Весела Лечева е един от най-успешните членове на кабинета Станишев в който оглавява Държавната агенция за младежта и спорта. Тя два пъти е избирана от листата на БСП за народен представител – през 2001 и 2005 г. Лечева е петкратна световна шампионка по спортна стрелба, осем пъти европейска шампионка и сребърна медалистка от олимпиадите в Сеул’88 и Барселона’92. Притежава 17 световни рекорда в индивидуалните дисциплини. Носителка на Световната купа. Пред “Стандарт” Лечева прави равносметка за мандата си начело на ДАМС, както и прогнози за предстоящите избори.

- Г-жо Лечева, вече четири години сте в правителството като представител на БСП. Смятате ли, че партията се справи успешно с управлението?
- Винаги съм била максималист, перфекционист. Има много неща, които не успяхме, но много неща бяха направени. Бих могла да кажа, че като цяло се справихме. Не трябва да забравяме, че правителството беше изградено от една сложна коалиция и благодарение на качествата на Сергей то изкара целия мандат. Премиерът показа, че може да балансира и може да управлява. Ако някой счита, че Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски са лесни партньори, подценява ситуацията.
- Правителството постави рекорди по вот на недоверие срещу него.
- Които в крайна сметка не минаха, което показва, че е имало сериозни аргументи в защита на политиката на правителството. Броят на вотовете не е показателен за управлението, а за работата на опозицията – тя трябва да търси недостатъците и пропуските на кабинета. 
 -  Казахте, че Доган и Сакскобургготски не са лесни партньори. Много ли компромиси направи БСП, за да запази тази коалиция?
- Толкова, колкото бяха нужни. Искаше ми се да бъдат далеч по-малко. Това беше възможната коалиция, която в крайна сметка доказа, че е успешна.
- Каква е равносметката, която правите за работата си начело на Държавната агенция за младежта и спорта?
-  Равносметката сме свикнали да я свързваме с конкретни цифри и резултати. Средствата, които сме дали за българския спорт през последните години бяха чувствително завишени.. Ще ви спомена някои факти – българските спортни федерации получаваха от държавата за подпомагане на дейността си  през 2006 година, малко над 10 млн.лева. Сумата през тази година е 13 милиона и половина.Спортните клубове получаваха 5 млн.лева през 2006, вече разпределят 6,5 милиона. Парите за олимпийска подготовка също скочиха – от 8,5 милиона през 2006, на 10,4 млн. през тази. В неделя представих тези данни пред спортната ни общественост и от тях е видно, че навсякъде имаме ръст във финансирането.  Всичко е напълно прозрачно, публикуваме бюджетите на федерациите в интернет. Друг е въпросът дали покрихме напълно намеренията, които имахме. Ако към цифрите прибавим броя на медалите, като израз на постижения в българския спорт, то тук резултатите не са добри. Причинете са много, спортът е специфична дейност и вярвам, че се опитахме да въведем някакъв ред, чийто резултати ще се видят след време. Конкретните ми цели в началото на мандата бяха да се обърне внимание на спорта за подрастващи и създаването на трайни навици в младото поколение. За това още през 2006 г инициирахме програми за спорт в свободното време за учащите, защото целта ни бе да дадем възможност всяко дете да има право да избира от определен вид спорт, и дори ако пожелае да избере спорта като възможност за реализация в живота. За реализирането на тези програми отделихме 8,18 милиона лева, като с тях финансирахме 950 проекта на спортни организации. Все още не сме постигнали задачата да обхванем цялата страна в тези програми, но стартът е даден и посоката е правилна.
- Кое считате за най-голям успех в управлението на българския спорт?
-  Освен увеличаването на средствата за спорт и доброто начало на програмите за децата, мога със задоволство да отчета е реализацията на домакинства за големи спортни прояви в България, които освен популяризирането на съответния спорт сред младите хора, успяха да рекламират чудесно и страната ни като атрактивна туристическа дестинация. Бих посочила Световната купа по ски, а също така и проявите свързани с мотоциклетния спорт, които също, както ските се гледат от милиони зрители по целия свят чрез „Евроспорт”. Редица световни и европейски първенства бяха реализирани на територията на България.. По този начин дадохме възможност и на съответните спортни федерации да придобият умения и опит в организацията на толкова мащабни състезания.
