- Г-н Рашидов, какво ще прочетат след време нашите внуци от пожълтелите страници на историята?
- Оказва се, че за да говорим за реална история, единственият филтър за това е времето, в което живеем. Думата история е документирана фактология на всичко, което правим в този живот, и резултатите от нашата работа.

 Ако добре анализираме последните двадесет години, които с охота наричаме ту преход, ту време на "демокрация", ще забележим в исторически план две неща - бездуховност, липса на каквато и да е воля за създаване на ясна политика за духовно развитие. Духовната сфера е единствената, която създава и гарантира идентичността на една нация. Това води до обезличаване, до демитологизиране и унищожаване с фатален край на всички възможни духовни устои, върху които може да стъпи всяко следващо поколение.
Второ, моделира се в обществото едно чувство за този 20-годишен преход, че всички управления минаха под знака на корупцията.
Като че ли имаме гениалната способност да докарваме на власт хора, чиято единствена цел е личното забогатяване. За тях българинът е станал единствено средство за забогатяване. Ако говорим за 50-годишното тоталитарно управление на Живков, то спокойно можем да кажем, че историята се повтаря през тези изминали двадесет години с неизменното присъствие на едни и същи хора в българската политика. Затова смятам, че тази политическа класа е изчерпана и няма какво да даде повече на обществото.
- Това ли е причината да не остане нищо свято?
- Много често хората, когато им е най-тъжно, казват доста познатата фраза - че времето лекува. Но за историята времето има още две особени свойства. Ако времето е един от създателите, то може да бъде и основният им рушител.
Левски е казал, че времето е в нас и ние сме във времето, то днес политиците са извън времето, а обществото ни в безвремието
- Казвате, че 20 години гледаме едни и същи политици. Мажоритарният вот ще промени ли нещо?
- Да, реално би могло. Но само при условие мажоритарният вот да е истински мажоритарен. Всяка политика и промяна се прави от хора. Мажоритарният вот е една нова крачка обществото да има възможността да избира по-достойни. А сега какво - избираме хора, които нищо не значат в професиите си, но са лакеи и сервилни към вождовете си. Затова тези хора нямат и няма как да имат подкрепата в обществото, ако не са техните партии.
- Вие сте социален тип, не ви ли влекат жълтите павета?
- Нека не забравяме, че хората на духа са по-различни. Когато един задник е свикнал да седи на твърдо, той би се чувствал неудобно на мекия стол. За да може хората на духа да влезнат в политиката, те трябва да имат единствено кауза, заради която би си заслужавало. Иначе какво би го накарало, когато имаш име, слава, установен начин на живот, гарантиран бит и добро семейство.
- Боклукът на София кауза ли е?
- Боклукът на София е един реален боклук. Поради боклук-управление, боклук-политика и боклук откъде ли не.
- Какво точно имате предвид?
- Ако трябва да бъда откровен, то аз имам най-голямото основание да бъда против Бойко Борисов. Но като отговорен човек, който се опитва да дели личните от обществените проблеми, ще кажа, че не може правителството да прави политическите си акции както винаги преди избори и винаги за сметка на българския гражданин.
Като бивш общински съветник трябва да бъда откровен, че проблемът с боклука не е създаден от Бойко Борисов. Тази миризлива бомба беше заложена много преди него. За нея си затваряха очите управленията на СДС, ДПС, НДСВ, както и сегашната тройна коалиция. Защото днес сме свидетели на политическа саморазправа с кмета, от което единственият потърпевш е българският данъкоплатец. Хората не са толкова богати, че да плащат два пъти един и същи боклук, а да живеят сред боклуци още повече. Затова на тези избори с един масраф трябва да се измете досегашният политически боклук.
- Къде виждате изхода от повсеместната криза?
- Духовната криза е лакмусът на всяко общество. По това може да съдим за останалото състояние на обществото. Всичко в държавата е като човешкия организъм. Ако една част от нея се повреди, то води до всички останали. Затова днес сме свидетели на обезпокоителни симптоми като бедност, липса на правосъдие, голяма престъпност, несигурност, страх, неадекватност в обществото, корупция. А тя започва винаги от най-високите етажи на властта. Чувство за ненаказуемост на всички нива и пълна бездуховност.
- А изходът...
- Изход сигурно има. Ако има воля за това. Ако има нетърпимост към далаверите на управниците, ако властта задейства лостовете, ако МВР и съдебната система са по-ефективни, ако бизнесът и икономиката заработят спокойно, без да са изнервени парите, ако, ако, ако...
Тогава и духовната сфера ще вдигне глава.
Няма по-силен обществен инструмент от държавата
За мен е пълна абстракция това да имаш власт, полиция, войска, пари, съд и прокуратура и да живееш в страх и несигурност. Ежедневни обири, кражби, отвличания, екзекуции... И почти нулева разкриваемост. Както и нито един осъден за престъпленията си. А отговорът е вътре във въпросите.
- Виждате ли светлинка в тунела все пак?
- Мисля, че би могло да има. Когато властта пребори престъпността, когато разберем, че благодарение на по-предприемчивите, талантливите и умните животът ще бъде по-приемлив и добър. Тогава да. И когато разберем, че не сме еднакви - всички сме различни по ум, характер и възможности. И когато всеки заеме своето място в живота. Иначе си оставаме същите идиоти, които имат високо мнение за себе си, но само у нас и никъде другаде. И ако някой ни казва, че тази война с престъпността е много трудна, че бавно ще се борим с нея, този явно ни смята всички в обществото за идиоти. Освен себе си. Днес обществото си плаща данъците не за да бъде гарантирана сигурността на този или онзи политик или наркопласьор, а на самите хора.
- Ако трябва да се изгради паметник на разрухата, какво би представлявал той?
- Той е създаден от много години насам и е пред очите ни. Виждаме го всеки ден, живеем с него и до такава степен сме се сраснали с него, че дори не го забелязваме.
Иван Матанов