Успя ли отново народът да изненада родните политици? Какви мистерии сътвориха българските гласове през лятото на 2009 г.? На какво се дължи новата герберска вълна? "Стандарт" потърси отговори на тези въпроси от социолога Юлий Павлов, шеф на Центъра за анализи и маркетинг.

- Г-н Павлов, какви са първите ви впечатления от парламентарните избори? Какви изненади се получиха в сравнение с евровота от 7 юни?
- Нито аз, нито колегите очаквахме толкова висок резултат на ГЕРБ. Оказа се, че управляващото мнозинство направи два подаръка на Бойко Борисов. Единият бяха мажоритарните депутати. Не е първият случай, в който управляващите партии се опитват да постигнат служебна победа, а законодателната промяна после се обръща срещу тях. Такива неща сме гледали и в Румъния, и в Италия, и у нас. Факт е, че този път въвеждането на мажоритарни депутати се обърна изцяло срещу тройната коалиция и в полза на ГЕРБ.
- Бойко Борисов успя да предизвика герберска вълна. Какви избиратели излязоха да го подкрепят този път?
- Това е всъщност вторият подарък - приказките на Ахмед Доган. Неговите послания по принцип слабо влияят върху електората на ДПС. Избирателите на движението и без неговите речи бяха силно мобилизирани. Но през последната седмица, след като ние приключихме със социологическите измервания, очевидно са се случили две неща. Масово недоволство от арогантността на Доган, което се изразява в повишение на гласовете за ГЕРБ - единствената политическа сила, която може да отстрани тройната коалиция от властта. Това бе единият ефект. Другият е спадът на БСП. Така че Сергей Станишев сигурно в момента с тъга си припомня приказката "Пази ме, Боже, от приятелите, от враговете сам ще се опазя". Това, което неговият приятел Доган му причини - наистина трудно такъв удар можеше да му бъде нанесен от някой неприятел.
- Точно преди изборите през 2005 г. Доган също каза, че коалицията му с БСП е наредена, от което червените също загубиха гласове.
- Тогава това изказване също повлия на ниския резултат на БСП. Другото беше създаването на "Атака", която изтегли доста голям дял от вота на запасни офицери, сътрудници на ДС и прочие традиционно червен електорат. Но сега високата активност изцяло в подкрепа на ГЕРБ може да се обясни с това, че на много хора просто им е писнало от тази арогантност. Неслучайно в нашите изследвания политиците с най-висок процент на неодобрение са Ахмед Доган и Иван Костов. Причините са сходни - и при двамата арогантността в публичното им говорене носи основната заслуга за това високо недоверие.
- Преди изборите имаше очаквания, че БСП и ДПС с обединени усилия ще могат да преборят ГЕРБ при мажоритарния вот. Оправдаха ли се?
- Нашите прогнози бяха, че ГЕРБ може да спечели до 20 мажоритарни места, ДПС - 5, и за останалите трябваше да се води битка. Оказа се, че независимо от помощта на ДПС, БСП вероятно ще остане без нито един мажоритарен депутат.
- Какво беше поведението на гласоподавателите, те дублираха вота си за партията или гласуваха шарено? 
- Всъщност у нас има мажоритарен вот за втори път след изборите за Велико народно събрание през 1990 г. И тогава, както и сега над 90% от гласувалите за дадена партия повториха вота си и за нейния мажоритарен кандидат. Това е нещо добре познато от световната практика - в държавите, където има чисто мажоритарен вот. Там качествата на кандидатите имат много по-малко значение от тяхната партийна принадлежност. В ЕС мажоритарни избори има само във Великобритания и там малки партии много трудно успяват да пробият. Мажоритарната система поначало дава огромно предимство на по-големите партии, особено на водещата политическа сила.
- По-малките партии загубиха ли от неочаквано високата активност?
- Със сигурност ще мога да ви кажа, когато видя окончателните резултати на ЦИК. Към момента впечатленията са ми, че по-малките политически сили по-скоро загубиха, тъй като хората на парламентарните избори започнаха да разсъждават в посока дали гласът им няма да се загуби, дали няма протестният вот да се разпилее и коя партия има най-голям шанс да свали тройната коалиция от управлението. Всички тези разсъждения са в полза на най-голямата опозиционна партия - ГЕРБ.
