На 18 май точно в 18 часа по Би Ти Ви стартира новото предаване на Росен Петров "Нека говорят с...". Токшоуто, което прави бившият сценарист на Слави, ще върви един час до централните новини на канала. Негов съпродуцент е компанията "Дриймтийм" на друг бивш кадър на Дългия - Евтим Милошев. Как ще изглежда новото предаване, правено със стари приятели - с този въпрос "Стандарт" се обърна към Росен Петров.

- Г-н Петров, новото ви предаване носи името "Нека говорят с...". Малко ли говориха досега, лошо ли говориха и какво ново ще кажат при вас?
- По принцип у нас има дефицит не на говоренето, а по-скоро на смисленото говорене. Толкова много се говори, че думите губят стойност, затлачва се смисълът. При това приказваме за неща, които не са най-важни и определящи за живота ни. Дори в телевизиите говоренето придобива известен махленски оттенък, медиите започват да се чувстват длъжни - казал някой нещо на пазара и дай да го разработим.
- По какво ще се отличава шоуто?
- По принцип по света всички подобни шоута си приличат, разликата е в човека, който ги прави. "Нека говорят с..." дава възможност на хората да разказват това, което им се е случило, независимо дали става дума за известни личности или за съвършено неизвестни имена, които не са били в центъра на медийния живот. Всеки човек има в живота си нещо уникално, което се е случило само на него и на никой друг. На мен ми се иска да покажа нещата през призмата на така нареченото "стори", тоест добре разказаната лична история, през която се "чете" животът на човека. Ако например видим американските президентски избори през тази бленда, Маккейн може да бъде прочетен като историята на ветерана от войната, който търси реванш в тези избори, а Обама - като младия човек от афроамерикански произход, който тръгва от нищото и на практика сбъдва американската мечта.
В САЩ телевизиите "Фокс", които са именно на Рупърт Мърдок, разработиха тази ниша на т.нар. стори тейлинг, тоест на разказването на истории.
- У нас има ли подобен дефицит?
- У нас тези истории хем ги има, хем някак не им се отделя достатъчно внимание. Всъщност вестниците успешно влизат в тази ниша, но телевизиите сякаш се плъзгат по повърхността и са длъжници на зрителя. Затова се радвам, че при мен дойдоха две имена като Валя Гиздарска и Искра Владимирова, които са правили "Здравей, България" още преди време с Милен Цветков, и наистина са много добри в намирането на подобни сюжети. А у нас е пълно с тях, просто не им е отделяно внимание. Ето например дупката в Царичина - толкова време след това нито една телевизия още не се е занимала подробно с нея. Защо някогашното министерство на народната отбрана пет години е копало там? Има ли наистина нещо, или просто военните са си копали складове, а местните хора са си въобразили разни неща? Навсякъде по света подобна тема би дала храна на медиите за дълго време, а у нас сякаш е потънала.
- С какви лични истории се занимавате?
- Попаднахме на невероятно интересни и заплетени правни и криминални случаи - съдебни грешки, трагични човешки съдби. По принцип драматичните истории, от тези, които не би трябвало да ти се случват на теб, но стават с на другите, винаги привличат зрителите. Имаме един такъв случай - мъж тормози и бие съпругата си. Синът му, който вижда това, не издържа и решава да убие баща си. Влиза в спалнята с намерението да го направи, но настава суматоха, нещо се обърква и в крайна сметка убива майка си. Сега е в затвора и бащата е единственият човек, който го посещава.
- Значи от глобалната история, каквато разказваше в "Операция "Слава", премина към лична?
- Неслучайно в английския тези два типа истории са обозначени с различни думи - history и story. Личната история обаче помага да преосмислим голямата. Когато правех "Операция "Слава", десетки хора ми изпращаха писма за свои дядовци, предци, участвали във войните. Предаването ми показа, че българинът не е лишен от чувство за историчност, от съзнание за минало. Една жена от Севлиево например - Милка Загорова, ми изпрати материали за дядо си Петко Загоров, който е превел армията на ген. Скобелев през Балкана. Естествено, всички знаем, че е имало някой, който е превел руските войски, но е останал безименен. По друг начин изглежда, когато осветим името на човека, който го е направил, когато го научат повече хора. Това безспорно не е от значение за Петко Загоров, когото отдавна не го вълнува славата, но е от значение за самоуважението ни като българи да знаем повече за тези неща. Затова и веднъж седмично в предаването ще остане рубрика "Операция "Слава", в която ще продължа темите за историята ни.
