Кризата захапа сериозно икономиката ни в последните месеци. Заради липсата на свежи пари лихвите по банковите заеми скочиха, а получаването на кредит се оказва все по-трудно. Граждани и фирми сами започнаха да се отказват от кандидатстване за заеми заради усложнените условия. Ще има ли по-сериозен спад на темпа на кредитиране, кога то ще се отпуши и ще скочат ли много лошите заеми, попитахме подуправителя на Българска народна банка и шеф на управление "Банков надзор" Румен Симеонов.

- Г-н Симеонов, в последните месеци БНБ регистрира сериозно забавяне на темпа на кредитиране. Спряха ли банките да дават пари?
- Забавяне на кредитирането има в целия свят - не само в България, но и в Европейския съюз. Темповете на растеж на кредитите, които имахме в минали години, не може да се очаква да се повторят скоро. Но най-важното, което трябва да се каже, е, че и търсенето на кредити не е такова, каквото беше. Хората не търсят ипотечни заеми, защото все още очакват цените да падат. При бизнес кредитите трябва да има успешен бизнес, за да бъде финансиран. В крайна сметка основният бизнес на банките е да дават кредити. Така че, когато няма кредитиране, това влияе и върху финансовия резултат на банките. Не бих казал, че е спряло кредитирането, но темповете са много по-ниски от това, което беше.
- Кога очаквате да се обърне тенденцията на спад?
- Това е винаги свързано с глобалните процеси в икономиката. Когато има търсене на поръчки, производство, износ, ще се търсят и кредити. Многократно е повтаряно, че по-малките държави като България силно се влияят от това, което става в по-развитите икономики, които са по-големи потребители.
- Лошите заеми нараснаха от 2% в края на м. г. до 3,16% в края на март. Очаквате ли по-сериозно нарастване?
- Правили сме доста тежки сценарии. Очакваме просрочените заеми да се удвоят в сравнение с минали години, когато бяха 2% от общия размер на кредитите. Но тези защитни буфери, които изграждахме през миналите години, като по-високите капиталови изисквания и тези за провизии, сега ще изиграят предпазна роля. Просрочията до 1-2 месеца, които също следим, не са особено показателни. При потребителските заеми такива просрочия се случват често, защото има забравени вноски, например по кредитни карти. Показателни са т. нар. необслужвани заеми, трайно необслужвани, което е знак, че действително длъжникът има сериозни проблеми. Тези с над 90 дни просрочия към март са 3,16% от всички отпуснати заеми, което не е по-различно от очакванията. Това не са опасни нива и са съвсем логични съобразно икономическата среда.
- Доста трезори обявиха, че ще разсрочват вноските на затруднени клиенти. Това ли е по-разумният подход, или "притискането" на граждани и фирми?
- Това беше една от целите за изменение на една от основните регулации за класификация на кредитите, която БНБ направи. Дадохме възможност да не се считат за лоши кредити тези, които са предоговорени за не повече от 2 г. Това не е масово явление и основно е свързано с фирмените кредити.
- БНБ предприе още в края на миналата година мерки за облекчаване на банките и осигуряване на паричен ресурс. С намалението на размерите на разположение на трезорите се освободиха над милиард лева. Според експерти обаче тези пари не са постъпили в икономиката ни, а са "изнесени" навън, към банките майки. Така ли е?
- Тук се прави не много коректна връзка. Освободихме резервите, за да могат банките по-гъвкаво да използват тези ресурси. Когато тези пари са в БНБ, също са ликвидни средства, но по тях банките не получават лихви. Когато ги освободим, трезорите могат да ги влагат в доходоносни инструменти - държавни ценни книжа например. Процентът на ликвидните активи не се е променил съществено, около 20% от активите. Тоест минималните задължителни резерви не влияят пряко върху кредитния процес. Напротив, банките не страдат от липса на пари за кредити. Самото търсене е силно ограничено, гражданите и фирмите не търсят заеми, защото отлагат своите проекти и начинания.
- Правителството отпусна допълнителни средства за кредитиране през Българската банка за развитие. Отидоха ли те при бизнеса?
- И там е същото положение. Доколкото знам, около една трета са усвоени само от тези пари, насочени за проекти в малки и средни предприятия. Очевидно няма чак толкова много проекти. Естествено е в ситуацията, в която сме, да се отлагат инвестиционните решения на фирмите. Всички стопански субекти в такава обстановка гледат да минимизират разходите си, за да се задържат на повърхността.
