Славка Бозукова

- Г-н Президент, повече от 2 години настоявахте за засилване на мажоритарния елемент в изборите. Дори заплашихте парламента, че ако не го въведе, ще предизвикате референдум в деня на вота. Днес за първи път от времето на ВНС българите ще гласуват и за 31 мажоритарни кандидати. За това ли се борихте и отговаря ли броят депутати на очакванията ви?

Славка Бозукова

- Г-н Президент, повече от 2 години настоявахте за засилване на мажоритарния елемент в изборите. Дори заплашихте парламента, че ако не го въведе, ще предизвикате референдум в деня на вота. Днес за първи път от времето на ВНС българите ще гласуват и за 31 мажоритарни кандидати. За това ли се борихте и отговаря ли броят депутати на очакванията ви?
- Повече от 10 години застъпвам идеята за включването на осезаем мажоритарен компонент в рамките на смесена избирателна система. Защото вярвам, че един от начините да се мотивират отново избирателите е да им се предложат за избор силни личности, доказани управленци. Хора, които имат доверието на обществото, независимо дали принадлежат към партия или не. Не съм удовлетворен от бройката. Очаквах доста повече, без да съм давал препоръки. Коректно предложих формулата да бъде намерена от парламента. Така е редно. Това е законодателният орган на страната. Но все пак смятам, че вместо да се отрича постигнатото, по-добре е да се използва тази възможност и да се включат не само кандидати по линия на партиите, но и на гражданските движения. Защото, ако ние компрометираме мажоритарното сега, следващия път няма да имаме основание да искаме по-голям брой мажоритарни депутати.
- За съжаление обаче политическите централи отново откриха възможност да партизират идеята. Вече има достатъчно сигнали, че те видяха в избора на мажоритарни кандидати възможност да разчистят сметките си с неудобни хора, като ги издигнат в райони, където е ясно, че нямат шанс. Как ще го коментирате?
- Не мога да преценя, тъй като още не знам пълния списък на кандидатите на отделните партийни централи. Още не са се появили ярки имена в гражданското пространство. Смятам, че ако партиен лидер или централа реши да си разчиства вътрешните сметки по един такъв начин, може само да сгреши. Защото това е твърде висока цена. Напротив, те трябва да се борят за всяко място. Освен това мажоритарният избор предлага изненади. И аз през 2001 г. бях изпратен на изборите с овации от мнозина, които смятаха, че това е най-лесният начин да изгоря като партиен лидер. Случи се точно обратното - спечелих. Така че в мажоритарните избори няма обречени, няма отписани кандидатури.
- Какви изненади очаквате в мажоритарния вот?
- По-скоро се надявам да се включат някои от истинските лидери. Очаквам да играят хора от реалния сектор, които са доказали, че могат да управляват предприятия или отделни сектори на икономиката. Защото в кризата това е най-важно. Очаквам да прозвучи по-отчетливо гласът на интелектуалците, на хората от духовността. Не през партиите, не през щабовете. А директно - в остър, но аргументиран, солиден национален дебат.
- Въпросът е доколко партиите биха подкрепили такива ярки личности, а не биха заложили по-скоро на партийни кандидати?
- Бих препоръчал на партийните щабове да прочетат отново урока от местните избори. Там, където партийните ръководства не успяха да преодолеят натиска на средното ниво, да наложат силни кандидатури непряко ангажирани с апарата, там те загубиха. Това може да се случи с още по-голяма сила на тези избори.
- Защо беше този натиск от партиите за запазване на 8-процентовата бариера и как ще коментирате падането й?
- В бъдеще трябва да помислим за малко по-висока, не двойно, бариера за коалициите.
- Защо?
- Защото е нормално към коалициите, които обединяват повече и различни партии, да има по-високи изисквания. Но това трябва да става в началото на мандата. Не в последния момент преди вота, когато няма физическо време за маневри, за формиране на нови коалиции, за консолидация. Тоест тази промяна може би не влиза в пряко противоречие с конституцията, но не беше редна от морална гледна точка, от политическа гледна точка.
