- Г-н Куюмджиев, как оценявате икономическата програма на ГЕРБ, представена по време на дебата?
- На мен ми е странно защо през цялото време се говори за "програма" на ГЕРБ. Аз усилено се опитвам да намеря тяхната икономическа програма и така и не успявам - не я видях в интернет, не успях и да я чуя по време на дебата. От друга страна, определението "програма" - не само икономическа, съдържа освен идеи и списък с решения на настоящите проблеми.

Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев бе сред участниците в първия лидерски дебат между БСП и ГЕРБ. Попитахме го какви са коментарите му за икономическата програма на опонентите и предвижда ли кабинетът нови мерки за излизане от кризата.

- Г-н Куюмджиев, как оценявате икономическата програма на ГЕРБ, представена по време на дебата?
- На мен ми е странно защо през цялото време се говори за "програма" на ГЕРБ. Аз усилено се опитвам да намеря тяхната икономическа програма и така и не успявам - не я видях в интернет, не успях и да я чуя по време на дебата. От друга страна, определението "програма" - не само икономическа, съдържа освен идеи и списък с решения на настоящите проблеми. Идеите на ГЕРБ са всъщност изброяване на проблемите. А тях ние си ги знаем, не ни трябва да ни се обясняват. На българския народ трябва да се предложат конкретни агресивни мерки, които да се справят с проблемите, което аз не чух от страна на ГЕРБ. Те не заеха реална позиция. Това не е програма в истинския смисъл на думата.
- Премиерът спомена за необходимост от затягане на коланите в интервюто си пред "Ройтерс". Програмата на Коалиция за България предвижда ли допълнителни антикризисни мерки?
- Ние следим ситуацията и развитието на кризата във всеки един момент. Кризата е нещо динамично, тя се развива и е все едно да управляваш лодка в бурно море - не се знае къде е брегът, може да излезем на на него по-бързо, можем и да се ударим в риф. Затова следим и анализираме процесите. За всеки един случай сме готови да предприемем конкретни мерки. И е много важно да се знае, че в България не става въпрос за криза на потреблението. Това е криза на доверие, и то в световен мащаб, която доведе до свиване на икономиките на нашите основни търговски партньори. При тях свиването на потреблението е факт, а 65% от българския експорт е към европейските ни партньори. Това доведе до намалено търсене на българските стоки и до съответния ефект от кризата върху страната ни. При нас кризата няма тези измерения, както в другите държави - в България нямаше фалити на банки, не изкупувахме предприятия на "ръба на пропастта", не се налага да се намесваме за спасяване курса на лева, нямаме дефицит в държавния бюджет, нямаме инфлация. Всичко това представлява измерения на кризата в другите държави, които у нас ги няма на този етап. Ние влязохме последни в кризата и е много важно да излезем първи от нея. И именно затова е важно, като имаш цел, да знаеш как да я постигнеш, а не само да лансираш опортюнистични идеи. Това е опасно. В САЩ след наливането на близо 2 трилиона долара в "пожарогасителни" мерки, нещата не се оправят. Ние в момента взимаме превантивни мерки за намаляване на ефекта от кризата. Основните проблеми, които на този етап сме установили, са намаляване на производството и ограничената способност на фирмите за достъп до кредитиране. След себе си те водят до загуба на работни места, намаляване на мощности, затваряне на предприятия. Но нашите мерки са насочени за справяне с основния проблем, а именно - заместване на потреблението, липсващо от страна на нашите партньори, с потребление от страна на държавата. Това е стандартна стъпка, приложена от Рузвелт през 30-те г. в САЩ, когато има масирани инвестиции в инфраструктура, последвано от съживяване на икономиката. Друга антикризисна стъпка, която предприехме, е отпускането на средства на Банката за развитие. Всичко останало са допълнителни мерки. Това, което правим в момента, е подобно на плана "Маршал" в Германия за оздравяване на икономиката. Само не го правим с пари на заем, както други държави от региона, а с наши собствени средства, които сме акумулирали, благодарение на разумната политика, която сме водили.
- Как ще се развие кризата у нас?
- Ако кажа, че няма да се задълбочи, ще излъжа, ако кажа, че ще се задълбочи - може би пак ще излъжа. Никой не знае какво може да се случи, неразумно е да се всява паника, но също така не трябва да се проявява нездрав оптимизъм. Трябва да сме реалисти и да реагираме мигновено. Трябва да се избягват резките отклонения, които в тази крехка среда съвсем да влошат нещата. А точно това предлагат от ГЕРБ, доколкото можах да разбера - идеи, изпразнени от съдържание. Ако имат конкретни предложения, те са изолирани, нямат логика, никой не знае докъде ще ни доведат. Опасно е в този момент да се рискува с хора, които нямат опит и не са се доказали на практика.
- Има ли вероятност България да иска помощ от МВФ?
- Разбира се, че има възможност за искане на помощ от МВФ, но подобен подход не ни е нужен на този етап. Заемите от МВФ са при изключително неизгодни условия, те са доста ограничаващи. Само допреди няколко години търпяхме сериозни критики, че не можем да се откъснем от МВФ. Всяка година идваха големите делегации от фонда, които казваха да не вдигаме пенсиите, да не предприемаме една или друга стъпка. На този етап имаме достатъчно ресурс да се справим сами. И сме единствената държава от новите страни членки на ЕС, която не протяга ръка за помощ.
