- Госпожо Кастрева, след като бяха изнесени данните за свободните места в гимназиите, стана ясно, че тази година там ще се влиза едва ли не с тройка. Пада ли много изпитната летва?
- Не го приемам по този начин. За мен важното в случая е друго - на децата да бъде дадена възможност да получат ключови знания по един чужд език.

Зубренето на уроци и меракът за шестици остава в миналото. Елитните гимназии вече няма да са мираж за учениците, защото в езикова гимназия ще се влиза и с тройка. Както "Стандарт" писа, училищата са заявили голям брой свободни места след седми клас. Девалвира ли средното образование и ще има ли закрити школа - с тези въпроси "Стандарт" се обърна към шефката на Столичния образователен инспекторат Ваня Кастрева.

- Госпожо Кастрева, след като бяха изнесени данните за свободните места в гимназиите, стана ясно, че тази година там ще се влиза едва ли не с тройка. Пада ли много изпитната летва?
- Не го приемам по този начин. За мен важното в случая е друго - на децата да бъде дадена възможност да получат ключови знания по един чужд език. Трябва да се направи така, че те да бъдат максимално улеснени да получат най-доброто в тези години, за да могат да се реализират след това максимално добре. Защо да ги ограничаваме и спираме в седми клас? За мен философията е сега да им осигурим съвсем леки препятствия, които да проверят нивото на знанията им, а трудното да бъде на изхода на гимназията. Когато завършват, те трябва да имат по-сложни изпити като гаранция, че дипломата, която получават, е с достатъчно голяма тежест и наистина доказва знания.
- Значи лесни изпити за гимназия - тежка матура?
- Да, това е най-точното обобщение. Според мен дори и от психологическа гледна точка не трябва да подлагаме децата в толкова крехка възраст, след седми клас, на максимален изпитен стрес. Напротив - трябва да им дадем шанса да избират. Още повече че може и всеки да влезе в езикова гимназия, но не всеки ще влезе там, където си е пожелал. Само най-добрите ще бъдат приети по първото си желание. Това също е мотивация за децата да се представят максимално добре.
- Ректорите на висшите училища също казват, че е по-добре лесни изпити за ВУЗ - трудни на финала. Май децата никога няма да държат истински трудни изпити? Кой ще се погрижи да направи трудна матурата им?
- Това вече е въпрос на образователни политики. Тъй като аз мога да говоря за средното образование, ще кажа, че тук изборът на училище опира до голяма степен и до желанието на родителите, до умението им да преценят какво точно искат за детето си. Дали наистина то ще издържи на изискванията, които даденото училище предявява към него, защото това е другата страна на нещата.
Да преценят преподавателския екип училищния живот, правилника, ако щете. Да преценят дали училището е близко до дома им. Защото е крайно време да се разделим с практиката да се струпват ученици в десет централни училища, след като в други, не толкова централни райони, има достатъчно добри преподавателски екипи, които извеждат отлични випуски. При това в някои случаи при тях са влезли деца с по-ниско входно ниво, а са излезли отличници. Нали и това е един от основните критерии, по които се оценяват преподавателите.
- Родителите до голяма степен нямат възможност да направят подобна проверка на преподавателите, липсва им информация, както и реален рейтинг на училищата.
- Вярно е, че няма такава централизирана информация, но животът в училище е едно от най-публичните неща. Той може да бъде проследен много лесно. Дори е достатъчно само да ползват информацията на медиите, които също са коректив за оценка на училището.
- Очаквате ли пренареждане в списъка на най-желаните училища след тези изпити?
- Пренареждане чак не, но очаквам разсейване. Най-желаните училища ще си останат вероятно същите, но ще падне най-ниският бал, с който се влиза в тях. Тоест, ще станат по-достъпни, което не е малко. Освен това предполагам, че все повече отличници ще проявят интерес и извън тази затворена "каста" на няколко конкретни класически езикови гимназии. Миналата година в челната десятка например направиха пробив професионални гимназии. Не очаквам да има резки промени, защото такива в системата не се правят, но виждам, че професионалните гимназии тази година са много активни. Все повече от тях дават заявки да правят паралелки с изпит след седми клас, което е добре. Очевидно е, че в условията на делегиран бюджет всеки се стреми да привлече колкото може повече деца, затова и ние сме ги оставили да направят максималното, да проявят гъвкавост, за да бъдат избрани. Подозирам обаче, че на първо и на трето класиране ще има доста сълзи. Това е времето, когато става ясно колко класа ще бъдат създадени и ще има ли изобщо паралелки. Може да се окаже, че доста заявки не са били реални.
- Къде го очаквате?
- Не бих могла да прогнозирам, а и не искам да насочвам предварително вниманието, че видите ли, това ще бъдат едни неуспешни училища. Щом на този етап са заявили, че искат толкова и толкова ученици, значи имат амбицията да успеят. Мога само да им стискам палци.
- Ще има ли закрити професионални школа, ако не успеят да наберат нито една паралелка и се стигне до нулев прием?
- Това, че едно училище не може да направи прием, не означава, че автоматично ще бъде закрито. Процедурата за това е доста по-дълга и тромава и за нея можем да говорим чак през септември. Аз обаче не вярвам, че ще стигнем до затваряне на професионални гимназии.
- Напоследък много се спекулира с едно международно изследване на PISA, според което 50 на сто от тийнейджърите ни са слабо грамотни - тоест четат, но не правят логически връзки. Лансира го дори Световната банка като демонстрация на неграмотността на младежите ни. Приемате ли тези данни?
- Тези резултати са доста смущаващи, но аз не мисля, че са обективни. Скептична съм по отношение на този висок процент, който се обявява. В момента PISA прави и други тестове в България, добре е да изчакаме и техния резултат, но лично аз мисля, че проблемът е във формата на задачите, които са били поставени на децата. Българските ученици не са изпитвани в училище точно по този начин и по-скоро това ги е объркало или смутило. Оттам идват и по-слабите резултати. Със сигурност у нас няма толкова висок процент неграмотни деца.
- Появи се една идея родителите да участват в оценяването на преподавателите, макар че тя не успя да стане част от закона за училищното образование.
- Това е една доста стара идея на МОН, над която се работеше още преди време. За съжаление обаче Възраждането, през което родителят е чувствал като своя повеля и дълг да участва в управлението на училището, да проявява жив интерес какво се случва там, е безвъзвратно забравено. Сега повечето родители са делегирали правото си на активност на училищното настоятелство и оставят на него да взема решенията, които касаят училището като институция. Без да съобразят, че законът предвижда достатъчно начини, по които и те могат да участват в училищния живот. И че освен да предявяват претенции и несъгласия, имат и задължения. Достатъчно е да погледнем колко души се появяват на родителските срещи или в часовете, обявени от учителите за консултация. Нищожно малко! В последните години родителите буквално абдикираха от задължението си по отношение на училищната дейност. Това вероятно се корени в едно по-старо наследство, когато държавата се "грижеше" за всичко. Е, сега вече не се грижи и всеки трябва да поеме своя дял от отговорности.
- Според едно изследване на НЦИОМ всеки трети тийнейджър е имал преживяване, свързано с насилие.
- Ужасяваща констатация. Но, както гласи азбучната истина, това, което става в училище, което става сред тийнейджърите, не е изолирано. То отразява ставащото в обществото. Децата виждат как родителите им просто отминават всекидневната дребна агресия между деца - например две приятелчета се шамаросват по улицата. Колко възрастни се спират? Всеки си затваря очите и отминава. А децата копират и попиват това поведение, то става техен модел. За тази агресия са виновни не децата, а ние - възрастните.
Стела Стоянова