- Как оценявате състоянието на банковата система?
- Няма сериозно негативно изменение, напротив. Ако гледаме показателите, те са по-добри поради това, че всички банки капитализират печалбите си, които м. г. бяха доста добри. Тази година със сигурност няма да са същите. Но ако гледаме показателите за ликвидност и платежоспособност, те не са се променили.
- Четири банки отчетоха загуба за тримесечието. Това не е ли тревожно?
- Ако някой е последователен анализатор, ще види, че тези банки са отчитали загуби и през миналите години, като изключим Алфа банк, която е клон и си има общ баланс за банката. Другите трезори са изключително малки и с много малък кредитен портфейл. Очевидно е, че загубата не е следствие на лоши кредити. Например "Емпорики" имаше доста разходи за развитие на клонова мрежа, тъй като те дълго време не бяха активни на пазара и миналата година започнаха експанзия. Но определено загубите им нито са следствие на загуби от кредити, нито са фактор, от който да се правят изводи за банковата система.
- Очаквате ли затруднения да изпитат и други банки?
- Това, което показват засега резултатите, дори и при влошаване на портфейла, е, че банките имат достатъчно собствени средства да поемат неочаквани загуби, а отчетените печалби за тримесечието определено са добри.
- Дали обаче психологическият ефект върху клиентите няма да е силен при отчитането на загуби от тези банки?
- Възможно е, макар че точно тези банки и в минали години са отчитали загуби и ако тези клиенти тогава не са се уплашили, защо сега трябва да се плашат?
- Защото ситуацията на криза може да засили негативните очаквания?
- Загубите изяждат част от капитала. Но не всяка загуба трябва да се драматизира. Защото, ако погледнете тези малки банки, те имат огромна капиталова адекватност. Тоест невинаги добрите показатели значат, че банката се управлява ефективно, защото високата ликвидност също означава пари. Да поддържате парични средства, които не ви носят лихва или носят малка, практически ограничавате доходността си.
- В последните месеци банките са много активни в привличането на депозити и лихвите достигнаха значителни нива. Според някои експерти това влече нагоре и лихвите по кредити. Кога ще спрат да растат?
- А тези експерти казват ли как да се спре растежът? Предимно растат лихвите по левовите депозити, защото гражданите и фирмите предпочитат да теглят кредити в лева. Тоест има по-голямо търсене на левов ресурс, което се отразява и в цената. В общи линии, в страните, които са извън еврозоната, депозитните лихви се движат в тези порядки като при нас. Нашите лихви са като тези в Латвия и Естония. Не сме изключение, но при всички случаи лихвите у нас са по-високи, отколкото в еврозоната.
- А кога ще паднат?
- Трудно е все още да се каже, въпреки че доста плахо се появяват по-позитивни новини, че падането на пазарите е спряло, че борсите започват да минават на зелена територия. Периодът на възстановяване колко ще трае и кога ще започне, все още никой не се наема да каже. Може би в края на годината ще има по-ясни сигнали. Най-важното е да проработят големите икономики, които сега имат затруднения.
- Трезорите увеличават не само лихви, но и такси и комисиони.
- Опитват се да компенсират по-свитите маржове в разликите между цената на ресурса и на кредита, с други приходи, за да са печеливши.
- БНБ подготвя ли допълнителни мерки, има ли нужда от такива у нас за облекчаване на финансовия сектор и икономиката?
- На този етап не виждаме необходимост да променяме регулации. Не сме имали подобни искания дори от самите банки, с чиято асоциация работим.
- БНБ ще ръководи проект за хармонизация на финансовия сектор на Черна гора с този на ЕС. По какво ще работят там експертите от вашия сектор?
- За нас е гордост, че спечелихме първия си проект от Брюксел, в който сме водеща банка. Той е на стойност 1,2 млн. евро и включва хармонизиране на законодателството и практиките на банковия и финансовия надзор в Черна гора с тези в ЕС. Партньор ни е Холандската централна банка, с която сме работили по проекти у нас, както и Комисията за финансов надзор. Десетина специалисти от БНБ ще работят на място в областта на застрахователния и банков надзор и борбата срещу изпирането на пари и срещу финансиране на тероризма.
Невена Мирчева