Ще открадне ли Евро 2008 туристите ни?
Ще се сбъднат ли най-големите страхове
на хотелиерите за провал на сезона?
Какво е разковничето на успеха, което може
да ни върне в играта като топ дестинация?
Отговори на тези въпроси потърсихме от
Валентин Йосифов. От 1971 г. той работи в
един от най-големите туроператори ТУИ.
Заради добрите резултати от работата му
през 1994 година става пълноправен партньор
на концерна. Оттогава е управляващ съдружник
в "ТУИ България". Избран е и за зам.-председател
на Съюза на инвеститорите в туризма.

- Г-н Йосифов, ще се провали ли летният сезон заради Евро 2008?
- Нито едно средностатистическо семейство не би се впечатлило толкова от факта, че има европейско по футбол, за да се откаже от лятната си ваканция в негова чест. Работя в концерна ТУИ от 1971 г. и досега не се е случвало подобно нещо. Подготвяме брошури, в които указваме кога ще се предават мачовете. Практиката показва, че на феновете им е все едно дали ще ги гледат вкъщи или в чужда страна.
- Какво сочат данните от записванията?
- Сезонът няма да е провален. Проблемът е, че у нас в момента се отваря една много голяма ножица - между предлагането и търсенето. Търсенето за България като дестинация на традиционните за нас пазари не се увеличава много. Нормална е разликата от 5% надолу или нагоре при броя на гостите от Германия, Великобритания, Русия, Скандинавието, Бенелюкс и страните от бившия социалистически лагер. Предлагането обаче ни куца. Леглата скачат двойно и тройно и постоянно се явяват нови герои на пазара. Те си инвестират просто така, защото трябва да се инвестира. Други влагат, за да променят цвета на парите си които трябва да бъдат изхарчени по някакъв начин. И така се появява едно огромно предлагане срещу константно или леко повишаващо се търсене. Сезонът за България като туристическа дестинация няма да бъде провален, но за някои хотелиери фиаското ще е пълно.
- Очаквате ли повече приходи за бранша в сравнение с летния сезон 2007?
- Промяната на разходите без коренно различие в приходите е една от най-неприятните страни за всяка една държава, която влиза в ЕС. Цените могат да изтърпят само леко покачване, докато разходите скачат стремглаво. Хранителните стоки са поскъпнали с 25% в сравнение с миналата година. Моментално с толкова скачат и разходите на хотелиер, който иска да предостави поне същия продукт като предходния сезон. А той трябва да предостави и по-добър.
- Едно от оплакванията на туристите е, че храната в хотелите се сервира многократно, за да се пести. Нещо от закуска придобива нов вид на вечеря.
- Не съм съгласен, защото у нас има читави хотелиери и хора, които се занимават сериозно с туризъм. И мнозинството са такива. Измекяри има във всеки бранш И производители на сирене правят такова без капка мляко... Други правят електроуреди от чисто желязо... Във всеки занаят има черни овце. Така че разходите на добрите хотелиери се вдигат с 25%, а те не могат да увеличат толкова драстично цените. През 2009 г. отново ще имат по-високи разходи, но всеки собственик, който повиши цените с повече от 10%, няма да успее да подпише договор с туроператорите, а камо ли да напълни хотела си.
- Не гоним ли богатите туристи с това, че в хотелиерското стадо преобладават черните овце?
- Не. За мен няма богати и бедни туристи. Щом си оставят парите у нас, за мен те са най-добрите туристи. И ние трябва да престанем да тръбим, че България се продава на безценица. В момента имаме тази цена, която можем да си позволим с имиджа си. Рекламата на един хотел си я прави хотелът, на една дестинация си я прави туристическото обединение на дестинацията, а имиджът на една държава може да се прави само от държавата. Ако тя се опита да гради имидж, като обяснява само колко невероятни и неповторими сме, а от друга страна, нищо не прави, за да подобрим условията и инфраструктурата, нищо няма да стане. Преди 3 години ТУИ построи хотел в Царево, до който все още няма път.
- А защо инвеститорите не си направят сами шосета, след като това е в техен интерес?
- Защо хотелиерите да инвестират в пътища, които са общинска собственост? ТУИ България е част от един международен концерн и аз не мога да го убедя да отдели половин милион евро, за да прави път в България, като вече са дали над 10 млн. евро, за да вдигнат хотел.
- Браншът се стреми да върне българските туристи по Черноморието с отстъпки и по-ниски цени при ранни записвания. Възможно ли е това?
