През няколко дни в публичното пространство се появяват атрактивни предложения за промени в столицата - арабски капитали, инвестирани в строителство на кули близнаци, градинки върху покривите, преместване на емблематични за града сгради. Трябва ли в София да има небостъргачи, както и за проблемите на града, породени от неправомерна реституция, "Стандарт" се обърна към главния архитект на София Петър Диков.

- Господин Диков, оповестихте, че ще поискате ревизия на реституциите в Студентския град от 1994 г. насам? Големи ли са проблемите там?
- Проблемите с реституцията са големи навсякъде в столицата, не само в Студентския град. И понеже са в ръцете на вещи лица в съда, които обаче в сферата на градоустройствените проблеми май не са чак толкова вещи, има изключително много недопустими процедури. Проведени са нелогични неща както от гледна точка на разума, така и на закона. Защото някои дейности трябва да бъдат извършени заради коректността спрямо бившите собственици, но има и такива, които просто не бива да се правят.
Един от последните ярки примери за нелогично решение, с които се сблъсках, бе при подстанция в "Дружба", където просто бяха реституирани земи под сградата на станцията. Това според мен не е просто недоразумение, а направо нелепост. Сега от подстанцията са ми дали молба за разширяване, а как мога да го разреша, като дори теренът под тяхната сграда се оказва, че не е техен. Собственикът още не е предявил претенции да ползва земята, но в следващ момент ще го направи.
В Студентския град поголовното връщане на земеделски земи взе такива размери, че започнаха да се възстановяват терени върху подземна инфраструктура. Доскоро поне това бе табу. Сега обаче се прави масово и това води до много тежки проблеми, вече при нас в общината. Ясно е, че върху подземна инфраструктура не може да се строи, забранено е. Но тенденцията е тя да се използва, като се включва като нереална квадратура в сградите, които се строят от двете страни на подземното съоръжение.
- Само там ли възникват големи проблеми с реституцията?
- Не - и в "Люлин", "Дружба", "Младост". В "Младост" например ситуацията е като пред революция Скоро бях на поредната среща с хора, които са купили катерушки, люлки, оборудвали са детска площадка. И изведнъж се оказва, че земята под нея е върната на бивш собственик.
Страшно е положението и със земите на висшите училища, които са също масово реституирани на частни лица. Особено зле е при Националната спортна академия. Там на практика са върнати повечето терени под игрищата и съоръженията на академията. Вярно е, на тях досега не е имало строителство, а законът разрешава, ако не е строено, да бъдат реституирани. Но това е фондът на спортното висше училище, там се тренира, това е цялата им учебна база. И изведнъж се оказва, че земята под тази база е върната.
- Кои други висши училища са ощетени и има ли вече строежи на тяхна територия?
- Много зле стоят нещата и при БАН, където вече се строи на самата територия на академията на науките. На едно място дори е прекъсната улицата, която свързва научните институти, и в момента там има сграда в груб строеж. Ама че няма връзка между научните звена - чудо голямо. На човека са му върнали земя и той иска да си я ползва. Има проблеми при някои от факултетите на Софийския университет, част от чиито дворове са реституирани.
- Какво очаквате от ревизията на реституцията?
- Аз не искам цялостна ревизия на реституираното до момента, защото това би било екстремистки подход. Онова, което искам, е да се проверят конкретни решения, които видимо са незаконни и неправомерни, като връщането на земя над инфраструктура например.
Иначе е ясно, че в тази сфера трудно ще бъде намерен кой е прав. Реститутът има право да иска да му бъде върната земята, обществото има право да иска да бъдат защитени интересите му. Не хвърлям вината и върху съда, който следва законите. Проблемът по-скоро е някъде по-нависоко, там, където въпросните закони са били направени.
Не мога да виня никой от хората, които са реституирали земи поголовно, защото дълго време доминиращото при тези решения бе частният интерес. Той бе водещ при решаването на всички проблеми с терени. Виждате, че тази промяна стана на принципа на махалото - след като при социализма ни учеха, че частен интерес няма внезапно махалото се измести на 180 градуса и бе заявено, че няма публичен такъв. В момента се опитваме да балансираме между двете неща, като защитим в максимална степен интересите на общината, но не можем да разрушим вече направеното.
