Миналата седмица членовете на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) посочи редица мерки, необходими да се вземат за справяне с кризата и избягване на по-сериозни последствия от нея.

Кога бизнесът очаква пика на рецесията, трябва ли ни "помощ от приятел" - жокер от МВФ за справяне в ситуацията и какво очакват предприемачите от сегашното, а и от бъдещото правителство - попитахме изпълнителния директор на КРИБ Евгений Иванов.

- Г-н Иванов, от КРИБ заявихте миналата седмица, че за страната е важно да сключи споразумение с МВФ. Според финансовия министър Пламен Орешарски засега това не е необходимо. Експерти дори предупреждават, че това би било лош сигнал за чуждестранните инвеститори. Какво е вашето мнение?
- Не споделям твърдението, че това е лош сигнал за инвеститорите. Почти няма държава в Европа, която по един или друг начин да не е поискала финансова подкрепа от официалните кредитори - Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Международната финансова корпорация. Така че няма нищо, което да обезпокоява чуждестранните инвеститори. Напротив - фактът, че имаме подписано споразумение с фонда, е успокоителен и като цяло има положителен ефект върху притока на чуждестранни инвестиции. Тези инвеститори, които евентуално биха се решили да вложат пари в България, имат ясната гаранция, че МВФ контролира ситуацията в страната и няма да допусне да има срив нито на валутната система, нито на бюджета, нито на икономиката като цяло. На практика това ще означава, че ще има инвестиции в една, по-грубо казано, проверена страна, която има "печат за качество" от МВФ.
- Приблизително в какъв размер ще ни е необходим заем от МВФ според вас?
- Общо страната ни се нуждае от 5-6 млрд. евро. Ако получим т.нар. flexible credit line - гъвкава кредитна линия, няма да ни бъдат поставени предварителни условия, този заем няма елемента на едновремешните stand by споразумения и е разполагаем почти веднага. Така че ако получим по тази линия средства в рамките на около 3 млрд. евро, а останалите добавим ние под формата на пари от европейските фондове, което пак си е свеж ресурс, мисля, че ще съберем цифрата 5 млрд. евро, която ще успокои ситуацията към днешна дата.
- Къде трябва да се насочат тези пари?
- Първото нещо, което трябва да се направи, е да се подкрепи валутният борд, тъй като знаем, че една известна част от резерва беше изхарчена. Ние искаме външният свят да знае, че бордът е подкрепен с необходимото количество резерви в евро и няма никакви опасности от сътресения, нито от срив. Споразумението с МВФ, както и фактът, че валутният борд ще остане до влизането ни в ERM 2, а след това - и в Еврозоната, означават стабилност на националната валута. Всеки един инвеститор се интересува какво би станало в една държава, която в условията на ширеща се световна криза има възможност да девалвира сериозно националната си валута. Такъв риск ще ги прогони от България. Друг важен елемент, на който трябва да се обърне внимание, е дефицитът по текущата сметка. Той намалява, но все още съществува. Досега го компенсирахме с преките чуждестранни инвестиции, които в повечето случаи бяха в по-голям обем отколкото платежния баланс. И ако трендът беше те да растат по-бързо от ръста на дефицита по текущата сметка, то сега ситуацията е коренно променена. Съвсем отговорно можем да заявим, че към днешна дата вече няма нови чуждестранни инвестиции, има само довършване на започнатите проекти. Тъй като беше отчетено, че чуждестранните инвестиции за първото тримесечие са от порядъка на половин милиард евро, за нас това е по-скоро останка от старо действие, а не на ново.
- КРИБ подкрепя ли паралелно въвеждане на еврото, или сте по-скоро за спазване на стандартната процедура?
- Категорично го подкрепяме. Виждаме, че Европейската централна банка позволява драстични отклонения от установените параметри за страните, които са в Еврозоната. За нас обаче, които вече изпълняваме абсолютно всички критерии, включително и частта за бюджетния дефицит, който в страни от Еврозоната взима застрашителни размери, подобно отношение няма. Как така за едни може, а за други не? Затова този процес, който върви спонтанно, няма начин да не бъде насърчен и от нас.
- Някоя партия подкрепи ли вече идеите ви?
- От ГЕРБ има сигнали, но тепърва ще провеждаме разговори. Вероятно другата седмица ще започнем да разпространяваме платформата на КРИБ, която изготвяме на всеки 5 г. В нея казваме какво искаме следващото правителство да прави и да не прави. Едно от най-конкретните ни искания в сегашната платформа е спонтанната евроизацията да бъде насърчена.
- Говорите за поне 20% свиване на разходите в бюджета. Доколко според вас може да се свият тези разходи, без да се наруши функционирането на структурите?
- Като гледам как се харчи в момента и как се казва, че харчовете няма да спрат, тези 20% може да бъдат надминати. Ако сега се усвоят 40-50% от бюджета, без да сме влезли във второто полугодие, това означава, че авансово е изядена приходната част от бюджета. Тогава може да се наложи да съкратим разходите и в порядъка на 30-40 на сто, за да балансираме бюджета, или следващото правителство драстично да преразгледа бюджета. На практика, когато имаме силно завишени очаквания за приходната част, а те не се изпълняват, очевидно е, че трябва да се вземат мерки. А когато и излишъкът, и резервът са изхарчени, буферите трябва да са много по-големи от тези 20%.
- До какви нива ще стигне безработицата през тази година според вас?
- Ще се радваме да не стига до двуцифрени размери. Но опасенията са, че може да скочи до 10%.
- Очаквате ли фалити на предприятия?
- На този етап няма видими фалити. Обяснението на това може да се търси в тромавата система и дългото време, което законодателството отнема за обявяването на фалит. Има и фонд за гарантиране вземанията на работниците и служителите, който гарантира на служителите, че ще си получат определен брой заплати при несъстоятелност на работодателя. До този момент няма тегления от този фонд. А там има 100 млн., събрани надлежно от работодателите. Казвам го така, защото българският предприемач е много гъвкав, той е преживял много кризи и се е научил как да оцелява в такива моменти. Естествено ще свие разходите, но цифрите говорят най-добре. За първото тримесечие на 2009 г. частният сектор е освободил 34 хил. души, а в публичния сектор са назначени над 10 хил., което е предпоставка за активно харчене.
- От КРИБ заявихте още, че има възможност за по-висока производителност. По какъв начин би могло да стане това?
- Ще останат най-добрите. Това е естествен процес на преструктуриране и съответно на повишаване на производителността. Ще оцелеят онези, които са годни да се конкурират вече не толкова със Западна Европа, колкото с Китай и другите азиатски страни.
- Кога очаквате фирмите да усетят първите признаци на излизане от кризата? Министър Орешарски казва, че България няма да попадне в епицентъра й.
- Ние вече сме в епицентъра на кризата. Очакваме ситуацията да се влоши до началото на лятото, септември също ще бъде тежък месец. Смятаме, че ситуацията у нас ще започне да се подобрява от 6 до 12 месеца, след като това се случи в САЩ. А там вече се вижда светлина в тунела. Ако в Америка това се случи до края на годината - виждаме съвсем ясно признаци на оживление, то у нас ще бъде факт най-рано юли-август догодина, а може би и късната есен.
- Задълбочават ли се проблемите на предприятията с обслужването на кредити?
- Да, и то най-вече заради условията, които някои банки променят без предупреждение. Ако се преструктурират задълженията, няма да има проблеми.
- Много ли са фирмите, които не успяват да си обслужат кредитите?
- Нашите фирми успяват, но това изключително много затруднява положението им. Няма такава, която е спряла да обслужва, но има голямо недоволство за промените на условията.
Катерина Иванова