Пациентите у нас се оплакват, че линейките закъсняват. От спешните центрове се оправдават, че не им достигат спешни доктори. Какво ще предприеме здравното министерство, за да привлече кадри в системата на "Бърза помощ" и да се подобри работата на спешните екипи - попитахме д-р Ивиан Бенишев, който завежда сектор "Спешна медицинска помощ" във ведомството. Преди това е работил в болницата в Радомир, като е минал през всички стъпала на отговорностите - ординатор, шеф на отделение, управител в продължение на 10 г. Д-р Бенишев е завършил Медицинския университет в София. Специалист е по детски болести и здравен мениджмънт, с квалификации в областта на неонатологията и ултразвуковата диагностика. Женен, с дете.

- Д-р Бенишев, здравното министерство обнови автомобилния парк на центровете за спешна помощ. В същото време, въпреки кризата и растящата безработица, има недостиг на спешни доктори. Как ще решите този проблем?
- Утвърденият щат в системата на спешната помощ в цялата страна е 7113 души. Незаетите работни места към настоящия момент са 228. Годишното текучество в системата за Бърза помощ е 20%.
- В София има крещящ недостиг от доктори. Наскоро шефът на столичния Център за спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев сподели за "Стандарт", че има 70 свободни лекарски места.
- Общият брой на незаетите щатни бройки в столичния център надвишава 120. Освен доктори не достигат и медицинските сестри и шофьорите. Това поставя не само столичния център, но и други центрове в критично състояние при оказването на медицинска помощ.
- Какво ще направите, за да привлечете кадри. Защото се получават опасни ситуации. Както наскоро писа "Стандарт", спешният екип е отишъл при 89-годишната столичанка Шаке Амуджиян с час и половина закъснение.
- Има много фактори за закъсненията на реанимобилите. Основната причина наистина е недостигът на персонал. От значение са и голямата гъстота на населението, и тежкият трафик в по-големите градове.
- За колко време трябва да стигне спешният екип до пациента според европейския стандарт?
- Няма официален стандарт, но един от критериите за качество на спешната помощ е до пациентите с животозастрашаващи случаи да бъде достигнато в рамките на 480 секунди, т.е. за 8 минути.
- Бихте ли посочили някоя европейска страна, която може да се похвали с добри резултати по този показател?
- Във Великобритания между 68 и 79% от случаите до тези пациенти се достига в рамките на 8 минути.
- Това е страхотен резултат! Страхувам се да попитам какъв е процентът за България?
- Към настоящия момент средното време за достигане до пациента, изчислено на годишна база, е 15-18 мин. До края на годината ще можем обективно да следим този показател с информационна система на спешната помощ. Тогава ще направим цялостен анализ за колко време пристигат екипите на адрес и за колко време обслужват пациента.
- Нашенец, който живее в Ню Йорк, разказа, че параекипите пристигат до четвъртата минута.
- Би трябвало да се отчете обаче колко време пациентът ще бъде обслужен в болницата, където е закаран. Миналата година Си Ен Ен излъчи документален филм как пациент умира в чакалнята на голяма болница, където е претъпкано с пациенти.
- Колко екипи на смяна дежурят у нас в цялата страна?
- Между 392 и 400 екипа, от които 90 са реанимационни, т.е. с лекар и медицинска сестра. Те се придвижват в нови линейки, оборудвани с най-модерна апаратура. Целият автопарк на спешната помощ у нас наброява 812 линейки. Искам да отбележа, че част от линейките са ангажирани да транспортират болни за хемодиализа, пациенти по медицински показания, реанимационни болни от едно лечебно заведение в друго. Те са ангажирани и с превозване на донори, органи за трансплантация, кръв, кръвни продукти и т. н. През миналата година линейките в страната са изминали над 19 млн. км.
- Обсъжда се военни хеликоптери да се използват за бързо пренасяне на донорски органи. Можем ли скоро да очакваме и спешните пациенти да се транспортират по въздуха?