За да искаме помощ, трябва да се наруши основата ни за стабилност - валутният борд. Ние трябва да го гарантираме с минимален праг от 8 млрд. лв. В момента във фискалния и валутния резерв имаме 23 млрд. лв. Трябва да изхарчим 15 млрд., за да настане кризисна ситуация, в която да се наложи да търсим помощ отвън. В този смисъл са изказванията на премиера за затягане на коланите - нужно е затягане на фискалната политика, въвеждане на консервативно харчене на парите. А не рязко вдигане на пенсиите, среден доход от 2000 лв. и пр. Това го пише в програмата на ГЕРБ, чудесно е като идея - и аз го искам, но знам, че няма как да стане. Програмата на ГЕРБ са едни мечти едни пожелания, но трябва да сме реалисти как ще го постигнем.
- Някои анализатори предвиждат нулев икономически ръст за страната. Възможен ли е такъв вариант?
- Аз съм по-скоро оптимист. За всяко икономическо предвиждане има няколко нива, които могат да се прогнозират - оптимистично, реалистично, песимистично. Това, което казват анализатори, е в зоната на песимизма. Това е добре - ако най-големите песимисти ни прогнозират нулев ръст на фона на всички останали икономики, които се свиват и са с отрицателен растеж, е чудесно. Моето предвиждане е, че ще се справим с растеж от 1,8%.
Смятам, че нещата ще са по средата - няма да стигнем до нивата, заложени в бюджета, но и няма да стигнем до свиване на икономиката, а ще отбележим някакъв ръст.
- Ще има ли големи предизборни харчове?
- За предизборни кампании харчовете се регулират от Закона за изборите. Всичко останало са митове и легенди. Ако някой може да докаже, че някоя партия харчи нещо по неправилен начин, има си органи, където да се подават съответните сигнали. Но ако говорим за инвестиционната програма на правителството, ще избягаме от правенето на пейки и фонтани по селата.
Нямаме нужда от това. За 4 години свършихме много неща и ако сравним ситуацията дори в условията на криза, ще видим разликата. През 2005 г. средната заплата беше 340 лв., средната пенсия беше 130 лв. В момента заплатата е 586 лв., средната пенсия е 240 лв. От 1 юли минималната пенсия ще стане 140 лв., а беше 60. Удвоиха се парите за образование, 3 пъти повече пари се отделиха за здравеопазване и т.н. И тези неща трябва да се оценят по достойнство. Но всичко това се прави с пари и работа, а не с приказки.
- Възможно ли е скоро да влезем в ERM 2 и да се ускори приемането на еврото?
- Би било добре да се въведе еврото, въпреки че практически България от 97-а г. е с фиксиран курс към еврото. Така че въвеждането му ще е много по-лесно и по-малко струващо, отколкото в други държави, където курсът е бил плаващ. За нас ERM 2 е някаква формалност, защото нейният смисъл е да докаже, че съответната валута се държи в някакви стойности приблизително около един фиксиран курс. А ние имаме такъв курс от години. Единствената пречка е, че не отговаряме на един от критериите. Вярно е, че за тази година се предвижда по-ниска инфлация, но не трябва да забравяме, че в някои от страните има дефлация, а по регламент трябва българската инфлация да е по-ниска от средната за ЕС. Но ако отговаряме на условията, няма проблем да влезем в ЕРМ 2. Така че трябва още да поработим върху падането на инфлацията.
- Ще искаме ли заем от Русия за АЕЦ "Белене"?
- На този етап това е резервен вариант. Проучваме условията. Така че трябва да знаем за какво става въпрос. Не е казано, че ще използваме тези пари, но е глупаво да не знаем какви условия ни се предлагат от Русия. Все още водим преговори.
- Как върви изграждането на индустриалните зони?.
- Ще се започнат 5-6 още тази година. В момента подготвяме методологията. Важни са две неща - наличието на голям парцел държавна земя и наличието в близост на работна ръка. Примерно в Гърция бяха изградени индустриални зони с цел привличане на инвестиции и оживяване на икономиката там, но нямаше интерес от страна на инвеститорите, защото нямаше работна сила наблизо. Можем само да кажем, че трите свободни търговски безмитни зони от миналото - Русе, Видин и Свиленград, ще са първите индустриални зони.
- Каква е прогнозата ви за чуждите инвестиции?
- Интересът от страна на инвеститорите към България продължава. Имаме заявени инвестиционни намерения за близо 4 млрд. евро.
Разбира се, на този етап нямаме сигурност, че всичко това ще се случи, но правим всичко възможно да ги привлечем. Имаме индикации от европейски и азиатски фирми, които разпитват - онзи ден получих информация, че след оповестяването на намеренията за изграждане на индустриалните зони има огромен интерес от китайски фирми които искат да навлизат на европейския пазар, създавайки производствени бази точно в България.
Освен инфраструктура и енергетика, има интерес и към нестандартни за България сектори като автомобилостроене, химическа и фармацевтична промишленост, създаване на фирми за производство на елктроника - битова и бяла техника.
Катерина Иванова