Възкръсналата традиция на отбелязването на Гергьовден като Ден на храбростта и празник на Българската армия ни кара да си припомняме бойните традиции и воинските добродетели на българина. За това що е героизъм и що е Отечество и доколко за младите поколения патриотизмът е част от ценностната им система, се обърнахме към директора на Националния военноисторически музей о.р. полковник Петко Йотов.

- Г-н Йотов, защо за българина Гергьовден е празник, равен по значение на Великден?
- Това показва най-добре какви са воинските традиции и добродетели на българина през вековете. Свети Георги е военен светец. И затова с указ от 1 януари 1880 г. княз Александър I учредява най-висшия, най-българския и най-мъжкия орден за храброст "Св. Георги Победоносец", известен като Георгиевски кръст. Князът постановява също, че празникът на армията трябва да бъде на Гергьовден - тогава 23 април, а днес 6 май.
Но и преди това свети Георги е един от най-често рисуваните  образи което означава, че иконата му е била търсена. Той е изобразяван и върху бойни знамена и походни църковни хоругви. Чест прави на покойния вече военен министър в кабинета на Любен Беров - Валентин Александров, който през 1993 г. възстанови 6 май като празник на Българската армия.
- Какво още не знаем за героизма на нашия народ през миналите векове?
- Не съм съвсем съгласен, че българинът не знае за подвизите на предците си. Но бих искал да кажа нещо друго. Героите не се създават. Те се раждат. Героизмът не е нещо, което може да се възпита. Не може и да го преподаваш като предмет в училище. Човек или е смел, или не. Това е нещо генетично заложено, като художествения или музикалния талант.
- Вие говорите за генетично заложения героизъм. Но знаем и за масовото геройство на армията ни през войните в миналото. Значи все пак българинът и като цяло е по-храбър от другите народи...
- Преподавах 13 години история на военното изкуство. Не лично мое мнение, а на военни историци от различни страни - в Европа има поне три народа, които са родени войници - немците, руснаците и българите.
- На какво се дължи това?
- Защото българите в мнозинството си сме добри, почтени и честни. Само от добрия и почтен човек става добър войник.
- Сега често обичаме да сравняваме подвизите на нашите воини от различни епохи. Правилно ли е това?
- Ето това е друго недоразумение. И мен са питали често кой е "по"-герой в нашата история. Героизмът не може да се сравнява. Всеки, извършил някакъв подвиг в името на родината си, е герой. Не може нито да противопоставяме, нито да съпоставяме, да речем, Гюро Михайлов,
изгорял на поста си при знамето
с Димитър Списаревски, извършил таран върху американски бомбардировач. Пред героизма и смъртта всички са равни.
- А почитаме ли достатъчно военните си традиции?
- Още векове преди приемането на християнството прабългарите са имали ден за почитане паметта на загиналите войни. По техния календар това е било на 11-ия ден на 11-ия месец на годината и винаги се падало в събота. След покръстването църквата запазва този ден, като определя той да бъде съботата преди Архангелов ден, т. е. пак в началото на ноември. Това е Архангеловата задушница, известна още като мъжка или войнишка. Тогава в църквите се четат само имената на мъжете загинали на война, на гробищата също ходят предимно мъже, за да почетат с панихиди гробовете на загиналите си близки. Интересното е, че панихидите също са спазвали военната йерархия - започвало се е с най-старшия по звание от загиналите.
- Сега обаче изреждаме имената на загиналите и във войните на 2 юни...
- Ето затова ме боли! Какво значи Ден на Христо Ботев и на загиналите за народна свобода? Ботев, разбира се, е гениален поет, но в случая той е просто един от загиналите. Вече казах - пред смъртта всички са равни. Обидно е и за самия Ботев, и за всички, дали живота си за независимостта и националното обединение на България. Нека на 2 юни почитаме паметта на Ботев, а на Архангеловата задушница - масово паметта на загиналите във войните. И без това на този ден всички ходят на гробищата.
- Какво става с новото поколение? Би ли повторило то подвизите на дедите си?
- Всяка система - все едно дали става въпрос за машина или за общество - има баланс. Наруши ли се балансът, тя се срива. Лично аз смятам, че нещата в българското общество са балансирани. Категорично не съм съгласен, че, видите ли, младото поколение е нихилистично, разхайтено и т. н. Аз
често се срещам с ученици и студенти
и смея да твърдя, че имаме прекрасна и патриотично настроена младеж. Така че балансът не се нарушава - просто така изглежда. Разликата е, че днешните млади са много по-свободни от нашето поколение за изяви и със слово, и с действие, което дразни някои хора. И аз, ако бях на техните години, също щях да се държа така.
- Идват ли млади хора във вашия музей, който си е истинско училище именно по патриотизъм?
- Не мога да кажа, че имаме ръст на посетителите, дори има лек спад след 1989 г. Но преди това високата посещаемост се осигуряваше от докарани под строй ученици, войници, пенсионери и по линия на всевъзможни други обществени организации. А когато го карат на културно мероприятие под строй, българинът псува. Няма ли вътрешната потребност, ефектът е нулев. Срещата с историята трябва да бъде личен интерес и личен избор.
Така че сега имаме по-малко посетители, но са истински. Разбира се, не сме зарязали подрастващите. Имаме програма за работа с училищата, 5-6 от тях връчват при нас дипломите на абитуриентите, а това наистина е спомен за цял живот Изнасят се и открити уроци. Важното е да се предизвика личен интерес. Защото няма наше Отечество. Всеки има свое Отечество - родния край, ако щете, родната къща, някоя местност край селото. Или градската улица, на която си израснал. Така са възпитавали нашите все още неграмотни войници в старата армия - трябва да умееш да се окопаваш и да стреляш точно. За да не загинеш, а да победиш. Защото иначе врагът ще стигне до селото им, до къщата, до семейството им.
Човек няма право да продава и предава две неща - родината и родителите си. Затова, въпреки че съм бил цял живот под пагон, недолюбвам твърде различните шпионски служби. Защото те налагат често пъти на хората да предават и родината, и родителите си.
- Напоследък много се говори за иманярство и за кражби от музеи. Успяваме ли да опазим културно-историческото си наследство?
- Е, от нас трудно ще откраднат нещо. Ние имаме и въоръжена охрана, и СОТ. Но наистина се краде от музеите и се иманярства безогледно. И нашите исторически ценности се изнасят за жълти стотинки.
Константин Събчев