- Има ли нещо за което съжалявате, че не ви стигна времето?
-За много неща. Едно от тях е свързано с прословутата спортна база и най-вече със стадионите, но в крайна сметка успяхме да намерим трайно решение с приетите промени в Закона за спорта. Не успяхме да влезем в новата многофункционална зала, която чакаме от толкова време. Надявам се до средата на юни да приключи процедурата по избор на изпълнител. За нея много пъти са ми казвали, че мога да направя първа копка,но тя ще прилича като случая със завода за боклука – колко първи копки имаше, без да има финансиране и обществена поръчка. Все пак се надявам до 2-3 години залата да стане. Не успяхме да реализираме желанието си, за възстановяване на зимната пързалка „Юнак”.  Но пък спряхме заличаването и от картата на столицата. Не успяхме да реализираме на 100% желанията на децата, свързани с програмите, които започнахме, за да могат всички спортни клубове да участват в тях. Освен, че времето не ми стигна, не ми стигна и бюджет. Той донякъде беше определящ фактор във всичките ни начинания. Все пак се надявам екипът, който ще дойде след мен да има добра приемственост и тези наши начинания да бъдат завършени докрай. 
- Преживяхте лична драма с покушението срещу съпруга ви. Продължавате ли да вярвате, че разследващите органи и съдебната система могат да се справят с престъпността в България?
- Ако аз не вярвам, не трябва да съм на този пост. Длъжна съм да вярвам, дори да съм имала съмнения и ще продължавам да искам отговор от институциите. Не защото това моя драма. Агресията е драма на обществото, в което живеем. Ако искаме да я пресечем, трябва всички да си дадем сметка за действията си. Заради случаите, които се появиха с отвличанията, заради убийствата сред младите хора, заради насилието по улиците - всичко това трябва да намери отражения в действията на институциите. Ние като общество не трябва да се примиряваме. Трябва да търсим докрай решенията.
- Вините ли за нещо Румен Петков, тогава министър на вътрешните работи?
- Надявам се, че не е бил притиснат от определени обстоятелства.
- По време на последното заседание на Националния съвет на БСП Татяна Дончева обяви, че няма да се кандидатира за депутат, сякаш обидена на партията, неразбрана.
- За Таня може много да се говори, но тя е човек с много силен характер, безспорен специалист и експерт в областта си, с лично мнение и позиция, която винаги е отстоявала без притеснение. Аз мисля, че политиката има нужда от такива хора. Може би постъпва емоционално, но тя винаги е била такава. Много й симпатизирам за начина, по който винаги отстоява идеите си и за това, че е била неотстъпчива, когато има позиция. Понякога казват, че трябва да знаеш докъде да спреш, че трябва да има компромис и т.н., но аз мисля, че такива личности са нужни на политиката. Прекалените компромиси и прекалено балансираните решения не винаги са удачните, забавят ни във времето.
- Какво ще кажете за изненадата - Ивайло Калфин като водач на листата за Европейски парламент?
- Отличен избор. Това беше най-доброто решение, адекватно на ангажиментите, които трябва да имат хората, които ни представляват в Европейския парламент. Там трябва да бъдат работещи и можещи, а не такива, които дори не знаят език, а размахват лозунги, популистки идеи  и  изрезки от вестници.
- Вие най-вероятно ще се явите като мажоритарен кандидат на изборите за Народно събрание. Ще имате ли лична кампания срещу купуването на гласове - в България това стана много сериозен проблем?
- Купуването на гласове наистина е сериозен проблем, който трябва да бъде преодолян. Това може да стане само с общи и реални усилия, а не с лозунги. За себе си знам – в големия спорт не можеш да си купиш победата с пари.
- Какви хора трябва да се кандидатират за мажоритарни депутати?
- Хора, които вече са печелили доверие, такива, които са доказани не само в своята професия, но и в обществото, като успешни личности. Мажоритарността е стъпка да избягаш от анонимността и от шапката на лидера и политическата сила. Нека да видим личностите, които се явяват и каква подкрепа ще получат. Това е тест за обществото.