- Не се ли повтаря царският феномен от 2001 г.? И тогава хората дадоха доверието си на една личност - Симеон Сакскобургготски, а вкараха в парламента 120 почти неизвестни депутати от НДСВ. 8 години по-късно пък царят не успя да прескочи 4-процентовата бариера. Коя от царските грешки не бива да повтаря Борисов?
- Основната грешка на царя беше сторена в последното Народно събрание - да направи коалиция с БСП, която срина доверието към него. След управлението на НДСВ имаше спад на доверието към партията, но царската партия получи приличен резултат на вота през 2005 г. и беше втора политическа сила. Сривът се получи главно заради коалицията с БСП. Бойко Борисов, и без да го съветваме, декларира, че такава коалиция няма намерение да прави. Ясно е, че ако малко не му стига за абсолютно мнозинство, ще получи необходимата подкрепа от Синята коалиция, партиите в която също членуват в Европейската народна партия.
- НДСВ обаче започна да се цепи малко след изборите през 2001 г. и на няколко пъти оттам се отделиха групи депутати. Последния път това беше БНД. Има ли лек срещу непрекъснатото роене?
- Това е наистина е много заразна болест, във всеки следващ парламент става все по-масова и взема все по-големи размери. Нямам рецепта за това как да бъде имунизирана политическа сила срещу това заболяване.
- Как оценявате сегашния вот по показателите купуване на гласове и изборни шашми в сравнение с предишните гласувания за парламент?
- Тези избори бяха по-скоро нормални. Купеният вот и другите видове дирижиран вот очевидно не успяха да повлияят на мажоритарния избор, за което имахме най-големи опасения. Влиянието на дирижирания вот върху гласуването за пропорционалните листи не е особено голямо. Законодателството е много калпаво. Това, че не се получиха сериозни изкривявания, не е заслуга на закона, а стана въпреки лошия закон.
- Коя е най-голямата слабост на този избирателен закон? Има сигнали, че с удостоверенията за гласуване на настоящ адрес в една софийска къща са били регистрирани 1000 души.
- Недостатъците на закона са много. Самите мажоритарни избори са връщане назад. От целия ЕС единствено във Великобритания мажоритарни избори има в един тур. Развитието на демокрацията върви от мажоритарни към пропорционални избори. Навсякъде в момента има пропорционален вот. Разбира се, най-развитите системи включват и много сериозен мажоритарен елемент. Вторият дефект е, че при мажоритарни избори не може да има бележки за гласуване на друго място. Слава богу, че сега те не повлияха, но няма никаква гаранция, че следващия път при по-близки резултати между първите две политически сили те няма да изкривят резултата. Мажоритарните избори трябва да бъдат разрешени само за хората, чието постоянно местожителство е на територията на избирателния район. Все едно в САЩ избирателите от Тексас да ходят да гласуват в Мейн или в Небраска.
- На евровота преди месец БСП изостана с 6 процента от ГЕРБ, а сега гласовете на червените са наполовина от тези за Бойко Борисов. Какво сбъркаха на "Позитано" 20?
- Поначало ГЕРБ има доста по-голяма периферия. На евроизборите направихме сравнение на твърдите ядра на двете партии. Видя се, че това съотношение е 5:4 в полза на ГЕРБ. Данните от изследванията показваха, че резултатите на парламентарните избори ще покажат пропорция 3:2. Реално обаче се получи съотношение 2:1, което беше малко неочаквано.
- За вас коя беше най-голямата изненада?
- Освен че ГЕРБ победи БСП в почти всички райони, в които имаше оспорван двубой на евровота, партията на Бойко Борисов надви и ДПС в техни силни райони. Другата изненада е, че НДСВ не преодоля 4-процентовата бариера.
- Кои са най-вероятните възможности за съставяне на правителство в 41-вия парламент?
- Има две възможности, ще разберем коя ще се реализира чак след обявяването на окончателните резултати от ЦИК - самостоятелно управление на ГЕРБ или управление на ГЕРБ с подкрепата на Синята коалиция. 
Руслан Йорданов