Едва 17,6 млн. лева са събрани за полугодието от сделки в приватизацията. Предстои обаче да се работи по продажбата на едни от големите ни фирми - "Булгартабак", ВМЗ-Сопот, "Кинтекс", както и за дружествата от енергийния холдинг. Кога и как ще се случат тези сделки и дали може да се увеличат приходите от раздържавяването, попитахме изп. директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов.

- Г-н Николов, преди дни отчетохте пред депутатите едва 17,6 млн. лв. приходи от приватизация за полугодието. Какви са причините?
- Една от основните причини е ограниченият ресурс, с който разполага агенцията. Към този момент са приватизирани над 99% от държавните активи, които са били определени за продажба. Допълнително негативно влияние оказаха и решения, които бяха свързани с включване на дружества в т. нар. забранителен списък за приватизация. Това са свободните безмитни зони в Свиленград, Русе, Видин. За тях се реши да станат част от компанията "Индустриални зони". Същото се случи с "Монтажи", по същия начин беше процедирано и с БИЦ "Екомед Био". Последното дружество предизвика голям интерес, защото притежава имот над 4 дка в квартал "Изгрев" в столицата. Тогава, когато ние искахме да продаваме това дружество, имаше изключително силен интерес към подобни активи от страна на строителните компании. Но в някои случаи, когато пропуснеш благоприятната конюнктура на пазара, след това е много по-трудно да приключиш сделката и цените са много по-ниски. Вторият фактор за ниските приходи са по-слабият инвеститорски интерес, обусловен от световната кризата.
- Кога ще обявите процедурата за "Булгартабак"?
- Не бих искал да се ангажирам със срок. В момента имаме период на съгласувателни процедури. Когато това приключи и сме убедени, че сме избрали най-правилния подход, ще го обявим.
- Търг през борсата или с явно наддаване сте избрали?
- Продажба чрез Българската фондова борса също е възможна. Но сме предложили търг с явно наддаване като най-добър метод.
- Какви количества тютюн ще трябва да изкупува бъдещият собственик?
- Решихме да изберем изисквания в рамките на нормалното функциониране и потребности на "Булгартабак". За да няма спорове, използвахме осреднени данни от реални изкупени количества в последните 3 г., тъй като в този период считаме, че не е имало изкуствено изкупуване на по-големи количества, които не са били необходими за съответното производство.
- Ще има ли ангажимент и за количество произведени цигари?
- Да, и най-важният приоритет е да се гарантира, че "Булгартабак" ще продължи да работи като тютюнопроизвеждаща компания. "Булгартабак" е марка, която всеки българин познава.
- Смятате ли, че ще успеете да сключите сделката до края на тази година, преди цигарите отново да поскъпнат и пазарът да се свие?
- Аз смятам, че колкото повече се отлага подобен процес, толкова по-лошо това ще се отразява на крайния резултат, на цената.
- Големите компании проявяват ли интерес?
- По-слабо, отколкото преди 5 г. Големите компании са реализирали своите стратегически проекти за Балканите. "Филип Морис" и "Бритиш Америкън Тобако" са направили своите инвестиции в региона и за тях това, че ние вече сме готови да приватизираме "Булгартабак", може и да няма значение. Въпреки всичко надявам се, че ще успеем да предизвикаме интерес сред тази група компании. И затова условията трябва да са много ясни, процедурата да е прозрачна и атрактивна.
- От други компании има ли интерес?
- По принцип - да. Има интерес и от по-малки компании и от финансови инвеститори, които не дефинират на този етап ясно своя интерес - дали е в посока финансиране на сделката, или директно участие. Мисля, че трябва да сме реалисти, не трябва да имаме някакви свръхочаквания. Защото алтернативите са: или се прави сделка сега, или държавата поема ангажимента за ефективното управление на компанията и отваряне на тази тема след не по-рано от две години.
- Подготвени са стратегиите за ВМЗ-Сопот и "Кинтекс". Кога ще се продават те?