- На какви лични послания ще заложите в кампанията си?
- Посланията трябва да бъдат насочени към ежедневието на семействата ни, в тяхна подкрепа. Хората, които се надявам да представлявам, заслужават да получат всички условия за един по-добър живот в България. Залагам и на честността.
- Очаквате ли удари под кръста?
- Вече има такива, но се надявам да не слизаме до това ниво в кампанията. Тя трябва да се прави с дискусии, дебати между програмите на опонентите, за да може избирателят да прецени, кое одобрява най-много. Двадесет години вече изместваме политическите дискусии с личностни нападки, обиди, квалификации и популистки изказвания и всеки вижда резултата.
- Като човек от  левицата смятате ли, че трябва да има дясно обединение, за да има един добър мач на изборите?
- Едва ли аз ще съм архитектът на дясното. Разбира се, че е добре да имаш един добър опонент и когато участваш в дебати с него, той да не си мисли, че ти си го набедил за враг и жертва, а да се държи достойно като конкурент.
- Какви са приликите и разликите между политиката и спортната стрелба?
- В стрелбата е важно е да намериш точното време за правилното решение. Да уважаваш опонентите, които не са ти врагове в живота. Там има ясни правила за всички участници, имаш поставена цел – така бих искала да бъде и в политиката. Установяването на ясни правила в политиката се оказа дълъг и сложен процес, който още не е приключил, но ако всички участници имаме желание и воля, ще постигнем добър резултат.
- Имате ли рецепта как да бъде победен Бойко Борисов?
- Аз се боря за доверието на избирателя, а не срещу някого. 
-Какви са най-вероятните варианти за коалиции в следващия парламент?
- Зависи от волята на народа ни. Ако той каже, че е възможно коалицията да стане без участието на много партньори, ще стане така. Зависи от това, което ще покажем като лица, изпълнени ангажименти, програми за следващите години и потенциал за управление.
- Когато започна икономическата криза президентът Георги Първанов заговори за експертно правителство. Трябва ли да има такова?
- По принцип всеки, който влезе в управлението трябва да е донякъде експерт. Не можеш да си само политическо лице и да разчиташ на експерти, защото от решенията, които те ще ти предложат трябва да избереш най-правилното. В крайна сметка е важно да се поеме и политическа отговорност. 
- Готова ли сте за още един мандат, като председател на ДАМС?
- Много често започнаха да ми задават този въпрос и винаги казвам – разбира се, че съм готова, защото знам че мога, знам че съм един успял човек. Но предварително искам да кажа на всички, че това не ми е детска мечта – да бъда няколко мандата председател на ДАМС или министър на спорта. И няма да се боря със зъби и нокти, и непозволени средства да остана непременно на поста. Ако имам възможност да продължа започнатото -  ще го направя без колебание. 
-Ако имате втори мандат, какво ще направите първия ден от него?
- Няма да имам много работа по отношение на избора на екип, няма да губя време в търсене на това, какво е правило предишното правителство. За този мандат разбрах, че има работа за много хора и то за доста години напред. На някои инициативи, на които сега сме положили основните, ще видим резултатите едва след години. Не сме жалили нито сили, нито време.
- Нужно ли е създаването на Министерство на спорта?
- В началото на мандата казвах, че не е необходимо. Важно е да имаме достатъчно бюджет, сериозна финансова подкрепа, а както казва и Иван Славков, дори и една дирекция към някое от министерствата да си, няма значение. Но в крайна сметка, когато в Министерски съвет имаш и право на глас, и можеш да участващ направо в дневния ред на обсъжданията, а не зависиш от ресорен вицепремиер, нещата се случват много по-бързо. Опитът ми показва, че трябва да има министерство на спорта. 
- Имаше и слухове за приватизация на Българския спортен тотализатор. Че той е на семeйството ви...
-  Чух ги. По принцип – не отговарям на слухове чрез сериозни медии, защото отговорът ми институционализира слуховете по някакъв начин. Но в края на мандата мога да кажа - всички документи, които съм внасяла за обсъждане от правителството, са за засилване на държавната регулация в сектора, за да има допълнителен сигурен финансов ресурс за българския спорт. Всичките ми действия са били за укрепване на тотализатора. Слуховете, които се тиражираха, може би бяха пускани от хора, които имат някакви амбиции по отношение бъдещето на тотото.
