Един от премиерите с опит в излизането от кризи е Ренета Инджова. През 1994 г. тя в продължение на три месеца ръководеше служебното правителство, а сега е икономически директор на болница "Токуда". След като Инджова бе първата жена премиер на България, сега върви премиерата на първата дама начело на Народното събрание - Цецка Цачева. За проблемите на здравеопазването и женската революция във властта "Стандарт" разговаря с Ренета Инджова.

- Г-жо Инджова, вие сте първата жена премиер в България, сега ГЕРБ избра дама за председател на парламента. Как гледате на извършващата се политическа феминизация?
- Когато става трудно и се залага на коне - на това ми прилича тази работа. На жените започва да се гледа като на състезателни коне, които да донесат успех при едно състезание и печалби от залаганията. Дано да е успешно бъдещото правителство. Аз от много години обяснявам по света българския феномен - страната не е развита, но пък жените са много застъпени. Това не е отсега, а още от времето, в което жените в България работеха, докато по света дамите си седяха вкъщи.
- По време на криза като че ли се търси женско лидерство?
- На изток е така, пък и видяхме, че и Хилари Клинтън за малко не стана президент на САЩ. Изглежда, поради глобализацията вече навсякъде е така.
- С какво една жена е по-ценна?
- Сигурно по-малко се поддава на изкушения, по-малко се корумпира. Може би повече работи и по-малко се изморява.
- Каква оценка давате на свършеното в областта на здравеопазването от кабинета "Станишев"?
- Двойка. Не заради случилото се през последната година или предишните няколко, а заради упоритото желание вече две десетилетия да не се прави здравна реформа. Непрекъснато разменят местата на най-важния приоритет - ту образование, ту здравеопазване. Според мен сега най-важното нещо е животът и здравето на нацията. Другите неща като че ли ги изпревариха.
- Кои реформи не можаха да направят досегашните управляващи?
- Първото и най-важно нещо е, че като сиамски близнаци не са разделени частното от публичното здравеопазване, а това съжителство им вреди много. Няма ги съвременните цени на услугите. Има огромен разрив между цените на едни болести и цените на други. Те поразяват еднакво и когато човек е болен, за него няма значение дали ушите го болят или сърцето. Огромна е необходимостта да се осъвременят и приведат в някакво съответствие цените на здравните услуги, да се въведат диагностично свързаните групи, стандартите.
- Частните болници имаха сериозен проблем с лимита на клиничните пътеки и че здравната каса бави плащанията за тях.
- Продължаваме да го имаме същия проблем, все едно че нищо не се е случило. Все едно, забравиха, че миналата година Върховният административен съд постанови, че здравната каса е в нарушение. Проблемът се повтаря и тази година. Институциите в България сякаш са болни от амнезия. Не само забавят плащанията по клиничните пътеки, но всъщност прекъсват нашето развитие. Виждате какъв е интересът на пациентите в страната и извън нея към нашата болница, а сме принудени да ограничаваме дейността си.
- По каква причина да не ви плащат за извършените медицински услуги?
- За да се съхранят други заведения, на които без да имат потенциала и одобрението на пациентите, им се удължава животът.
- Част от мандата на тройната коалиция мина под знака на прословутия спор за демонополизацията на здравната каса, който доникъде не стигна.
- У нас нещата непрекъснато се дискутират, вървят някакви дебати, а всъщност няма кой да защити обществения интерес, който е най-важен. Трябва да застанем на страната на пациента. Не са важни нито регламентите, нито нефелните институции, нито дори законодателната основа. Пациентът според своята потребност трябва да каже кое заведение отговаря на неговите изисквания. Не е много трудно да се направи така, че парите да следват пациента.
- Какво пречи това да стане?
- Бюрократичната машина, която се стреми да остане такава, каквато е, и да избегне всяка промяна.
- Сегашният модел не притиска ли до стената частните здравни фондове?