И тук идва другият проблем - в момента проблемите с реституцията освен всичко друго тежат страшно на общините във финансово отношение. И ги вкарват в неправомерни разходи както по безконечно обжалване на дела, така и по обезщетяването на хората, чиито имоти трябва да бъдат отчуждени. За да може една община да запази терен за свои нужди, тя би трябвало да го отчужди и да настани някъде хората, които са живели там. Дори и да става дума за една колиба хора, на тях трябва да им се намери покрив. Най-пресният пример е със сградата, която горя на "Цар Симеон". Сега на първите два етажа там не може да се живее, съсипани са при гасенето. Ако тези хора нямат пари да отидат на квартира, общината трябва да ги настани някъде. А в жилищния фонд на Столичната община
в момента няма един апартамент
Нещо повече, има 5000 чакащи за жилище.
- Говореше се, че общината ще преразгледа критериите, по които ще се дават общински жилища.
- Мен не ме интересува дали ще се преразгледат критериите, интересува ме да има къде да бъдат настанени хората. Ако погледнете документите за заменки на общините досега, ще видите: еди-кой си терен - заменен за пет апартамента, еди-кой си терен - заменен за седем апартамента. Ако се съберат всички апартаменти, за които общината е правила заменки, вероятно ще се получи поне половин град. Къде са сега тези жилища?
- В началото чухме много амбициозни проекти за кръстовища на две, на три нива. Кога все пак ще се облекчи трафикът?
- Трафикът не е облекчен до момента, защото нищо не е построено. Първите ни приоритети ще бъдат метродиаметърът до "Младост", който значително ще облекчи придвижването дотам, и бул. "Тодор Каблешков". При инфраструктурните решения в голяма степен обаче бавенето идва не от нежелание, а по същия този механизъм - земите, на които трябва да мине новата инфраструктура, са частни, трябва да бъдат отчуждени, не можем да настаним хората. Освен това те обжалват всяко отчуждаване, така че съдебните процедури бавят допълнително решаването на проблема с трафика.
- Какво ще стане със "Софияленд". В градския фолклор той непрекъснато се мести - ту в "Западен парк", ту в Панчарево.
- "Софияленд" в столицата ще има. Там, където той бе направен, не му беше мястото дори от чисто търговска гледна точка. Логично е такава атракция да се направи например в Западния парк. Но ето, откакто вече няколко месеца сме обявили, че паркът ще бъде даден на концесия, документацията се бави. Може някой ден и да я изготвят. За мен столицата трябва да има два увеселителни центъра Този в Западния парк може да обхване живеещите в "Люлин", "Обеля". На другия естественото му място е близо до Панчарево, покрай "Цариградско шосе". Там обаче земите са частни и хората все още не са склонни да ги продават именно за парк. Но смятам, че ще узреят за това. В момента идват много хора с инвестиционни предложения за друго, и аз винаги казвам - не, там рано или късно ще има парк.
- Мине се не мине, и се появяват информации как някой арабски шейх ще строи нещо в столицата - кули близнаци, небостъргачи, хотели. Има ли до момента реални инвестиционни проекти?
- Не. Това са прелитащи оферти на прелитащи оттук хора, които просто заявяват намерение да строят. Що се отнася до небостъргачите, такива в София ще има само когато се появи човек, готов да плати двойно за нещо, което реално струва по-ниско. Защото инвестицията в небостъргач е много по-скъпа. Когато се намери например наемател, който е готов да даде 2000 евро за кв. м вместо 1000, тогава ще има и инвеститор за небостъргач.
- Бяхте предложили една идея - в столицата да се правят градини на покривите.
- Доста ми се смяхте за тази идея. Но продължавам да твърдя, че ако такива сгради с озеленени покриви се направят, те ще бъдат по-скъпи, много по-търсени и от тази идея може да се печели. Вместо това коментарите бяха "Всичката Мара втасала, сега и градини по покривите".
- Има ли в София такъв пилотен проект?
- Пилотен проект има вкъщи - аз живея в таванско пространство и покривът ми е направен по този начин.
Стела Стоянова