- Защо държавата не отпусна пари за модернизация на тотото?
-  Въпросът не беше дооценен и беше донякъде спънат – можеше да има много повече пари за българския спорт особено във финансовата криза, в която се намира сега. Надявам се във времето това да бъде оценено.
- Как се отрази финансовата криза на спорта?
- Няма как кризата да подмине и спорта. Опитахме се да запазим нивото на финансиране от 2008 г., за да може спортните организации да не чувстват осезателно кризата.
- Смятате ли, че е възможно големите футболни грандове да влязат във владение на спортните си бази през следващите 4 години?
-  Факт е, че само 5 или 6 от тях са държавни, а останалите са общински. Следователно -  всяка една община има съответните лостове, за да вземе най-правилното решение за управлението на тези бази. Това, че те не са успели да намерят най-точния стопанин на тези стадиони означава, че няма заявки за добър стопанин, който да ги мотивира и да буди доверие. Поправката в закона дава достатъчно добра възможност държавните стадиони да се управляват от субекта, който ги е стопанисвал през последните 10 г. До този момент обаче никой не се е възползвал от тази поправка. Може би това се дължи точно на икономическата криза.
- Изчистени ли са отношенията между ДАМС и ЦСКА, какви пари дължи футболния клуб за наем на стадион „Българска армия”?
- Имаме делови срещи, доизясняваме предстоящите договори с тях, и  дължимите суми. Нямаме проблеми от такова естество и никога не сме имали. С новите собственици работим добре, а и с предишните сме имали прилична комуникация. Да не забравяме, че този имот е държавен, а не мой собствен.
-  Каква е прогнозата ви за финала в Шампионската лига Манчестър Юнейтед – Барселона и ще стискате ли палци за Димитър Бербатов?
- Симпатизирам на Барселона и на Бербатов. Ако Бербатов се изяви с добра игра, това ще е радост за всеки българин. Ако Барселона бие - за мен лична.
- Подкрепихте финансово Мария Гроздева във ВИП Брадър и показахте, че обичате благотворителността. Не смятате ли обаче, че е задължение на държавата да се грижи за децата в неравностойно положение?
- Свикнала съм често да чувам, че държавата я няма или отсъства, когато става дума за децата в неравностойно положение. Може би е така.. Разбира се, че е редно държавата да се грижи за всичките си деца. Не само за тези в неравностойно положение, а и за талантливите, и за всички млади хора. Това, че държавата не успява в този момент да покрие всички очаквания това е факт. Но нека не забравяме, че България не е сред богатите страни и едва ли има сегмент от обществения живот, който да не се нуждае от средства. Тук вече е ролята на обществото. На всички нас. Благотворителността трябва да бъде толерирана и подкрепяна. Радвам се, че това предаване предизвика раздвижване сред гражданското ни общество. Според мен -  благотворителността трябва да присъства в ежедневието ни, а не само при определени прояви. Аз никога не афиширам даренията, които правя, защото ги считам като част от моето ежедневие и когато мога, винаги подпомагам с лични средства както деца, така и възрастни, и клубове и спортни организации и училища. Сигурна съм, че благотворителността е заложена в българина.
- Вие подпомагате едно дете, което е сираче и инвалид, да тръгне по пътя на спорта. Как се развива сега това дете?
-  Прочетох за случая с това дете във вестниците. Обадих се и го издирих. Помогнаха ми ваши колеги журналисти. Опитах се да му помогна, за да може то да се почувства малко по добре, независимо от състоянието, в което се намира. Това дете, Калин, ми показа колко много още има да се прави, колко трудни въпроси стоят пред хората с увреждания.. Той получи възможност да тренира тенис на маса и се развива добре. Даже посети едно състезание в Холандия. Когато има възможност тренира и тенис на корт. Ходи из страната с микробуса, който притежава домът в Луковит, където живее.
Пламен Вълков
Боян Томов