Славчо Велков е експерт по сигурността и борбата с тероризма. Член е на Балканския форум на сигурността, Асоциацията на завършилите колежа по отбраната на НАТО и Асоциацията на международната полиция. Участвал е в преговори по освобождаването на българи в чужбина. Организирал е групата за успешното освобождаване на петима българи от дубайски затвор, която 14 месеца работи под прякото наблюдение на президента Първанов.

- Г-н Велков, виждате ли прилики в отвличането на Ангел Бончев и Киро Киров?
- И Ангел Бончев, и Киро Киров са отвлечени по приблизително еднакъв начин - докато паркират джиповете си. И в двата случая похищенията са достатъчно дръзки и умели. Престъпниците са използвали друга кола, оставяйки колите на жертвите.
- А разликите какви са?
- Случаят Бончев продължи много по-дълго време. Там имаше проявена жестокост, явно той като по-силен човек се е опитвал да проявява упоритост, но рано или късно са го пречупили. А Киров са успели по-бързо. Тези хора са склонни да употребяват насилие, за да склоняват похитения към вземане на дадено решение.
- Почеркът на престъпниците еднакъв ли е, смятате ли, че и в двата случая е действала една и съща група?
- Това не мога да кажа. Има сходства по начина, по който е извършено престъплението, но повечето се извършват по този начин. Това обаче предполага, че дълго време обектът е наблюдаван и са изучавани навиците му. И в двата случая жертвите нямат охрана, ясно е било, че ще бъдат сами.
- Отвличането терористичен акт ли е?
- Според мен това е чиста проба тероризъм и то икономически тероризъм, защото съдържа основните компоненти на тероризма като престъпление. Добре е организирано, използва насилие и терор за постигане на целите си, поставя искания, които в случая са икономически. Ние обаче не можем да знаем дали това е така преди да бъдат задържани извършителите. Не е изключено, получавайки исканата сумата, тя да бъде използвана за други цели. Това, на което ние сме свидетели в България, е форма на терористична дейност, защото е свързано с т. нар. заложничество.
- А защо в България отвличанията придобиват мащаба на епидемия?
- За България мога да ви кажа приблизително точна статистика. За последните две години отвличането на Киро Киров е 15-о и бумът не е толкова в мащабите, а в това,че хората, които го правят, успяват и остават неразкрити в повечето случаи.
- Защо?
- По редица причини. Явлението е с изключително висока степен на обществена опасност. То е инкриминирано в Наказателния кодекс, но се превръща в доходоносен бизнес главно, защото рискът при подобно престъпление е много малък, дори извършителите да бъдат разкрити и заловени. Максималният срок на наказанието е около 8 г. Така че при малък риск се получават огромни средства. За разлика от организираните убийства, където килърът, дори да убие випперсона, получава 50-100 хил. лв., и то в изключителни случаи, а рискува да бъде убит от поръчителите, за да заличат следите или да получи доживотна присъда. Така че тези, които извършват отвличанията, много бързо разбраха, че това носи много пари с малък риск. И без съмнение това са изключително подготвени хора, като се има предвид, че не могат лесно да бъдат заловени.
- А защо са толкова неуловими, полицията ли не се справя?
- Изобщо не поставям под съмнение усилията на правозащитните, правораздавателните и правоохранителните органи за разкриване на извършителите и получаването на възмездие. Но е крайно време да бъде създадена специализирана структура, която да работи само по отвличанията. Тя трябва да разполага не само с необходимия брой подготвени хора (такива има и в момента в МВР), с необходимия арсенал от технически средства, но и да бъде относително автономна и независима. Тогава без съмнение ще има успех.
- Възможно ли е полицаи да "играят" с престъпниците, или дори да участват в групите за отвличания?
- Думата "играят" не ми харесва, защото това не е игра. Нямам информация полицаи да участват, но искам определено да кажа, че похитителите са много добре подготвени и в интелектуално, и в техническо отношение и те най-вероятно разполагат с достатъчно информация за това, какво се прави срещу тях като противодействие. Не изключвам възможността те да ползват конкретна за случаите класифицирана информация или да имат информатори, които разполагат с това, което ги интересува. Те познават начините на противодействие на специализираните органи. Според мен именно по тази причина Киро Киров беше освободен два дни след като синът му потвърди, че е платил откупа - престъпниците са изключително предпазливи. Но може да се предполага, че това ще е първият случай, който ще завърши евентуално с разкриване на престъплението.
- А мислите ли, че гардове на бизнесмени участват в похищението на работодателите си?
- Имам поглед върху така наречените лични охрани, голяма част от тях са недобре подготвени. Но участието на човек от охраната в извършване на престъплението няма толкова физически измерения, колкото информационни. Той волно или неволно може да стане съпричастен, като изтърве информация за режима на движение на боса, когото пази, за навиците му, за това къде ходи, с кого разговаря и т.н. Действията на тези охрани не са толкова ефективни, защото рано или късно човек си ляга да спи сам.
- Много от близките на похитените не се обаждат в полицията, а преговарят и плащат откупа. Това не е ли по-сигурния начин за запазване живота на жертвата?
- Грешка е близките да контактуват с похитителите, без полицията да бъде уведомена. Това крие много голям риск за заложника. Такъв случай вече има, когато въпреки платения откуп и въпреки дискретните контакти между близък на заложника и похитителите, той не беше върнат и изчезна.
- А как трябва да се държи заложникът?
- Този, който е похитен, на първо място не трябва да се прави на герой. Ако е достатъчно смел, да използва смелостта на ума си, да изпълнява това, което искат от него, колкото се може повече да бъде в контакт с тях. По този начин ще придобие повече информация за техните замисли, подготовка, възможности и т.н. В повечето случаи жертвата приема условията на похитителите, когато бъде пуснат да не дава определена информация, защото могат да пострадат близките му.
Ирен ДЕЛЧЕВА