Златен почетен знак - I степен, връчи здравният министър Евгений Желев на директора на Университетска болница "Св. Анна" в София. Вчера (на 8 май) лечебницата чукна 130 години. Какви са постиженията и проблемите на здравното заведение, защо буксува здравната реформа и ще продължат ли да бягат родните медици в чужбина? С тези въпроси се обърнахме към директора на лечебното заведение д-р Димитър Димитров, който го дирижира от 2000 г. насам. Той е председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването и член на Стопанската камара.

- Д-р Димитров, честит рожден ден на "Св. Анна"! С какво ще се похвалите за такъв сериозен юбилей?
- До месец ще правим най-модерна диагностика с последния модел 64-срезов компютърен томограф. Той дава възможност за 3D образи, мозъчни и съдови навигации и т. н. Имаме го благодарение на здравното министерство, което плати 1,8 млн. лв. за него, отделно болницата даде 100 хил. лв.
- Колко пациенти минават годишно през вашите клиники?
- През миналата година през стационара на болницата са преминали 27 000 души - с 2500 повече от предходната година. Това означава, че пациентите остават доволни и споделят със свои близки и приятели, които от своя страна ни търсят, когато им се наложи. В края на миналата година открихме и клиника по кардиохирургия и сключихме договор със здравната каса. Там работят първокласни специалисти под ръководството на доц. Владимир Данов, който е специализирал и работил 15 години в Централната академична болница в Аугсбург, Германия. Това лечебно заведение се намира на 60 км от Мюнхен и е учебна база на най-големия медицински университет "Лудвиг Максимилиан". Успяхме да сключим двегодишен договор за съвместна работа с нашите немски колеги.
- Какво ще спечелят пациентите ви?
- С помощта на телемедицината те ще могат да се консултират с водещи немски професори, т. е. ще изпращаме медицински изследвания и анамнези по интернет за второ мнение. При по-тежки диагнози в областта на неврохирургията, ортопедията и травматологията, гинекологията ще правим съвместни екипи. Това ще позволи у нас да се извършват уникални операции, които в момента е невъзможно да се направят. Наши пациенти ще бъдат оперирани и в Германия. Вече получихме и две дарения от Германия - неврохирургичен апарат на стойност 120 000 евро и хирургически инструментариум за клиниките по неврохирургия и кардиохирургия на стойност 50 000 евро. Предстои да изпратим този месец двама наши лекари на обучителен курс в Аугсбург. Съвсем наскоро, през март, поканихме най-добрите неврохирурзи оттам. Те изнесоха лекции за последните медицински новости пред членовете на Българското дружество по неврохирургия. Така че това сътрудничество е полезно не само за болницата ни, но и за България. Годишната издръжка на Аугсбургската университетска болницата, в която работят 5000 души, е 450 млн. евро. Това е бюджетът на 250-300 български болници. Оттук идва и разликата в качеството на медицинските услуги и заплащането на специалистите. Все пак ние закупуваме западна апаратура и консумативи на същите цени, че и на по-високи.
- При това положение не рискувате ли ваши лекари да "забегнат" в Германия?
- Това е съвсем реално. Ще ви дам и пресен пример. Д-р Веселин Йовчев, който завеждаше Първа реанимация, замина на 30 април за централна болница в Париж, с която е сключил трудов договор за 4 години. Не го упреквам за избора, тъй като там той ще взема 9 пъти по-високо възнаграждение.
- Той сподели ли с вас с каква заплата ще започне?
- Да, започва с 5000 евро основна заплата, или 10 000 лева. Това е възнаграждението за начинаещ лекар. Без да се броят сумите за допълнителни дежурства. За жалост заради мизерните заплати на медицинските кадри България ще губи още лекари и медицински сестри. У нас началната заплата на медсестра е 440 лв., или 200 евро, а на лекар 750 лева, или 375 евро. За какво говорим!
- Според вас какъв трябва да е стартът на заплатите?