- Любопитно е, че при налагането на 8-процентовата бариера позициите на БСП и Яне Янев неочаквано съвпаднаха. За кого според вас работят неговите разкрития за злоупотреби във властта - за БСП или за ГЕРБ?
- Не би трябвало да ни изненадват инцидентни съвпадения в позицията на отделни партии отляво и отдясно. В същото време не може управляващите, големите партии да се крият зад инициативите на по-малки формации. Трябва ясно да поемат своята отговорност. Особено когато става дума за такива значими промени. Не мога да коментирам реалните от социологическа гледна точка резултати от активността на РЗС, но тук има две принципни положения.
Едното е: ако обвиненията не са верни, наистина нещата трябва да свършат в съда. И да се сложи край на тенденцията на обругаване в българската политика на всеки и отвсякъде.
Ако обаче те са верни, въпросът, който възниква, е защо изтичането на информация става от една такава формация, а съответните служби не поемат своята отговорност да тръгнат да изчистват терена, да изпълняват онази роля, за която са призвани, която им е гласувана със закон. Това е риторичен въпрос.
- Янев ще заеме позиции в изборите. Но големият мач се очаква да бъде БСП - ГЕРБ. На фона на последните социологически проучвания, които дават 29% на ГЕРБ и 19% на БСП, каква е вашата прогноза?
- Ако мога да ползвам метафората ви за мача, това, което не прави добро впечатление, е, че теренът се разкаля далеч преди изборите. Тоест полемиката между двете основни противоборстващи си формации взе доста крайни размери. В един момент с този прословут дебат между екипите на г-н Станишев и г-н Борисов като че ли се създаде впечатление, че играта ще се нормализира.
- Но това май се оказа само привидно?
- Да, вече не виждам никакви сигнали за реален дебат. Отново полемиката се върна в руслото на междуличностните обвинения, на крайните оценки. От това губят и двете страни. Иначе не бих коментирал социологическите прогнози. Както напомнят някои от самите социолози, през 2001 г. на мен ми отреждаха в проучванията почетното четвърто или най-много трето място. Знаете какво се случи. Кампанията сега започва. В нея няма нищо предрешено. Много е важен личният контакт, защото значителна част от използваните досега средства за политическа реклама вече не са работещи. Ако партийните щабове питат мен, бих препоръчал незабавно сваляне на билбордовете. Припомням ви, че в моята кампания през 2006 г. нямаше нито един билборд. Бих свел до минимум средствата, хвърлени в самоцелна реклама. Важно е да се покаже управленска воля за изход от кризата. Това е задача на задачите и за двата избора, независимо че единият е ориентиран към Европарламента. И за Европа основната цел е изход от кризата.
- "Стандарт" излезе с призив за спиране на черния PR. Смятате ли, че това е важно?
- Приветствам го. Хубаво е медиите да дадат урок на политиците, макар че това ще ги ощети в една кризисна ситуация. Трябва да сложим край на взаимното омаскаряване. Казвам го като човек, който е изтърпял може би най-много атаки - не само по време на кампании, от които страдат и мои близки, познати. Но не заради това е апелът ми, не заради личната тревога. А защото смятам, че не може да очакваме България да има своите лидери в тази критична ситуация, ако предварително сме ги орезилили.
- Споделяте ли мнението, че това са най-непредвидимите избори?
- Не, не бих казал. Мога да направя лесно класацията на първите 5-6. Но не бих го направил по понятни причини. Относително предсказуеми са тези избори. Непредсказуемо е онова, което ще се случи след тях. Защото при това очаквано съотношение на силите наистина ще бъде много трудно да се формира толкова силно правителство, което да приеме без колебание дори непопулярни мерки в условията на криза.
- В предишното си интервю за в. "Стандарт" прогнозирахте, че е възможно да се стигне до повторни избори. Сега поддържате ли тази теза?
- Много ми се иска да видя реални опровержения. Разбира се, надявам се все пак разумът да надделее. Независимо от известната поляризация, която се очаква в бъдещия парламент, трябва да се осъзнае, че и най-трудната и сложна, нехомогенна идеологически коалиция ще бъде по-добър вариант от повторни избори и служебно правителство в условието на криза.