- Затова казвам, че трябва да се разделят публичното от частното здравеопазване - тъй като хората, които са осигурени в публичното, трудно ще се пренасочат към частното, дори и да имат възможности. Те веднъж са платили своите вноски. Двата вида здравеопазване трябва да се разделят за отделните социални слоеве в зависимост от това кой каква покупателна способност има. А сега положението е един вид: "Хайде на маслините!" Има доброволни фондове и всеки може да се обърне към тях, но не са модернизирани инфраструктурите, които да създадат условия за тяхното съществуване. Имам предвид цените, които трябва да бъдат съизмерими за частните фондове и за здравната каса. Трябва да бъдат изработени механизмите, които настройват работодателя да осигурява служителите си в частния фонд и да освободи пространство за другите. Трябва да се въведат принципите на стълбовото осигуряване - всеки гражданин да бъде основно осигурен, а тези, които имат по-големи възможности, да надграждат допълнително. А сега всичко се поддържа в един съзнателен хаос. Нашата болница например не можа да се пребори да бъде равноправно третирана с общинските и държавни болници. По този начин нямаме възможност да лекуваме онкоболни. И пациентите, които искат да се лекуват при нас, си носят лекарства и си ги купуват сами, тъй като болницата ни няма право да получава средства, както всички останали.
- Освен лечението на онкоболните има ли и други сфери, в които са неравнопоставени с общинските и държавните болници?
- Същото е при неотложната и спешната помощ, където ние нямаме възможността да изместим монополистите "Бърза помощ". Това са скъпи услуги и се изисква да бъдат отговорност на цялото общество. Не може една японска инвестиция, макар и най-голямата в Източна Европа, да се бори да присъства на пазара на медицинските услуги. Тя би трябвало да бъде подкрепена за това, че нито една стотинка не струва на българската държава.
- Откъде трябва да тръгне новото правителство на ГЕРБ? Кое е първото нещо, което трябва да направи в здравната система?
- Нека не съм аз, която да дава съвети. Нужна е цялостна програма, която да заложи пълното лечение на една нация. Като се започне от профилактиката и осъвременяването на спешната помощ. Защото българският народ е недолекуван, той е оставен да стига до кризисни ситуации, в които лечението вече е много скъпо. Нека се започне от диагностично свързаните групи. Да се започне с диалога между всички онези, които имат интерес, и така или иначе осъществяват медицински услуги. Нека се направи така, че лекарското съсловие да не напуска страната. Само през последния месец около две хиляди медицински работници са напуснали България. Защо трябва да захранваме здравеопазването на по-развитите страни? Забележително е и това, че нехайството на институциите се разраснало до такава степен, че май и не ги броят.
- Какво липсва - политическа воля или стратегия, за да излезе от батака на здравеопазването?
- Смятам, че проблемът е в нежеланието да се допускат силни фигури в здравеопазването. Затова се надявам, че само силно правителство би могло да прояви политическа воля. Там се разсъждава по един псевдосоциален модел - ако закриваме болници, ще предизвикаме социално недоволство. Такъв проблем на практика няма, защото това са заведения, които нито териториално, нито според гъстотата на населението, нито откъм потребност, отговарят на реалностите. Разбира се, че е необходимо да се реформират и центровете за спешна медицинска помощ, които ще бъдат фуниите, които ще дистрибутират пациентите до големите и високотехнологични болници. А и никой болен не би искал да бъде лекуван там, където качеството на услугите е многократно по-ниско от това, което предлагат модерните болници. Така че нека да не се спекулира с това, че хората щели да недоволстват. Те са недоволни от това, че се прахосват средствата, че не биват третирани както трябва хората с особени, с рискови и със социално значими заболявания. Например 500 били жените, които трябва да бъдат лекувани с определен медикамент, а те се хвалят, че са осигурили лекарство за двеста. Това не може да е критерий - всички пред болестта и живота са равни. Не могат да се правят национални програми, които обхващат една трета от контингента на болните от една болест. Те не са национални, превръщат се в програми за приближени.
Руслан Йорданов