Туризмът е сред най-засегнатите от кризата браншове у нас. Трябва ли държавата да подпомага един изцяло частен бранш и плащат ли си данъците хотелиерите, за да очакват в трудния момент помощ от правителството? С какви законови лостове ще избягаме от имиджа на евтина алкохолна дестинация и колко ще паднат приходите в бранша, попитахме зам.-министъра на туризма Иво Маринов.

- Как повлия кризата на летния сезон и какви са прогнозите ви за зимния?
- Факт е, че има спад на приходите и броя на туристите през лятото. Отлив от 10% обаче на фона на това, което се случва в Испания, Италия и Гърция, е добър резултат. Възнамеряваме да подобрим обслужването при издаването на визи за руските туристи и да съкратим сроковете. Ще премахнем аутсорсинга. Няма обаче да плащаме визите от бюджета. Кипър направи това, но без ефект за бранша.
- Обмисляте данъчни облечения за българите, които почиват у нас. Това ще извади ли на светло приходите от бранша?
- Трябва да се прецени при какви условия ще важат тези отстъпки - за брой нощувки, дали ще са за целия пакет, размер на облекчението, дали ще може да се ползва само при купен чрез туроператор пакет или и при заплащане на рецепция. Естествено, всичко трябва да се докаже с документи и да се реши какъв да е контролът. Облекченията обаче категорично трябва да важат да почивка на територията на цялата страна.
- Ваше бе предложението да се въведе системата на тайните гости, които да следят за качеството в хотелите. Сега ще предприемете ли мерки държавата да се грижи и за контрола, а не само за раздаването на звезди?
- Тайни гости проверяват качеството на предлаганите от бранша услуги в много страни. Вече водим разговори с Комисията за защита на потребителите да бъде създадено звено към нея, което да се занимава само с контрола на качеството на туристическите услуги.
- Това достатъчно ли ще е за подобряването на имиджа ни като дестинация, предвид качеството на обслужване в курортите?
- Подобряването на имиджа е процес. Трябва да бъдат насочени средства както от бюджета, така и по оперативните програми, за подобряване на инфраструктурата в курортите и опазване на околната среда. Трябва да развием туризма във вътрешността на страната, да предложим нови обекти и атракции. Морският и зимният туризъм, естествено, ще останат водещи. Специализираните видове туризъм обаче не бива да бъдат подценявани.
- Ще затваряте ли хотели и заведения, ако услугите в тях не отговарят на звездите?
- По принцип това е възможно. Досега има такива случаи на затворени хотели, но те са изолирани. Има определени изисквания и при строг и безпристрастен контрол, ако даден хотел не отговаря на тях, може и това да се случи. Първата стъпка е понижаване на категорията на хотела, а втората - неговото затваряне. На този етап категорията на хотела не е обвързана с цената, която той предлага. Цена от 10 лева за нощувка обаче е убийствена за туризма. Дори и като чисто психологически момент, който отблъсква хората. За тези пари е ясно, че няма какво да получите като качество. Да не говорим, че в повечето случаи тези ниски цени са всъщност подвеждаща реклама и на място се оказва, че трябва да доплащате в пъти повече.
- Какви промени се предвиждат в новия закон за туризма?
- Необходимо е да уредим статута на туристическите информационни центрове. Трябва да има критерии за представителността на туристическите сдружения и да се облече в правна рамка туристическото райониране у нас. В момента категоризацията на хотели и лицензирането на туроператори се извършва само от служители на Държавната агенция по туризъм. Сега ще бъдат привлечени и външни експерти - излъчени от бранша или поне съгласувани с него. Двама от членовете на експертните комисии, които правят предварителните проучвания за даване на категория, ще бъдат представители на бизнеса с опит в сектора, а един член ще е служител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. След като в закона се разпише кои са национално представените сдружения, ще бъдат избрани и експертите в тези комисии.
- Досега един от проблемите в бранша бе коя от десетките организации в туризма може да се нарече национално представителна. По какви критерии ще става определянето?
- Вариантите са много, защото няма единен стандарт и се забави приемането на закона за браншовите организации. Освен чисто юридическите критерии като съдебна регистрация трябва да се вземе под внимание и членската маса на организациите, доказана с реално платен членски внос. Те трябва да дават и годишен отчет за дейността си.
- Подкрепяте ли идеята за минимални ценови прагове на хотелите според тяхната категория?
- Има такава практика в други страни и аз я подкрепям, но това, естествено, подлежи на дискусия. Идеята е по-приложима за хотелите, отколкото за заведенията за хранене, с оглед на разнообразно меню, доставчици на продукти и консумативи. При хотелите трябва да се вземат предвид сезонността и месторазположението. Може би трябва на първо време да бъде приет етичен кодекс по ценообразуването, както и за взаимодействието между туроператори и хотелиери.
- Каква е ролята на държавата при регулиране и подпомагане на един почти изцяло частен бранш като туризма?
- Освен приемането на закона трябва да се създаде и звено за прогнози и анализи в туризма. Защото един от основните проблеми пред бизнеса и държавата е липсата на адекватна статистическа информация и анализ на тенденциите за развитие на бранша.
- Част от бранша крие реалните приходи. Какви мерки ще вземете, за да промените това?
- Предстои да довършим работата по въвеждането на националната туристическа система. Най-спешно трябва да има информационен туристически регистър, където да бъде осъществена връзката с общините. За да се види къде и колко са хотелите и заведенията за хранене, къде са концентрирани, с колко места разполагат и каква категория са. Софтуерът вече е почти изработен. Сред причините събираемостта на места да е малка e, че парите, събрани от бранша, не се харчат по предназначение за туризма, а потъват в общинските бюджети и после отиват за други цели.
- От друга страна обаче данъкоплатците не са съгласни техните пари да отиват за реклама на туристическия бранш, а хотелиерите да не плащат данъци върху приходите от нощувки.
- Не бих казал, че всички не си плащат данъците. Във всеки сектор обаче има и сива част и каква е в туризма - трябва да кажат от финансовото министерство.
- Какво се случва с конкурсите за рекламни щандове, които да представляват страната ни на големите браншови изложения?
- В момента тече процедура, която е започната от ДАТ в началото на юни. Документи са подали около 10 фирми. В момента тече проверка за наличните средства. Ще се постараем представянето да е по-добро от други години. Ще поискаме и минимално увеличение на рекламния бюджет. Догодина ще направим 2 поръчки за рекламните щандове - за идеен проект и за изпълнение, но за тригодишен срок вместо за 1 година, както бе досега. Така че да дадем по-малко пари и да използваме щандовете по-дълго. Повторението ще ни направи и познаваеми. Говорили сме с културното министерство да направим преглед на културно-информационните центрове в страната и да преструктурираме част от тях, като рекламираме и туризма. В чужбина на първо време ще отворим представителства, където министерството има собственост като сгради, например във Франкфурт.
Наталия Малчева