- Тоест споделяте мнението на Сергей Станишев, че трябва максимално бързо да се направи правителство, защото в условията на криза повторните избори ще имат много сериозни финансови последствия за страната?
- Повтарям това повече от година.
- Въпросът е, могат ли ГЕРБ и БСП да направят нужните компромиси, за да има кабинет на широката коалиция?
- Не мога да прогнозирам, още повече да давам насоки кои партии ще водят преговорите за формиране на кабинета. Във всеки случай смятам, че би било много добре, да не кажа, че е задължително този път, за разлика от 2005 г., правителството да се формира на първи мандат. С мандата на победителите. Опитът ми показа, че всяка следваща стъпка усложнява преговорите и вътрешното разпределение, в това число и кадровия състав на Министерския съвет.
- Една от възможните хипотези е първото място на изборите да спечели ГЕРБ и да покани останалите десни партии за формиране на коалицията. Ако това стане, разбира се, покана ще има и за Синята коалиция на Мартин Димитров и Иван Костов. Какъв знак за вас би било връщането на Костов във властта?
- Сигурно на този въпрос е по-добре да си отговори ръководството на ГЕРБ. Българското общество трябва да има памет. И избирателите, и политическите сили.
- Според други анализатори евентуална коалиция между БСП и ГЕРБ минава единствено през разграничаването на социалистите от ДПС. Вие смятате ли, че това е възможен и добър вариант за България?
- Това отново са лабораторни хипотези. За мен е важно да има стабилно правителство. Ключовата дума на следващото управление трябва да е политическата стабилност. Кой може да бъде сред факторите на тази политическа стабилност, зависи от самите резултати. Зависи от съвместимостта на отделните политически формации. Със сигурност формирането на новото правителство ще бъде както в онази сложна задача от ученическите години за това как трябва с една лодка да бъдат пренесени на другия бряг вълкът, агнето и сламата.
- Наричаха ви архитект на тройната коалиция. След пълен управленски мандат, каква е оценката ви за нея?
- Самият факт, че в началото на мандата на тази коалиция реализирахме стратегическата си цел за членство в ЕС, за мен оправдава създаването й. Има, разбира се, много конкретни бележки и критики, които съм правил в хода на самия мандат, но като цяло резултатите от управлението на тройната коалиция са положителни. Това беше градивен период в развитието на България.
- Ако трябва да посочите най-големия успех и най-големия неуспех на тази коалиция, какво бихте казали?
- От външнополитическа гледна точка вече казах, че членството в Евросъюза е безспорен успех, както и тези балансирани и реализирани външноикономически проекти. Във вътрешен план - създаването на значителна стабилност, на относително спокойна обстановка. Не е без значение фактът, че макар кризата вече да застига сериозно и нас, ние сме доста по-добре, ако може да се говори за добре, в сравнение с много други европейски страни, особено източноевропейски. Ето, Словения актуализира два пъти бюджета си, Литва - също. Изобщо балтийските републики като цяло - там ръстът е отрицателен под минус 5-10. Това са много тревожни данни. Но това е моментното състояние. Ние може много бързо да ги достигнем в негативния смисъл на думата, ако нямаме ефективно, действено, силно от експертна гледна точка управление.
- За неуспеха нищо не казахте. Коя е най-голямата грешка на тройната коалиция?
- Не искам да давам конкретни примери, но винаги ме е смущавало това взаимно блокиране, невъзможността да се вземат решения в коалицията, липсата на действен, ефикасен механизъм за формирането на политика, за вземането на конкретни решения, включително кадрови. Всички се питат защо сега, в последния момент трябва да се реализират N броя назначения. Въпросът е защо чак сега има назначения, когато трябваше да станат преди година може би. И това се случваше в почти всяка институция или орган в администрацията. Но това са рисковете на такава сложна коалиция.
- Морално ли е по този начин и в последния момент да се раздават постове, и то в най-важните държавни комисии, които определят отношенията между държавата и бизнеса? Това са Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията. Какъв сигнал е и смяната на директора на НОИ два месеца преди изборите?