- 1000 лева за медицинските сестри и 3000-3500 за лекарите. Те трябва да се отдадат напълно на пациентите си, а не да мислят, че като си тръгнат от работа, имат 2 лева в джоба
- Колко на месец получават вашите специалисти по реанимация и анестезиология?
- Между 1500 и 1800 лв. Това е чистата сума, без да броим удръжките в размер на 30%. Засега обаче нямаме възможност да увеличим заплатите, тъй като клиничните пътеки на здравната каса не са мръднали от 4 години. В същото време за този период всичко поскъпна неколкократно.
- Бихте ли дали конкретни примери?
- За лечението на инсулт НЗОК ни превежда 660 лв. Ние сме изчислили обаче, че 10-дневното лечение на такъв пациент ни излиза около 1800 лв. Или да вземем една по-лека диагноза - бъбречна колика. За нея доскоро касата даваше 105 лв., а с 10-процентното увеличение, което направи през ноември м. г., парите станаха 116 лв. За да установим откъде идва болката - жлъчка, черен дроб, бъбрек или друг коремен орган, ние трябва да направим определен брой параклинични изследвания - пълна кръвна картина, биохимия, рентгенови снимки, ехография. За това отиват между 120 и 150 лв., толкова излиза и цветната снимка на бъбрек, която се прави с помощта на два контраста. Така че само за диагностиката на бъбречна колика отиват между 200 и 250 лв. в зависимост от това в кое лечебно заведение се прави и с каква апаратура. Какво остава за скъпите хирургически интервенции, като премахване на туморни образувания на дебелото черво или панкреаса. По здравна каса те вървят между 2500 и 2700 лв. В такава операция участват 8 души - хирургичен и анестезиологичен екип. Общите разходи са между 6500 и 7000 лева. Пациентите от своя страна си купуват платната, които струват 150-200 евро, в някои случаи и скъпия антибиотик.
- От Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване настояват здравният министър да актуализира основния пакет с медицински услуги, за да е ясно какво могат да поемат като надстройка. Включването на тези фондове ще даде ли шанс за по-качествено здравеопазване по време на икономическата криза?
- У нас има около 20 здравноосигурителни фонда и отдавна трябваше да им се даде зелена улица. Сега НЗОК плаща едва ли не всички медицински услуги, но само на книга. В клиничните пътеки не влизат разходите за режийните, за храната, за болничната аптека, амортизацията на апаратурата, издръжката на административния персонал и т. н. Крайно време е да се каже какво може да плаща касата 100% и какво ще остане за фондовете. А вече хората ще преценяват дали да си внасят осигуровка във втори стълб, или ще плащат кеш, ако им се наложи болнично лечение. Сега НЗОК твърди, че плаща всичко, но отбелязва с малки букви под линия какво се налага да доплаща пациентът - някои скъпи консумативи, импланти и пр.
- Лекувате ли чужденци?
- Засега лекуваме граждани от ЕС, които са дошли на почивка у нас и имат нужда от спешна помощ - например скиори от Пампорово, Боровец. През миналата година през клиниките ми преминаха 97 такива пациенти от Англия, Франция, Германия, Италия. Все още сме далеч от времето, когато граждани на ЕС ще избират България като дестинация за медицински туризъм.
- Според еврокласацията българските пациенти са най-недоволни в ЕС от качеството на медицинските услуги.
- Аз твърдя, че пари за здравеопазване у нас има. Всяка година бюджетът на НЗОК расте, цената на клиничните пътеки обаче от 4 години не е мръднала.
Питам къде отиват тези милиони - кой ги ползва и за какво? Тази година НЗОК ще разполага и с двойно по-голям оперативен резерв в рамките на 240 млн. лв. В същото време болници в страната се оплакват, че касата им покрива само 80% от направените по клиничните пътеки разходи.
- По разчетите на НЗОК през миналата година имаше огромно увеличение на болничните пациенти.
- Това е още един мит. Увеличението се изразяваше в 10 000 пациенти отгоре, което предвид легловата база у нас е в рамките на статистическата грешка.
Румяна Милева