- Най-доброто място за почивка на българите е родното Черноморие. Защото нямат високи транспортни разходи. В сравнение с останалите страни около нас хотелиерството ни е на по-високо ниво. Съотношението цена-услуга е по-добро в сравнение с Гърция и Хърватска, а в един определен момент и от Турция.
- Отношението на персонала към клиентите у нас обаче не е по-добро.
- Проблемът с персонала започна още при промените в България. Най-добрите професионалисти излязоха навън за 10 пъти по-високи заплати. А и у нас нямаше достатъчно работа. През 1991 г. ТУИ докара 12 500 туристи и бяхме най-големият туроператор. Сега водим толкова само в един хотел на сезон. В момента нашите хотелиери са принудени да плащат на персонала повече, отколкото в Турция. И рано или късно тези хора ще се върнат у нас. Ние обаче не сме родени да работим в сферата на услугите, защото коренът на думата идва от слуга. А българинът иска да бъде началник. Класическите хора за услуга са турците, чехите и далекоазиатците, например тайландците. Те са в състояние да разделят собственото си "аз" от това, което работят.
- Кога ще стигнем чехите?
- Никога. Това е национална характеристика, от която не можем да избягаме. Ние сме много вежлив народ, когато става въпрос за българина като личност. Ясно е, че не можем да се променим коренно, но трябва да положим усилия поне да притъпим тази своя черта. Във вътрешността на страната и големите градове степента на обслужване е много по-добра. Защото персоналът работи цяла година. Докато на морето го викаме на 1 май с три бели ризи и два черни панталона. А на 1 октомври му казваме "Благодаря!". И той трябва да преживее следващите 7 месеца и следващата година и на 1 май да се появи пак с три ризи и два панталона. По възможност нови. Затова най-големият проблем на родния туризъм е изключително късият сезон. Чакат ни много неприятни ценови изненади заради това.
- Как да удължим сезона?
- Специализираните продукти си имат определена публика и потенциал, но той не е масов. Ако идват 550 000 масови туристи годишно, то ще дойдат 5000-6000 голфъра. Ще оставят много повече пари, но това не е достатъчно да промени картината. Ние проиграхме първия шанс да удължим сезона с активното строителство през май и юни. И тези, които строиха по това време, сега остават празни. Значителна част от заведенията, магазините и атракциите, които живеят като полупаразити на гърба на хотелиерите, пускат кепенците в края на септември, защото вече са напълнили гушите. И така туристите, които идват през октомври, умират от скука и не повтарят.
Надеждата на бранша въпреки това се крие именно в морския туризъм. Той вкара бранша в блатото и пак той ще го измъкне оттам. Специализираните продукти са черешката върху тортата, но основата й е от друго. Това, че създаването на легенда за страната ще ни спаси, също е мит. Културният туризъм е много малка ниша. Подобни атракции и маршрути сравнително малко се търсят, просто защото процентно съотнесено, интелектуалците са малка част от населението, а този продукт е насочен към тях. Т.е. той не може да бъде масов.
- Можем ли да успеем да превърнем недостатъците си в предимство? Например да използваме презастрояването като повод за реклама - с мотото "курортът, който никога не спи"?
- Това е единственият шанс тези хотели да бъдат промотирани по някакъв начин. Но се сблъскваме с други проблеми - разнопосочните послания. Една част от туроператорите в Скандинавия ни предлагат като алкохолна дестинация. Докато ТУИ ни рекламира като място за отдих на семейства. Тези диспропорции са причина и едната, и другата публика да се отдръпнат.
- Какъв ще е сезонът в цифри?
- На немския пазар очакваме ръст между 5 и 7%. Великобритания вероятно ще запази нивата от миналата година. Въпреки че дестинация Варна бе отказана от най-големите туроператори на този пазар заради липса на интерес и вдигането на цените с 20% от някои хотелиери. Скандинавският пазар ще отчете спад, който със сигурност ще е двуцифрен. Руският пазар ще расте. Достигаме нови висоти и при семейните почивки за Белгия и Холандия.
Много положителен е и ръстът на швейцарския пазар. Очакваме и повече туристи от Унгария, но на много ниска база. Добре се развива и Полша. През зимата успяхме да докараме 1000 души на ски от САЩ. Но резултатите на всички тези пазари, макар и радващи, не решават мача. Той се решава в Германия, Великобритания, Скандинавия и Русия. Ако изпуснем там нещата, всички хвалби за ръст в други пазари са прах в очите.
Наталия Малчева