Проф. Генчо Начев е директор на университетска болница "Света Екатерина" от април 2006 г. Национален консултант по кардиохирургия. Бил е и изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса, а след това и член на нейния Управителен съвет.

- Проф. Начев, според доклад на Световната банка 7000 пациенти у нас са умрели през миналата година заради лошо обслужване в болниците. Така ли е?
- За жалост трябваше да дойдат чужденци да ни кажат, че качеството на медицинските услуги в някои родни болници е плачевно. Институциите все още не са свикнали да се обръщат към българските експерти за мнение. А добрите специалисти могат да помогнат много.
- Кой трябва да контролира как се извършват медицинските услуги в лечебниците?
- Инспекторатът към Министерството на здравеопазването. Той и сега съществува, но работещите там проверяваха главно шефове на болници, които трябва да бъдат сменени. Това звено се нуждае от нови задачи, което означава и от нови подготвени кадри. Инспекторите трябва да проверяват болниците периодично - какъв е процентът на смъртните случаи, на вътреболничните инфекции, каква е финансовата ефективност. И още - как се правят търговете за лекарства консумативи и апаратура.
- Някои специалисти изтъкват, че все още не са приети всички медицински стандарти, по които се осъществява лечението за различните болести?
- Това не може да бъде оправдание, тъй като има световни стандарти и българските не могат да бъдат по-различни. Всеки болничен мениджър трябва да изисква данни за това колко болни и с какви диагнози са постъпили, какъв е средният престой на пациентите, какъв е процентът на смъртността и т.н. В европейските клиники се прилагат общо 12 критерия за качество на медицинската дейност.
- А ако смъртността е по-висока от средните стойности в ЕС?
- По принцип има различни критерии за смъртност при различните специалности. Например при сложните операции допустимият процент на смъртността е по-висок. Но ако болница има повече от 10% случаи с фатален изход, трябва незабавно да се закрие. Тези пък, при които показателите са над 7 на сто, би трябвало да се наблюдават пряко от инспекторите за известен период от време. Резултатите от лечебната дейност да се оповестяват публично, хората да знаят какво се случва в здравните заведения.
- Как ще коментирате идеята здравната вноска да скочи с 2% и увеличението да отиде към някой здравен фонд?
- Тази идея засега само се обсъжда. Никъде не е записано черно на бяло, че НЗОК трябва да покрива 70% от разходите по клиничната пътека, а останалото да се покрива от частен здравен фонд с въвеждане на задължително здравно осигуряване. Не е ясно как ще става набирането на пациенти във фондовете
Във всички случаи има интереси - политически, икономически или други. Не бива да се забравя, че здравното осигуряване няма нищо общо с пенсионното. Ясно е кога даден човек ще се пенсионира, колко пари ще успее да натрупа във фонда, те ще могат да се управляват и т.н. Но същият този човек утре може да направи инфаркт и за спешната операция парите няма да му стигнат. Ще трябва да се вземат на солидарен принцип от вноските на други пациенти. Ако обаче на един фонд се случат множество подобни явления през годината, всичките пари, които е събрал, няма да му стигнат, и той фалира. Другият фонд може да има по-здрави пациенти и ще натрупа пари. Но няма правила - ще се преразпределят ли тези пари или не. Аз лично смятам, че допълнителното здравно осигуряване трябва да е доброволно, а не задължително.
- Защо?
- Сега ще обясня предимството. НЗОК трябва да каже ясно - тази пътека я покривам 100%, тази 70%, а тази 50%, има неща, които няма да плащам въобще. И оттук нататък всеки да мисли как ще си плати - дали може да извади от джоба си или да се осигурява в някакъв фонд доброволно. Така пациентите ще са мотивирани да не преиграват със заболяванията. Ако те имат отделна сметка в съответния здравен фонд и плащат от нея, ще се позамислят дали
да наблягат на профилактиката, за да ходят по-рядко на доктор
Защото директно ще им се бърка в джоба. Друг положителен ефект ще бъде, че болницата няма да може да излъже, че е приела някого за лечение, ако той действително не е бил там. Защото кой ще плати участието на пациента? Нали той лично трябва да го направи, независимо дали кеш или чрез здравния фонд, който си е избрал?! Това е страхотен метод за контрол, който се е доказал в другите страни. Само в Швеция пациентите не доплащат нищо.
- А кой ще внася допълнително за социално слабите?
- Специален държавен фонд би трябвало да осигурява допълнително както децата и пенсионерите, така и всички социално слаби.
- Но нали и сега има частни здравни фондове?
- Така е, но те нямат ниша, няма какво да платят - на теория поне НЗОК покрива финансово целия пакет с медицински услуги. Така частните фондове останаха с вързани ръце. В момента те могат да доплащат само за ВИП услуги - за самостоятелна стая, за някои екстри като телевизор, интернет и др. 
- Какво е правилното решение според вас?
- Моето мнение е, че монополът на НЗОК трябва да се запази поне още 2 години. Да се осъществят 13-те задачи, които е набелязало здравното министерство. Първо трябва да се приеме Стратегията за развитието на здравеопазването. Второ - трябва да се приеме Националната здравна карта, която да бъде задължителна. Това има пряко отношение към договорите, които НЗОК ще сключва със структуроопределящите болници. За всяка една от пътеките касата е имала аргументи защо не е искала да сключи договор. Например съответното болнично заведение няма лаборатория, няма необходимата апаратура и пр. Трябва да се определят кои болници имат наистина капацитет да бъдат многопрофилни за активно лечение. Не може болница с две отделения да се води многопрофилна. Някои лечебни заведения трябва да станат за долекуване и рехабилитация. Болничните легла в България не са повече, отколкото в другите страни на ЕС, но са лошо разпределени.
- Увеличаването на средствата за здравеопазване ще подобри ли качеството на услугите?
- Няма две мнения, че за здравеопазване трябва да се заделят най-малко 5% от брутния вътрешен продукт. Увеличаването на здравната вноска с 2% обаче няма да подобри системата, преди тя да се реформира. Ако това не стане,
парите ще потънат като вода в пясък
Необходими са промени в болничната мрежа, както и в доболничната първична и специализирана помощ.
- Докладът на "вносните" експерти показа, че всеки пети българин през миналата година се е лекувал в болница. 16% от пациентите сами са отишли в болница, без да се консултират с джипито или със специалист?
- Семейният лекар трябва да бъде пазачът на системата. Той трябва да бъде филтър, който казва кой има нужда от болнично лечение. Често пациенти отиват в болница, без да е нужно.
- Как ще коментирате шокиращия факт, че 40,5% от пациентите са се лекували в повече от една болница в рамките на годината. 26 на сто пък са отишли в друга лечебница в рамките на един месец?
- Това може да се дължи на лошо качество на лечението в първата болница или на ненужна хоспитализация с цел да се източва здравната каса. За да се осъществят реални промени обаче, се налагат промени в много закони, което ще отнеме минимум 5-6 месеца. Дори и Законът за добавената дейност, защото болниците трябва да бъдат освободени от ДДС върху продукти, които се използват за лечение - като клапи и стентове например.
- А трябва ли да се въведе почасово плащане на медиците, както настоява председателят на Асоциацията на работодателите? По думите му тук лекарите взимат по 1,26 евро на час, а колегите им в ЕС - над 20 евро за същото време.
- Това е важна, но не първостепенна задача. Все още не можем да се сравняваме с другите страни от ЕС. Хонорарът на добрите сърдечни хирурзи там за една операция е от 9000 до 15 000 евро, а у нас този специалист може да вземе максимум 1500 лева на операция.
Румяна Милева