- И сега министерството на здравеопазването в сътрудничество с други институции ползва хеликоптери за спешни случаи и трансплантации.
- Къде кацат в момента "авиолинейките"? Шефът на "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев сподели преди време, че това ще става в бъдеще и на покрива на новата пристройка към болницата, която все още не е завършена?
- Засега хеликоптерите се приземяват на летището. Но в бъдеще площадките ще се увеличат. Необходимо е обаче преди това да се определят въздушни коридори за медицинските вертолети.
- Като че ли най-голям глад за спешни доктори има в двумилионната столица?
- Така е. За София са предвидени 30 работещи екипа на смяна. Поради незаетите щатове обаче в действителност работят 14-17 екипа, в най-добрия случай 20. При такава липса на персонал екипите изпълняват по 15-17 повиквания на 12-часова работна смяна, като спазват изискванията за качество на медицинската услуга.
- Какви мерки ще вземе министерството за привличане на кадри в спешната помощ. Според д-р Гелев липсата на ентусиасти се дължи на ниското заплащане.
- Наистина средната заплата в системата е значително по-малка в сравнение със заплащането в доболничната и болничната помощ. Тепърва ще се обмислят възможностите да се повиши заплащането. Негативно влияние оказва и непривлекателното работно време - работа на смени, много дежурства през нощта, в почивните дни, на официални празници. За мотивацията на хората е много важно и да могат да специализират и да повишават квалификацията си. Тези дни министерството стартира проект за обучението на целия персонал на спешната медицинска помощ в страната - лекари, медицински специалисти и шофьори. За всяка категория има отделна програма. Целта на проекта е екипът да работи в синхрон и с общи усилия. Това съответства и на доста от препоръките на ЕС за обучението.
- БЧК организира курсове за шофьорите на линейки.
- Да, в тях водачите добиват знания как да окажат първа помощ. Но в новата програма е залегнало те да придобият повече медицински умения, така че при нужда да помагат активно в екипа.
- Ще могат ли младите лекари да избират специалност по желание? В момента могат да се квалифицират само за спешна медицина.
- Обмисля се вариант да учат и за хирурзи, кардиолози, травматолози и др. С Асоциацията на специалистите по здравни грижи търсим резерви за привличане в системата на фелдшери и медицински сестри. Тяхната квалификация и опит са много ценни. Фелдшерите ще бъдат много полезни в труднодостъпните райони, където липсват медицински кадри.
- Тел. 150 е най-краткият път до медицинска помощ. Колко обаждания годишно регистрират дежурните диспечери в страната?
- Всички повиквания през 2008 г. са 900 000, от които 100 000 не са спешни, т.е. пациентът е трябвало да се обърне към личния си лекар. Около 15% от всички повиквания на територията на България са неспешни. Има случаи, в които пациенти настояват да отиде спешен лекар, за да им изпише лекарство.
- Как могат да се ограничат необоснованите обаждания? Наскоро спешни доктори споделиха, че 30-годишна столичанка ги е повикала за летен грип - имала е болки в корема и разстройство.
- Трябва да се промени и съзнанието на хората. Когато линейката отива да обслужва неспешен пациент, ще закъснее за друг, при който наистина би трябвало да пристигне по най-бързия начин. Същото се отнася и за шофьорите - крайно време е българинът да се научи да дава предимство на линейките. Водачите на леки коли не би трябвало да карат в лентата на автобусите, които са предназначени само за градския транспорт и за специализираните медицински автомобили.
- Има доста шокиращи случаи, в които шофьори не дават предимство на линейките. Един реанимобил дори беше бутнат, докато завива при Спортната палата.
- За жалост има много такива случаи. Само преди няколко седмици санитарен автомобил, който преминаваше на зелен светофар с включена звукова сигнализация, бе блъснат на кръстовище от недисциплиниран шофьор. Така той постави на риск живота както на екипа, така и на транспортирания пациент.
Румяна Милева