Топполицаят Ботьо Ботев посвещава 38 г. от живота си на разкриването на убийства. Като шеф на отдел "Тежки престъпления срещу личността" в Дирекция на полицията разкрива десетки от най-тежките случаи в България, като убийствата на тримата полицаи в "Люлин", на ватманите в София, на сарафи през 1997-98 г., на Андрей Луканов. Обучил е десетки криминалисти. От 2 г. работи в инспектората на Столичната община.

- Г-н Ботев, в течение ли сте на работата по убийството на сестрите Белнейски?
- Да, от самото начало. Проявих професионален интерес, даже съм бил на мястото.
- Защо зацикли случаят?
- Не е имало организация на работата, това е. Трябва да се търси оценка на всеки един проблем, на всяка една травма. Веднага ще изникнат въпроси. Това зависи от опита. Там е трябвало да бъде опитният човек. Съдебният медик е човекът експерт, професионалистът, но ти, криминалистът, си човекът, върху когото ще тежи случаят. Ти си човекът, който има информацията, който трябва да дава тон и оценка кое и как е било. Трябвало е да се създаде организация на работата.
- Това не е направено, така ли?
- Не е било направено. Аз съм действал така - когато имам някакви съмнения, съм викал и проф. Раданов и кой ли не по цялата страна. Тоест аз не разчитам на съдебния лекар. Искам едно, две три мнения. Така е по-добре. А тук са най-квалифицираните съдебни медици.
- Кой не си е свършил работата?
- Това е много голям въпрос. Всички знаем, че водещ по едно разследване е следствието. Но ще кажа каква е практиката. При всяко убийство първо идва сигнал в дежурната част на Дирекция на полицията. Докладва се на началника на отдел "Убийства". Той преценява, той взема решения съобразно случая. При случая "Белнейски" задължително е било условието да се докладва на ръководството и веднага да се замине на местопроизшествието. Да се създаде организация веднага след получаването на сигнала. Трябвало е да се създаде необходимият екип за работа - да отидат компетентни следователи от Националната следствена служба. Едно е процесът, друго е кой го стяга чепика. Разкриването тежи на криминалните служби, това е истината. Задължително условие при тази ситуация е да се вдигне специализиран екип от Института по криминалистика и криминология.
- А там не е ли създаден?
- Доколкото знам - не. А и резултатите са ясни. По моя информация на огледа са били над 40 души. Какво ще направиш при тази ситуация? Всеки тъпче, хвърля - какво ще намериш? Резултатите са красноречиви. Защото от самия оглед на местопроизшествието извеждаш насоките, това, което тепърва ще организираш да работиш. За съжаление това е един парадокс.
- Големи ли са грешките на съдебна медицина?
- Не ги определям като грешки на съдебната медицина. Съдебният лекар констатира това, което е фиксирано. Той не може да ти даде информация при какви обстоятелства са станали травмите - дали е грабеж, изнасилване, а след това убийство. Ето ви пример - травма на главата и съдебният медик казва: удар с твърд, тъп предмет или върху твърд, тъп предмет. Това значи, че както може човекът да е ударен, така може и да е паднал върху камък. Тук вече е ролята на хората, които ще обсъждат данните и ще задават въпроси. Мисля, че при аутопсията не е присъствал специалист. Но независимо от това след аутопсията задължително е било да се направи един консулт. Не е пречело още по време на аутопсията да се извикат хора - ей я къде е София. Тук не можеш да лягаш върху противоречията на отделни експерти - дали Грозева не обичала проф. Раданов или обратното.
- Възможно ли е случаят да бъде разкрит.
- Няма невъзможни неща. Ние сме разкривали убийства след две-три години. Може да се разкрие, но не с тези хора, които са работили по случая.
- Не мислите ли, че просто случаят е много тежък и затова не е разкрит?
- За мене този случай е от така наречените леки за работа. Това е типичен криминален случай, който в практиката обикновено излиза за максимум 10 дни. Познавам обстановката, знам нещата. Защо не са го направили - нека отговорят тези, които са се занимавали с това. Първо убийството не е предумишлено, извършителите не са се подготвяли. Второ, те са действали в екстремални условия - влачили са труповете и т.н. Което значи със сигурност, че са направили грешки и са оставили следи. При един прецизен оглед щяха да се намерят веществени доказателства. Освен това не е пречело да се поразсъждава - защо труповете са изхвърлени точно на това място? И след като са изхвърлени там, къде е станало убийството? Едва ли извършителите биха рискували да се разхождат с два трупа в колата, което означава, че убийството е станало в района. А за разследването е много важно да се намери мястото, където е станало.
- А защо дори в Англия и САЩ не можаха да направят ДНК експертизата?
- Това, което се разви около тази прословута ДНК експертиза, е фарс. Тези хора са предлагали, някои над тях са се съгласявали да се провеждат тези експертизи в Англия и САЩ, а това е малоумие. Ние разполагаме с една изключително добре оборудвана лаборатория, с изключително добри специалисти. Да не говорим за това, че този материал за ДНК и онова, за което се тръбеше, беше ясно, че е прах в очите. Не знам с каква цел се е правило. Трябва да ви кажа, че даже с онези находки като биологичен материал, още тук е било ясно, че нищо не може да се извади.
- Все пак не мислите ли, че полицията свърши колосална работа, проверени са били 8000 души?
- Имам информация за проверките, които са правени. Какво значи това - 8000 души проверени? Работили по стотици версии. Това са пълни глупости. Когато вървиш с една такава мащабност, никога не излизат случаи. Как ги проверяват тези 8 хиляди, по какво ги проверяват? Това са налудничави неща. Осем хиляди души, при положение че нямаш професионални хора, че нямаш преки неща, с които да докажеш или изчистиш заподозрените - дактилоскопни следи, ДНК материал или някакво друго веществено доказателство. А те нямат никакви критерии, проверяваш така във въздуха. За да кажеш, че този човек си го изчистил, ако нямаш доказателства, значи, че на всеки такъв човек трябва да организираш оперативна разработка. Е, как са работили по тия 8000 души?
- Все пак версиите са доста.
- Ако си извел повече от 4-5 версии, това значи, че нищо не си направил. На базата на данните, на базата на това, което си придобил като информация, изграждаш основните насоки, хипотезите. Те включват това, което като мащабност си определил, като сфери на работа.
Не може да кажеш по време на разследването - убийците са от циганското малцинство. Това е налудничава идея. И са тръгнали да правят масови проверки по циганите. Как може да го кажеш това нещо, как можеш да определиш насоките за работата в това направление? Аз знам защо е така, защото знам кои са работили и кой го е организирал, защото е мой възпитаник. Грешно казано мой възпитаник. Ако беше малко взел от това, на което съм го учил, нямаше да подхожда така. Мен ме боли и за професионализма, и за обществото.
- Вие как бихте действали оттук нататък?
- Бих работил не само по версията за катастрофа. Има доста неясни неща.
Ирен Делчева