До дни ще има обвинени бивши министри, заяви вчера вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. При толкова дела и проверки срещу висши държавни чиновници е възможно да има обвинителни актове и присъди за ексуправляващи, потвърди пред "Стандарт" и главният прокурор Борис Велчев.

- Г-н Велчев, повече от месец в прокуратурата вали от сигнали, проверки, дела. Очевидно е, че правителството разчита на вас за дисциплиниране на държавната администрация.
- Днес сигурно се създава впечатлението, че прокуратурата се използва за политически цели и за разчистване на сметки. Такива подозрения ще има винаги. Не е изключено подобно усещане да има и у някои прокурори. Сигналите срещу бивши министри и други длъжностни лица идват от новото управление. Но нима можем да укоряваме една политическа власт за правото й да започне на светло и на чисто? Този тип поведение е обосновано и рационално. Нещо повече, то е полезно. Не зная дали от всеки сигнал ще излезе наказателно дело, но е сигурно, че подобна демонстрация на нетърпимост, ще създаде стандарт, който ще важи и за новите министри. Доволен съм от начина, по който подхождат към предшествениците си. Със същата грижливост и следване на държавния интерес ще трябва да се отнасят и към собствените си дела. Гледането под лупа на различни сделки и практики е ценно, защото оздравява държавното управление.
- Много се изговори за лов на вещици. В крайна сметка отговорността дали има лов и какво се лови пада върху прокуратурата?
- Разбира се, че в днешно време не може да има лов на вещици. Абсурдно е. Няма нищо страшно и унизително едно или друго обстоятелство да бъде проверявано. Фактът, че срещу даден човек е образувана проверка, не го прави виновен. Лов на вещици е невъзможен и по простичката причина, че след нас е съдът, който работи само с доказателства. Ако ние не сме ги представили, няма наказания дори за виновни. Изобщо не се притеснявам, че можем да бъдем упрекнати за участие в политически хайки или сафарита. Ако има вещици, те трябва да бъдат хванати.
- Разследвате доста министри. Ще има ли осъдени висши чиновници?
- Не изключвам при толкова досъдебни производства да има осъдени министри. Ще има ли обвинителни актове и присъди, ще видим. Но за да бъдат образувани предварителни производства, са събрани достатъчно данни за извършени престъпления. Изходът им трябва да се коментира предпазливо, защото те са още в начален стадий, нито едно от тях не е просто, опира до сложни икономически процеси, изисква тежки експертизи. Сигурно е, че нито едно дело не е образувано без основание. Кой е виновен ще мога да кажа, когато внасяме обвинителния акт срещу него.
- Колко бивши министри вече са разпитани?
- Сигурно има такива, но не мога да кажа точно. Тактиката на всяко разследване се определя от наблюдаващия прокурор, не от мен. Обикновено висшите ръководители не са сред първите разпитани. Но не трябва да има илюзии - ще бъдат викани за обяснения или показания.
- Повечето сигнали са за престъпления в края на 2008 г., т.е. във времето, когато се разпределяше бюджетният излишък. Някои изглеждат безогледни, сякаш не е имало време за "замитане" на далаверите?
- Повечето са за извършени неправомерни разходи на бюджетни средства. Тук от само себе си се налагат няколко въпроса. Ако е имало нецелесъобразно разходване на бюджета или незаконни обществени поръчки, къде е бил предварителният и последващ контрол? Защо те са допуснати, защо всички сега очакват случилото се да се поправи със средствата на наказателната репресия?
- Тоест всичко е ставало безконтролно?
- А къде е бил контролът. Да, отговорност трябва да се търси от специализираните контролни органи. Но какво предвижда, да речем, Законът за обществените поръчки - липсата на контрол. Едва ли не, за да се провери дали дадена обществена поръчка е редовна, тя трябва първо да стане факт. Трябва да се счупи чашата, за да ни се препие вода.
- Закон даде възможност и да се амнистират хора като съобвиняемите на Вальо Топлото? Тук чашата не е ли нарочно счупена?
- Като човек и като юрист за мен всяка амнистия е неморален акт. Тя поставя под общ знаменател различни човешки съдби и в някаква степен дискредитира правораздаването. Амнистията обаче е класически прагматичен институт. Тя е положителен инструмент, тъй като би могла да разтовари колегите от работа и да им даде възможност да се съсредоточат върху по-тежките случаи.
- Май с новия Закон за амнистията не изписахме вежди?
- Резултатът от Закона за амнистията е, че определен кръг лица се скриха от закона и от понасяне на отговорност. Нямам впечатление да е намаляла работата на прокуратурата. Не бе постигнат нито прагматичният, нито моралният ефект. Аз не бях против закона, знаех, че ще има въпроси защо се прекратява делото на Х или У...
- Има подозрения, че управляващите са си го гласували, за да избегнат преследване на свои хора?
- Ние сме държава на подозренията. Колкото са по-абсурдни те - толкова по-охотно се приемат. Не мисля, че някой е търсил подобен резултат. Да, имаше помилване по десетина скандални случая, но такава е логиката. Надявам се скоро да няма нова амнистия.
- В последния европейски доклад прокуратурата не бе критикувана, като изключим оценките за борбата с корупцията.
- Специално бяха отбелязани заслугите на специализираното звено за борба с евроизмамите и за защитата на европейските пари. Критиките за корупцията обаче са основателни. За това вина имаме всички - и ние, и оперативните служби на МВР, и ДАНС. Не успяваме да разкрием и да докажем случаите на корупция, особено по високите етажи на властта. Ако се замислим с какви инструменти се опитваме да я доказваме, нормално е да си процъфтява.
- Защо е нормално?
- Един конкретен случай: води се оперативна разработка, използват се СРС, направен е видео и аудиозапис как длъжностно лице си иска подкуп. Искането на рушвет е уникална ситуация, която не се повтаря. Записът обаче не може да послужи като доказателство в съда. В същото време подкуп не се иска и дава пред свидетели. И двете участващи страни носят наказателна отговорност, имат личен интерес от сделката, но и да не бъде разкрита. Откъде да дойде пробивът тогава? Законодателството не гарантира ефективно разследване на корупцията, затруднява доказването, дори понякога го прави и практически невъзможно. Да не говорим, че и провокирането на подкуп е забранено от закона. Това е правилно, доколкото служители могат да злоупотребяват. Защо обаче провокацията към подкуп трябва да е абсолютно забранена, защо не я разрешим под съдебен контрол? Това ще има най-малкото превантивен ефект. Нужни са първо условия, при които корупцията е невъзможна, а когато има случай, разследващите да разполагат с инструментариум, с който да я докажат. Сега има случаи, в които знаем, че е налице корупция, доказателствата ни не стават за пред съд.
- Колко такива случаи има?
- Сигурно са повече от онези, за които аз знам.
- Разчитате ли на съвместните екипи с ДАНС и МВР?
- Споразумението за тях скоро ще бъде подписано и ще заработят до дни след това. Взели сме предвид всички препоръки на ЕК за работата им.
- Ще имат ли по-широки правомощия?
- Ще осигурим на екипите такива условия за работа, в това число и лична защита, че да нямат извинение при неуспех. Няма да имат извънредни правомощия извън предвидените сега в закона. Мисля, че този модел ще заработи и ще създаде ново лице на България в борбата с корупцията.
Божидар Димитров