Нона Караджова, новият министър на околната среда и водите, е завършила икономика в УНСС.

Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение, Вашингтон. Още с влизането й в шефския кабинет на МОСВ лъснаха нередностите по множество проекти. Сега тя ще трябва да успокоява духовете в Брюксел, за да спаси глобите, които ни грозят. Управлението й чакат куп екопроблеми, сред тях депата за отпадъци, пречиствателните станции, зоните НАТУРА и т. н.

- Г-жо Караджова, почти всички министри откриха злоупотреби и нарушения във ведомствата си. Вие какво открихте във вашето?
- Започнахме с много обстойни проверки. Направихме бърз преглед и преценка на ИСПА и оперативна програма "Околна среда". Сега започваме да преглеждаме проект по проект. Има над 1000, които са финансирани от Предприятието за управление на дейности по околна среда, от националния бюджет чрез целеви субсидии и по двете оперативни програми. Ще проверяваме техническите параметри на проектите и дали те са дадени обективно. Но данните, които получихме още на ниво програми, показват, че има големи несъответствия между отделните проекти.
- Какви са те?
- Основните проблеми, свързани с изхарчването на парите през тези години, са два. Първият е в каква посока са насочвани тези пари. Вторият е, че проекти, които са одобрени, не отговарят на заложеното по техническа спецификация. Основният, най-голям проблем обаче е, че средствата са изхарчени за неприоритетни обекти. Пречиствателните станции за населени места над 10 000 души и депата, които изискват много пари, стоят почти непипнати. Имахме четири години преходен период да построим или поне да започнем да строим тези съоръжения, а те трябва да са готови до 2010 г. За тях могат да ни наложат санкции. Следващият етап е да се построят пречиствателните станции за населени места с над 2000 жители. Срокът за тях е до 2015 г., обаче точно там са налети голяма част от парите. Дори и най-богатите държави не си позволяват да започнат с най-малките, защото при тях първо няма този екологичен, нито икономически ефект. Откъдето и да се погледне, няма никаква логика.
- Защо според вас са вземани такива решения?
- За мен не са ясни мотивите на правителството, пък и на парламента. Предприятието за управление на дейностите по околна среда, което финансира проекти, се председателства от министъра на МОСВ, но в него има и представители на четири министерства. Защо са вземани тези решения, не мога да отговоря. Но не повече от 1% от средствата са изхарчени за приоритетни обекти.
- До какво е довела тази политика?
- Имаме ангажименти към договора за присъединяване, ако не ги изпълним, ще плащаме санкции и парите се вземат от бюджета. Вместо да ги използваме за социални дейности и за десетки други полезни неща, ще плащаме глоби. Заради забавянето на оперативната програма, в условията на криза, бави се и стартирането на обекти, които ще създадат работни места.
- Как ще спасявате положението?
- Що се отнася до неизпълнените ангажименти, ще се опитаме да постигнем отлагане с една година, но това са само начални разговори. Ако бяха сключени тези договори и проведени процедурите, сумата, изхарчена за неприоритетни обекти, щеше да стане около 1 млрд. лева. Слава богу, че това беше спряно от Европейската комисия. За да се справим с възможно най-малко пари за строежа на пречиствателните станции, ние се насочваме към следните решения. Със сигурност догодина ще се финансират по оперативната програма само големите обекти. При това ще наблегнем на канализацията и пречиствателните станции, в много малка степен ще се финансират водоснабдителни обекти, тъй като програмата е ориентирана към тази област. В момента обаче 50% от проектите са предназначени за водоснабдяване, това значи смяна на приоритета. Ще се дадат пари на големите населени места, които имат най-много отпадъчни води, ще се минимизират проектите за водоснабдяване и ще се изработят критерии. Ще се препоръча на общините да се насочат към най-евтините начини за пречистване на водите. Ще определим горна граница за цена на линеен метър канализация. Ако е планински терен, разбира се, че строежът ще е по-скъп, но експерти ще проверяват всеки проект поотделно. Колкото по-малко е населеното място, толкова по-големи са разходите за пречистване на водите. Затова ще търсим най-евтините решения, които да вършат работа. Само така може да се използва ограниченият ресурс и съвсем минимално да се ползва държавният бюджет.
- А какво ще се случи с депата, нали там има най-голяма опасност от глоби?
- Предишното ръководство на МОСВ не е пратило нито една покана към общините, които са готови с проектите си за депа. Ето например знам за Ботевград, че са готови. Още няколко други общини също. Чакат министерството. Един проблем е останал висящ във въздуха и не е решен от предишното правителство, ще трябва да го реши сегашното. За всичките 23 депа трябва да се осигурят 300 млн.лева. Въпросът е откъде да се вземат тези пари, за да стартира програмата. Първият вариант е всички готови проекти да стартират с финансиране от оперативната програма. За тях са необходими около 120-130 млн. лева. Идеята е те да тръгнат с пари от ОПОС и от общините. Само така можем да отстояваме средствата по програма "Околна среда" да потекат. Защото сега са резервирани пари за десетина депа, които не могат да тръгнат и подготовката им е доникъде. Това е неправилен подход по време на криза. Правилното решение е след две години за останалите депа, които ще тръгнат тогава, да се отделят 100 млн. лева от бюджета, а сега да стартираме с парите от оперативната програма. Това решение обаче все още не е взето.
- Защо?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Явно, защото е било видно накъде върви бюджетът и не са искали да вземат такова неудобно решение. Но това е само догадка. Оперативната програма беше одобрена към последните месеци на 2007 г. Ние сме вече втората половина на 2009 г. и не е стартирал нито един проект по управление на отпадъците.
- Експерти изказаха мнения, че ако не се строят язовири, след време ще минем на воден режим. Вярно ли е това?
- Първо да кажем за компетенциите на МОСВ, защото има едно неразбиране, че министерството иска да съсредоточи голяма власт в сектора "Води". Ролята на МОСВ по закон е да извършва контрол на качеството на повърхностните и подземните води. Другата отговорност на министерството е да се следи количеството на водите.  Ако се черпи вода от реки или други водоизточници, или от извори, трябва да се внимава нивото да не спадне толкова, че да се наруши екологичното равновесие. Правилното използване на водата, както и цената на всички услуги, свързани с нея, са неотделими от всички съоръжения на водния сектор. Те трябва да се поддържат, така че това е свързана система. В момента управлението им е на парче. Големите язовири са активите на "Язовири и каскади", което е дружество към Българския енергиен холдинг. Част от язовирите за напояване са към "Напоителни системи" ЕАД, това е държавно търговско дружество. Дигите извън населените места се поддържат от Министерството на земеделието. В населените - от кметовете. Има и язовири, които са към ВиК дружествата. Без да казвам, е ясно, че всеки си дърпа чергата към себе си. До момента никой не е виждал публични отчети на "Язовири и каскади". Същото се отнася и за "Напоителни системи". Цялата тази система е много важна, защото осигурява водата на населението. Тя трябва да е в една публична институция, която да не е към министерство. Идеята, която тепърва ще се обсъжда, е това да е публично предприятие, създадено със специален закон. И то трябва да бъде управлявано по изключително прозрачен начин. Да има ясни постъпления, примерно от такси за водоползване, както и други публични средства. В момента нещата са като да си купите костюм, на който различни шивачи са ушили ръкавите, яката, крачола на панталона, и да няма кой да съедини отделните части - и да го облечете незашит. Това води до разхищение на средства, до увеличаване на цените на водата и до лошо поддържане на тези стратегически за държавата средства.
Сияна Севова