- И двете са разработени април 2008 г.
- Оттогава какво се случва?
- Нямаме информация. Имаше една актуализация, която не е съществена, в рамките на април 2009 г. Стратегии като проект има, те са добра платформа, за да започнат обсъжданията в Министерския съвет и внасяне в парламента. Тези сделки трябва да започнат отсега, но при всички положения ще се финализират 2010 г.
- Коя по какъв начин?
- За ВМЗ личното ми мнение - като предварително искам да кажа, че не е съгласувано, не е обсъждано нито в АП, нито в министерството. Лично аз смятам, че там по-подходящият метод ще бъде конкурсът. Тъй като финансовото състояние на ВМЗ показва, че първо в дружеството трябва да влязат нови финансови ресурси, за да може да се решат проблеми, свързани със задлъжнялост. Трябва да се осигурят и много сериозни инвестиции, за да може компанията да работи конкурентно. Едва на трети план идва цената, защото при сегашното му състояние трудно можем да я изведем като приоритет. Тук по всяка вероятност ще стане въпрос и за социалния аспект на сделката. Моето притеснение е най-силно в тази посока. Ние виждаме колко години проблемът с дейността на "Кремиковци" занимава общественост, политици, синдикати. Това, което обаче бих искал да подчертая, е, че дружество като ВМЗ има много по-сериозно въздействие върху заетостта в Сопот и региона, отколкото най-голямото предприятие в София за гражданите на столицата. Ако това дружество спре да работи, ние ще имаме социална криза в регионален мащаб.
- А "Кинтекс"?
- "Кинтекс" е успешна търговска компания, която работи на специфичен пазар, познава го много добре, познава добре българските производители, също така има и много добри международни контакти. Има добро финансово състояние, добро ноу-хау, може да се постигне една добра цена. При всички положения обаче трябва да има определени критерии за допуск. Същото важи и за ВМЗ, тъй като за дружествата, занимаващи се производство и търговия на специална продукция, трябва да има допълнителни критерии за достъп до информацията.
- Ще продавате ли "Топлофикация София"?
- И то в кратък срок. Решение на проблемите, които наблюдаваме в "Топлофикация София", по-скоро може да има с навлизане на една сериозна енергийна компания, с достатъчно опит и ресурси, за да може да управлява и да финансира подобен проект.
- Според вас разумно ли е да се продават миноритарните пакети на държавата в електроразпределителните дружества? Ще има ли инвеститорски интерес към тези малки дялове?
- Малки, но все пак с блокираща квота. Така че тези дялове имат своята стойност и към тях могат да проявят интерес както сегашните, така и други инвеститори. Например тук финансови инвеститори, портфейлни инвеститори може би биха проявили интерес. За тях смятам, че наистина борсовият подход е най-правилният и това ще е, което ние бихме предложили.
- А готови ли сте да продавате миноритарни пакети от Българския енергиен холдинг или от отделните му дружества - НЕК, "Булгаргаз"?
- По отношение на миноритарни пакети от БЕХ и дъщерни дружества от холдинга - смятам това за едно правилно предложение. Борсата е най-удачният вариант за приватизация на миноритарни пакети от енергийните дружества или от БЕХ. Това ще доведе до повече прозрачност върху дейността им и финансовите резултати, като водещ фактор при тяхното управление ще бъде професионализмът на мениджмънта, а едновременно с това ще се редуцира политическото влияние при вземането на решения от съществена важност за развитието им. Косвено излизането на борсата ще даде и представа за реалната пазарна оценка на компаниите. А е и добър начин за финансиране. Ако се реши пускане на миноритарни дялове през борса, най-добре е това да се направи, когато има предпоставки за постигане на най-добър ефект. По мое мнение трябва да се изчака възстановяването на фондовите пазари и в случая отлагането няма да е фатално. Най-рано листването ще е добре да се реализира през втората половина на 2010 г. или първата на 2011 г. И се надявам то да е успоредно на нашата и на голяма чуждестранна борса.
Невена Мирчева