тяхната важност и изгодност за Русия, България и Евросъюза. Но както читателите на "Стандарт" наверно си спомнят, по време на първата среща в
Гданск между премиерите на Русия и България Владирим Путин и Бойко Борисов руският премиер отбеляза, че "ако един или друг проект не отговаря на интересите на на вашата страна, това няма да създаде проблеми в двустранните ни междудържавни отношения.
Продължавайки мисълта на Владимир Владимирович искам да напомня, че сферата на нашите двустранни, и ще подчертая -
взаимноизгодни интереси е твърде широка. Нашата обща задача е да се придава нов импулс за развитието на взаимноизгодните ни интереси и руско-българските отношения .
Много актуална например е задачата да се разширява диапазона и разнообразието на стокообмена. Естествено, не е лесно да се постигне това в условия, когато икономиките на Русия и България преодоляват последиците от глобалната финансова криза. Обаче ние разполагаме с не лоши резерви. Това е разширението в стокообмена на дела на продукцията на фармацевтичната и химическата промишленост, земеделието, транспорта и строителните услуги. По-големи перспективи се разкриват и по линията на междурегионалните връзки.
Значителен потенционал има в хуманитарното сътрудничество. Годината на Русия в България и завършвашата Година на България в Русия показаха огромната ни взаимна тяга на нашите народи към
богатото културно наследството и на двата народа. Придадени бяха допълнителни обороти към динамичното взаимодействие в тази област. Научните контакти между Русия и България днес
обхващат практически всички основни приоритети в развитието на съвременната световна наука. Съвместно се реализират 69 проекта в техническите, хуманитарните и обществените науки. Отделно бих споменал 35 изследвания в космическата проблематика. Подготвя се ново споразумение за развитие на техническото сътрудничество, включително в нанотехнологията.
Двете страни имат желание да разширяват връзките и във висшето образование. Подготвя  Работи се по въпроса за създаването на Асоциация на руските и българските вузове за подготовка на специалисти,включително и за енергетиката. Проучват се възможностите за създаване на съвместен университет или на първо време руски факултет на базата на един от българските вузове. С подкрепата на фонда "Руски свят" в редица български университети са създадени центрове за руски език. Работим и за разширяване на възможностите за учение следването на български младежи в руски вузове.

- Много противоречиви коментари имаше около отбелязването на юбилейната дата - 70-годишнината от началото на Втората световна война? Как бихте ги коментирали?
- 1 септември 1939 г. бележи началото на една от най-страшните страници в историята на човечеството. На срещата в Гданск във връзка с юбилея на това трагично събитие Премиерът на Русия Владимир Путин подчерта, че общ морален дълг на хората
днес е да се преклони глава пред загиналите, пред мъжеството и стоицизмът на войниците от различни страни, сражавали се до победа срещу нацизма. Ние смятаме, че съвременните отношения между държавите, планиращи мирно бъдеще за своите народи, трябва да се градят на основата на почтителното и внимателно отношение към нашето общо минало. При това не сме длъжни да
ставаме заложници на стари обиди и сметки. Без да забравяме бъдещето, включително и трагичните му страници, трябва да се устремим към бъдещето и заедно да вървим напред.
Абсоюлтно непродуктивни и безперспективни са всякакви опити да се преразглеждат значението и ролята на СССР в победата над фашизма или да се приписва на Москва ролята на "спусък" на
Втората световна война. Дълбоко аморални и недопустими са опитите да се героизират нацистки престъпници и техните съучастници.
Ние сме си извлекли поука от миналото. Руската Държавна Дума осъди подписването на пакта Молотов-Рибентроп. От своя страна Федералният канцлер на Германия Ангела Меркел се извини на света за действията на немците. Ето това са нашите отправни точки за по-нататъшно взаимодействие, за да се затвори тази
кървава страница от историята и да се открият нови възможности за новите поколения. Пък тези, които се опитват да пренаписват историята според нуждите на моментната политическа конюнктура,
по-добре да погледнат по-внимателно в огледалото на историята и политиката на собствените си държави в предвоенния и военния период. Нека си спомним звучащите от дълбините на вековете
слова "Не съдете, за да не бъдете съдени!"

Любомир Михайлов