- Мандатът му изтича и той трябва да бъде сменен. Аз съм против това да се съкращава предварително мандатът на един или друг ръководител или чиновник. Но такива неща са се случвали. Не се изненадвайте. Когато бях избран, бяха направени повече от една дузина политически назначения. Беше наложена тогавашната президентска квота в СЕМ, без някой да ме е питал. Това е практика. Едно е обаче, когато става дума за коректно изпълнение на законовите задължения. А когато става дума за отиване отвъд закона, тогава вече няма никакво оправдание.
- Призовахте миналата година следващата коалиция да бъде по-отворена и по-широка от сегашната. Казахте, че времето на чисто партийното управление е свършило, защото трудно една партия ще спечели мнозинство за самостоятелно управление. Как виждате тази по-широка управленска коалиция?
- Аз лично предпочитам да има еднопартийно управление. Това е по-голямата гаранция за стабилност. Но едно е какво предпочитам, друго е какво ще бъде възможно. Продължавам да твърдя, че коалициите са неизбежни в близките години. Затова е необходимо да се развие коалиционната култура. Очевидно това ще бъдат нехомогенни в идеологическия смисъл коалиции. Въпросът е да има ясна работеща програма за управление.
- Вие сте бивш лидер на БСП. За първи път от 1990 г. БСП реализира пълен управленски мандат. Членството на България в ЕС ли бе ракета носител за това или социалистите вече се научиха да управляват като европейци?
- Основната причина е, че БСП много се промени - чисто идейно. Вече е даден шанс на много млади и кадърни хора. Говорим за самата БСП, говорим за това, че БСП се научи да ръководи коалиционно. Преди това, преди 1997 г., БСП по-скоро консумираше коалиционните си партньори, използваше ги. Сега се научи в диалог, в сътрудничество с тях да управлява. Разбира се, това, което се случи през мандата - икономическият ръст, видимите промени в социалната сфера, реализацията на външнополитическите приоритети, допълнително даде сила на социалистическата партия.
- Ако трябва да дадете съвет на премиера Сергей Станишев, на лидера на БСП Станишев, какво бихте му казали?
- Не, не давам съвети. Аз съм ги давал, когато Станишев беше в моя екип. Сега той е председател на партията, премиер вече доста време и може сам да се оправя. Доказал е, че може сам да се оправя. Не бих дал съвети и на никой друг лидер, не само на Станишев.
- Наскоро, обидена, Татяна Дончева каза, че голяма част от решенията в партията не се вземат от ръководството й, а от няколко съветници около Станишев. Премиерът й отговори, че не е екипен играч. Как оценявате тази ситуация? Сигнал ли е тя за активизиране на вътрешнопартийната опозиция, или това са просто емоции?
- Не бих взел страна в тази полемика. Имам, разбира се, своето мнение. Във всеки случай добре е една теза да се изразява преди определена номинация, а не след това.
- Направихте доста сериозни послания със Слави Трифонов. Той публично ви говореше, вие му отговаряхте с писма. Някои дори заподозряха, че Слави е вашият обществен коз в предизборната кампания. Така ли е?
- Винаги съм се стремял да бъда коректен към всеки, който се обръща към институцията. Още повече че зад писмото на г-н Трифонов стояха 70 хиляди подписа. Не можех да си позволя да замълча. Но моят обществен коз не е шоуто. Моят обществен коз са тези 80% от хората, които според проучванията са за мажоритарен вот. Горе-долу толкова са онези, които искат референдум, тоест искат най-сетне да въведем пряката демокрация в България. Така че съвпадението с неговата позиция означава, че в нацията назрява необходимост от промени в много аспекти на политическия модел.
- Какво бихте искали да кажете на избирателите, на хората, които в момента са пред дилема - да гласуват или не?
- Това не е дилема. Винаги съм апелирал за участие в изборите. Неучастието дава шанс само на радикалните слоеве. Не можем да се оплакваме след това от едно управление, ако не сме изразили по някакъв начин отношението си към предизборните платформи, към политиките, които се предлагат. Така че искрено се надявам, независимо от скептицизма, независимо дори от негативизма, който имат много български граждани, те да изразят своята позиция чрез бюлетина.