До началото на учебната година остават две седмици и темата за образователната реформа отново е на дневен ред. Ще се променят ли учебниците и как ще изглежда изпитът след седми клас - това е въпрос, който вълнува немалко българи. Разяснения по тези теми пред "Стандарт" даде образователният министър Йорданка Фандъкова.

- Г-жо Фандъкова, малко преди началото на новата учебна година отново излиза на дневен ред темата за учебниците. Ще се намаляват ли предлаганите на пазара помагала?
- Практиките в страните, с които ние се сравняваме, са най-различни - от напълно свободен пазар до само един учебник, който се предлага. Този въпрос според мен трябва да бъде огледан от всички възможни гледни точки. В системата се говори за много нередности. Всеки ден при мен идват хора, които се оплакват от различни нередности около учебниците, но няма нищо конкретно. Затова, преди да решим, очакваме доклада от проверката на ДАНС около поръчките за отпечатване на учебници. Вярваме, че той ще е професионално направен и да покаже има ли основания за подобни твърдения или не.  
Основната роля на учебниците обаче е да отразяват учебния план, да са удобни за работа и полезни. В XXI век обаче трябва да имаме погледа и нагласата да развиваме електронното учебно съдържание, да обучаваме учителите да работят с него, за да може на децата да им е интересно. Категорично смятам, че в кратки срокове всички учебници трябва да бъдат достъпни онлайн. Същото касае и електронните дневници. Многото бумащина, трудната понякога комуникация между родители, ученици и учители също биха могли да бъдат подпомогнати чрез новите технологии.
- Въвеждането на външното оценяване налага и тази година да има промени около изпитите за елитните гимназии. Как ще изглежда този изпит? Ще пишат ли седмокласниците преразказ и в двата модула на новото препитване?
- За да бъде това оценяване наистина външно, трябва да има други квестори и проверители, изисква се доста сериозна организация. Искаше ми се в системата да не се правят промени набързо, за да не се създават излишни притеснения. Но, така или иначе, външното оценяване беше стигнало до 7-и клас. Аз съм голям привърженик на това, че този процес трябва да продължи, в никакъв случай не трябва да спираме. От друга страна, провеждането на кампанията за кандидатстване след 7-и клас се очаква от години от семействата. Не бива да се предприемат коренни промени в това отношение. Единственото, което си позволихме да променим и да предложим за обсъждане, е промяна, която дава възможност да се проведат двата изпита едновременно, в един и същи ден, с една и съща организация. Експертите предложиха няколко варианта и се спряхме на възможно най-удобния. Това е един тест - съответно по български език и математика, в две части. Първата ще служи за целите на външното оценяване. Там трудността ще е средна, за да се прецени доколко учебните промени са добри и доколко се постигат заложените за това цели. Втората част ще бъде конкурсна. Там задачите ще са с по-голяма трудност, но категорично искам да подчертая, че ще е от заложеното за работа в часовете. Учебно-изпитната програма ще бъде разработена през следващите месеци и ще бъде одобрена до 31 януари. Там ще се конкретизират съответните задачи. Редно е да има и такава за съставяне на текст. Нека експертите решат в коя част ще присъства тя. Може би е редно по-скоро да бъде във втората. Направихме и една промяна, която допълнително да облекчи учениците, а именно, през втория срок да не правят класни по предметите, по които има външно оценяване. И тъй като оценката се ползва като текуща, тя ще участва във формирането на общия успех.
- Заявихте намерение да преработите новия учебен план за 8-и клас, който предвиждаше всички ученици в този клас да изучават основно чужди езици и информатика. Какви промени предвиждате?
- Това подлежи на дискусия, проучване и анализ, така че да бъде в интерес на развитието на децата, а не обратното. Предвиждаме ревизия на учебните програми. Ако погледнем тези по някои предмети, ще видим, че учителите са принудени всеки час да преподават нови знания.
Знаем, че само преподаването без упражнение не е ефективно, и според мен трябва да се върви към практическа работа. Това означава часове за дискусии, проектна работа, както и въвеждане на подобни методи за преподаване. Очевидно програмата трябва да бъде разтоварена. Това така или иначе обаче не е въпрос, който министърът трябва да реши. Рязането не трябва да бъде механично, а да бъде строго обвързано с целите, които си поставя образованието на всеки един от етапите.
Предвиждаме да започнем ревизията от гимназиалния етап и да се опитаме на базата на резултатите от държавните зрелостни изпити да подходим наистина стратегически. И да си отговорим на въпроса какви знания, умения и компетентности трябва да имат нашите деца. Например програмата по български език и литература е много натоварена, за това са категорични всички експерти. Има много заложени автори и произведения. Със сигурност няма да е лесно да се каже какво трябва и какво не трябва да влиза. Трябва да се направи баланс между времето и начина на преподаване. Възможно е да не се стигне до голямо отрязване на материал, но начинът на преподаване да е друг. Не съм сигурна дали е добре децата да получават целия този голям обем от знания и какво ще остане в главите им след това. Не си позволявам да давам примери, защото веднага ще се приеме, че този автор или това произведение трябва да отпаднат.
- Преди дни директорите на регионалните инспекторати по образованието масово алармираха за застаряването на учителския състав. На практика въпреки многото педагози, които произвеждаме, рискуваме до няколко години да се окажем пред криза за учители. Какви стъпки възнамерявате да предприемете по отношение на това преподавателската професия да стане отново атрактивна за младите?
- Това е най-важният въпрос. Проблемите са много актуални, а фактите са недвусмислени. Учителската професия не е достатъчно привлекателна и затова не може да привлича хората, които завършват такива специалности. Няколко са мерките, по които ще работим в това отношение. Младият човек има нужда от яснота относно кариерното си израстване и затова според мен е много важно да се въведе системата за кариерно развитие на учителите. Това ще донесе перспектива и мотивация, тъй като всеки според своя стаж и квалификация ще получава и допълнително финансово стимулиране. Много важно е и да се подобри квалификацията на учителите.
- Предвиждате вече всички 5-годишни задължително да постъпват в предучилищна група. Ще вървите ли в посока на сваляне на възрастта за задължително посещение на забавачка?
- Важно е постепенно да се намалява възрастта за задължителен обхват, защото тези години са особено важни за развитието на детето, за качественото му образование. Знаете, че в повечето големи градове има и недостиг на детски градини, така че това е и въпрос на допълнително финансиране за строеж на такива. Вече правим проучвания за ситуацията в цялата страна и с изненада установихме, че и в по-малките градове местата не достигат. Ако успеем в нашия мандат да свалим възрастта до 5 години, натам тенденцията е ясна. Ще се върви към сваляне на границата, както е в повечето европейски държави - към 3-годишна възраст.
Теодора Йолчева