- Ще има ли бенд или балет?
- Бенд или балет няма да има, но ще има актьорски изпълнения на Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов, Любо Нейков, Руслан Мъйнов - въобще на екипа на "Комиците". Ще се опитаме да заредим зрителите с повече смях, защото, както каза един от сценаристите ми, "Усмивката е крива, която оправя всичко". Е, предполагам, че е цитирал някого. Правим предаването отново с екипа на Евтим Милошев. Работата с неговата фирма е особено успешна, защото те са необременени идеологически.
- А говорил ли си със Слави, откакто направи предаването си?
- Не. Но предполагам, че сега ще ни се наложи да контактуваме, защото студиата ни са доста близки едно до друго.
- Вземаш двама от неговите сценаристи - Теньо Гогов и Петър Петров.
- За мен, казвал съм го и преди, не бива да се гледа по такъв робовладелчески начин на творческите екипи. Тръгне някой да напуска някое шоу и веднага за него започва да се пише "краде кадри", "развежда се с еди-кого"... Творците са свободни и ако някой е избрал да напусне едно от най-гледаните тв шоута като това на Слави, значи причините трябва да се търсят другаде. Тутакси започват коментари колко много пари са дали на съответния човек, за да напусне, и други подобни предположения. Няма нищо лошо в това да мотивираш някого финансово, защото все пак ние, хората, работим за пари, но подобен избор може да е свързан с желание да се развиваш. Теньо например иска да пее, има две парчета, а при мен ще има специална рубрика, в която ще може да коментира случващото се чрез музика. Най-добре е да попитате тях защо са направили този избор.
- Започваш предаването си точно по време на предизборна кампания. Случайно ли е това и ще има ли политика в него?
- Амбициран съм да запазя предаването встрани от политиката, особено като се има предвид колко много коментари се изсипаха върху мен за това зад кого съм стоял и тем подобни. Точно затова ще избягвам тази територия, макар че, естествено, ако на някой политик му се случи нещо наистина интересно, би трябвало да може да го разкаже в шоуто. В крайна сметка политиците са едни от нас, те не са друга порода хора.
- Една от вас - Деси Добрева, направи първа стъпка в политиката. Ти лично имал ли си изкушения?
- Пожелавам успех на Деси, макар че като гледам мястото й в листата на НДСВ, се съмнявам, че тя ще стигне до Европарламента. НДСВ, ако вкара един човек, ще е добро постижение. Виж, Меглена Кунева, която води тяхната листа, безспорно е успешният не просто български, а направо европейски политик, но такива у нас са малко.
Що се отнася до мен, истината е, че съм имал две предложения от големи политически сили, които обаче не разбрах доколко са сериозни и предпочетох да не ги обсъждам. Няма да кажа кои са, още повече че според мен те такива разговори водят по десетки на ден. А аз съм човек в навечерието на 40-те години и съм достатъчно отговорен, за да не откликна на всяка подобна идея. Ще вляза в политиката тогава, когато съм готов, когато имам нещо конкретно да предложа на хората. Не си струва да влизаш вътре просто за да си един от 240-те. Ами ние на 200 от тях дори не им знаем имената! За мен политикът трябва да е като омбудсман за своите избиратели, те да могат да отиват с конкретните си проблеми при него и той, ако не да ги реши, поне да направи опит за това.
В България политиците все още гледат на своите задължения през блендата на някакво по-глобално ляво или дясно, но в бъдеще все повече политиката ще започне да минава през конкретното, през битовото. Българинът не се интересува дали си ляв или десен, а дали децата му спокойно ходят по улици без бандити, пълен ли е хладилникът и има ли дупки по улиците, където си кара колата.
Стела Стоянова