Духовният водач на Смолянската околия Константийски епископ Антоний е най-младият ръкоположен епископ в Българската православна църква. Той е роден на 17 януари 1979 г. в Стара Загора. С решение на Светия синод, по предложение на пловдивския владика, той бе ръкоположен на 20 март 2008 г. в църквата "Св. Марина" в Пловдив и получи титлата Константийски епископ. Точно преди една година - на 19 април 2008 г. - Лазаровден, Антоний бе въдворен в Смолян като пратеник на митрополит Николай. За вярата, духовното и материалното в живота на българите разговаряме с него в храма "Св. Висарион Смоленски".

- Ваше преосвещенство, поехте Смолянската духовна околия преди година. Как ви приемат хората тук? Младостта помогна ли ви, или ви създаде пречки?
- Младостта повече ми помогна, отколкото ми попречи. Св. Апостол Павел се обръща към един от неговите ученици, като казва: "Никой да не презира младостта ти". Тя има и своите положителни черти, и своите недостатъци. Младостта е и ентусиазъм, и енергия, и новаторство. Новаторство в начина на преподаване на вярата, защото канонът и догматиката са непреходните истини, съхранили облика на светото православие и благодарение на тях светата православна църква я има и ще я има навеки. Недостатък е липсата на повече опит, който спестява на човек доста усилия да намери правилния път
За една година аз получих подкрепата на родопчани. В съвместни мероприятия и с общината, и с другите институции в града сме правили неща, полезни и значими за цялата област. Винаги съм твърдял, че когато се обединят църква, държава и всички останали институции в името на доброто, резултатите са много по-големи, отколкото, когато всеки сам за себе си се опитва да постигне нещо.
- Постигнахте ли това единство с институциите в Смолян?
- Към момента се радваме на тези успехи. Надявам се дяволът да не посее семето на раздора между нас, защото, когато християните и църквата постигат своите успехи, дяволът започва да беснее.
- Инициирахте създаването на младежки православен център в града. Децата имат ли интерес към вярата?
- Младежкият православен център "Чисти сърца" стартира на 1 декември миналата година. Започнахме с три основни секции - на първо място вероучение. После хорово пеене, рисуване и приложни изкуства. Впоследствие стартира и журналистиката. Най-интересното беше, че още със самия старт първият плод на клуба по журналистика беше вестник "Чисти сърца". Направиха го децата. За Великден ще издадем втори брой, в който изцяло редакторската работа се поема от децата
Има и друго - когато децата са в творческо настроение и са ентусиазирани, не бива по никакъв начин да ги разочароваме и да си мислят, че не са били предпочетени. Това още повече ги ентусиазира и те работят с по-голямо желание и воля. В секцията по вероучение  децата се запознават с основните принципи на светата православна вяра. Учат за смисъла на молитвата и кръстния знак, как да се молят, изучават житията на светците и историята на Стария и Новия завет под формата на увлекателни разкази, които те могат да запомнят. Така разбират в какво и защо вярваме. Стартирахме с малък брой деца, но постепенно, след като успяхме да задържим тяхното внимание, те разказваха на своите приятелчета в детската градина и в училище. Както се казва, огън от огън се пали. Така към момента имаме вече около 60 деца на възраст от 6 до 18 години.
- Защо нарекохте центъра, а и вестника "Чисти сърца"?
- Чисти сърца, защото в невръстна възраст наистина те са с чисти сърца, не са покварени от злободневието и суетата на света. Те са готови да попиват доброто и за жалост и злото в света. Затова от нас зависи какво ще посеем в техните души и какво след време ще пожънем. Ако посеем семето на добродетелите, на християнските ценности, след време ще пожънем достойни граждани на държавата ни и към църквата.
- Но има и много възрастни, които са пропуснали тези уроци. Какво правите за тях?
- Ние сме се погрижили и за възрастните. Тук в храм "Св. Висарион Смоленски" направихме неделно училище. Събират се около 70 души от Смолян, като идеята е, че всеки може да бъде младенец във вярата, независимо дали е на 20, 30, 40 или 70 години. Всеки има своите въпроси, особено след периода на атеизъм в българската държава, когато бе копана пропаст между църквата и народа. За да се върне църквата при хората, тази пропаст трябва да бъде запълнена и то единствено с религиозна просвета. Затова сме решили да им дадем това което са пропуснали през живота си за да могат да се развиват правилно духовно. Тук в Родопите заварих много хубави съхранени традиции във вярата. Някъде са примесени със суеверия, някъде с езически обичаи, но чрез тези неделни беседи смятаме да изгладим пропуснатото, да наваксаме и да им обясним правилния начин на тълкуване, така както църквата го е съхранила и предала през вековете. Традициите са в самото богослужение и в обредността най-вече.
- Възможно ли е суеверията да идват от това, че регионът е със смесено население?
- Съжителството между две религии кара и мюсюлманите, и православните християни да пазят и съблюдават своите традиции. Тук хората са по-силни във вярата си, защото искат да запазят православната си идентичност. Родопчанинът е човек с чиста и мека душа, която копнее и търси отговорите на своите въпроси за Бога. И ги намира, когато дойде на правилното място.
- Имате ли достатъчно свещеници в областта?
- Липсата на достатъчно свещеници е основният ни проблем. На цялата Българска православна църква, особено в по-отдалечените райони. За жалост в цялата околия има само 16 свещеници от които седем са в Смолян. Има остра нужда от свещенослужители и в Девинска област, и в Неделино, навсякъде. Разговарял съм с възрастни свещеници, които казват, че преди години всяко по-голямо село тук си е имало свещеник. Но демографският срив особено в тези отдалечени райони е причина за това положение. Надяваме се с Божията помощ тук да дойдат кандидати, които наистина ще искат да се посветят на това служение.
- За какво трябва да се помолят българите преди Великден?
- Трябва да се помолят Бог да вразумява всички нас и да ни предпазва от уловките на дявола. Защото българинът, като че ли през последно време лутайки се в суетата на ежедневието в суетата на финансовата криза, в глобализацията, в интеграцията към ЕС, забравя най-важното - грижата за своята душа. А няма нищо по-ценно от нея. И нито финансовата криза е толкова страшна, нито глобализацията, колкото човек да погуби душата си. Защото така той погубва единствената надежда, която е надеждата в Бога. Така че бих искал хората да обръщат повече внимание на своето духовно състояние, защото, когато човек е духовно богат, несъмнено това ще се отрази на материалното му благосъстояние.
- Какво ще пожелаете на всички православни християни в навечерието на големия празник?
- Ще благопожелая Възкресната радост и вярата ни в Христовото Възкресение да направят така, че да преосмислим нашия живот. Вярвайки в Христовото Възкресение и във Възкресението на всички, да вярваме в безграничната Божия любов и милост, която Бог ще прояви към нас!
Ели Куманова
Костадин Аршинков