- Господин Александров, все повече банки предоговарят и разсрочват заеми, включително и ипотечни. Как се тълкува това?
- Това е съвсем разумна операция. По-добре е, отколкото банката да вземе апартамента - какво ще го прави? Ако фирма е заложила завода си - да го вземе, значи да убие длъжника си, защо трябва да го прави? Всяка банка може да си позволи да направи нов погасителен план, който да спаси положението при взаимноизгодни условия.

Докога България може да остане оазис на стабилността в Европа и дали само валутният борд е причината за това. Как банките реагират на кризата и как гледа на поредните политически преобразувания, попитахме бившия финансов министър, кандидат за кмет на София, настоящ шеф на ДБанк и преподавател в УНСС доц. Стоян Александров.

- Господин Александров, все повече банки предоговарят и разсрочват заеми, включително и ипотечни. Как се тълкува това?
- Това е съвсем разумна операция. По-добре е, отколкото банката да вземе апартамента - какво ще го прави? Ако фирма е заложила завода си - да го вземе, значи да убие длъжника си, защо трябва да го прави? Всяка банка може да си позволи да направи нов погасителен план, който да спаси положението при взаимноизгодни условия. Може да се намалят погасителните вноски с условие после да нарастват или да се увеличи срокът на изплащане. При ипотечните кредити даже това разсрочване е най-безболезнено - с всяка вноска, освен че се намалява задължението, се увеличава стойността на обезпечението, защото стойността на имота е една и съща. У нас опасността не идва от ипотечните кредити, че дори и в Америка сривът не дойде от тях, а от дериватите, издадени на тяхна основа.
- Наистина ли хората не искат кредити и затова банките изнасят парите навън?
- Това не е сериозно твърдение. Ако наистина е така, защо тогава банките държат толкова високи лихвите по кредитите. Като всеки бизнес, и този се определя от търсенето и предлагането. Щом не се търси, сваляш цената - а те я вдигат. Затова аз настоявам да се следи какво става в банките персонално.
Пазят се пазарни позиции, дори когато това застрашава съществуването. Затова БНБ трябва да се намеси, законът й дава стотици начини да реагира.
- Има ли цена сегашното спокойствие в банковия сектор?
- Има и ние непрекъснато я плащаме - това е скъпият лев. Затова е прав Иван Искров, когато казва, че не трябва да ни слагат в един кюп с останалите страни от Източна Европа. Условията на борда са много висока цена и никой не е очаквал, че тя ще се рентира така днес. Никой не е и сънувал, когато се въвеждаше бордът у нас, че ще дойде такава криза и бордът ще има такова положително въздействие за нас. При тези политици, които имаме - и децата ни щяха да продадат тези нещастници ако не беше бордът. Сега дори и най-върлите му противници са доволни, че го има.
- Само валутният борд ли е причина за добрите резултати у нас? Наоколо цели държави са заплашени от фалит.
- Разбира се, не е само бордът. Ние платихме много висока цена и за прехода. Съсипахме цялата икономика и започнахме всичко отначало. Доста позитивни стъпки направихме и при влизането на България в НАТО, в ЕС. Оттам са чуждите инвестиции, парите от структурните фондове. Фискалната политика, която се водеше, макар и доста драстична на моменти, също много помогна за стабилизацията и продължава да я държи. Гледат на излишъка като на лукс, но като го имаш, трупаш фискален резерв. Това е важно и за отрицателното салдо, ще продължи да го има години, не трябва да се заблуждаваме. С борда се въвежда и по-разумна политика по доходите. Вижте какво стана в Унгария, в прибалтийските републики, които бяха отличници с високите си заплати, със стандарта на живот. Сега си плащат сметката.
- Сегашните протести и искания за високи заплати до каква степен могат да се удовлетворят, отчитайки кризата?
- Да вдигаш доходи по време на криза е безумие. Но хората не си дават сметка, че ще се съсипе държавата, важно е да са добре. Има и такива, които съзнателно искат да настъпи хаос за да се уредят в мътната вода. Те натискат с публикации и изявления, че бордът няма да издържи. Имаме големи специалисти в тая област, които извличат огромни печалби в такива времена. Представяте ли си какво ще стане, ако гръмне бордът някъде в Прибалтика? Веднага у нас ще се намерят хора, които да изтъргуват ситуацията. Но не ми се мисли какво ще стане с останалите.
- Рано ли е да искаме въвеждане на еврото? Или може би е по-добре да се въведе като паралелна на лева валута?
- Приемането ни в Еврозоната и респективно въвеждането на еврото като платежно средство не е само въпрос на нашето желание и не зависи само от България. Няма обаче никаква пречка да се въведе еврото наравно с лева като паралелна разчетна платежна единица в България. Няма закон - нито у нас, нито в ЕС, който да забранява това, разговарял съм и с колеги, и с юристи. Трябва само да се доразработи разплащателната ни система. Така банките ще могат да се разплащат директно с чужбина, без да се налага да ползват кореспондентски банки. Българинът е приел еврото, според статистиката спестяванията в единната валута са повече отколкото в лева. В ДБанк например, почти не правим разлика в лихвите между лева и евро - нито при кредитите, нито при депозитите.
- Какви са размерите на кризата в момента в България?
- Никой не би могъл да се ангажира нито с размера, нито с продължителността на кризата. И най-големите умове и капацитети не могат да кажат, защото всичко зависи от много фактори. Важно е какви стъпки ще се прeдприемат, както и какви вече са били предприети.
- Пощаден ли е финансовият сектор у нас и дали това не е за сметка на нещо друго?
- Реално погледнато, във финансовия сектор на сегашния етап няма основание да се смята, че има криза. И при нас обаче на много места се свиват обемите, намаляват се печалбите, освобождава се персонал, преструктурират се банките. Всичко това са отражения, влияние на кризата, която бушува навън. Но ги няма класическите измерения на една финансова криза. От друга страна, за годината печалбите на банките бяха много добри и позволяват да се тушират негативите от свиването на пазара. Едно от тези негативи е оскъпяването на ресурса с няколко пункта, а обемите на новите заеми се свиха няколко пъти. На капиталовите пазари също не може да се реализира доход. Рано или късно и във финансовия сектор у нас ще се почувства негативното влияние на кризата зад граница. Но това съвсем не означава, че банките ще имат проблеми с ликвидността и оцеляването на този етап. Във финансовия сектор не е съвсем ясно какво се случва обаче. Има противоречива информация за събираемостта на приходите и изпълнението на изискванията на бюджета. За това има и обективни причини - падането на цените на петрола свали много приходите от акциза и ДДС при горивата. Но и това не трябва да се разглежда само негативно - подобри се състоянието на текущата сметка. Поражения има и при институционалните инвеститори, които инвестират в ценни книжа и загубиха доста.
- Какви може да са превантивните мерки?
- Те са от особено значение. Поведението на банките дава отражение върху задълбочаването на кризата в реалната икономика. Което пък рано или късно ще се върне като бумеранг върху тях. Много зависи и колко време ще продължи кризата навън. Ако е по-дълго, тогава директно ще засегне банковия ни сектор, който ще продължава да се лишава от така необходимото му външно финансиране. Сега се наблюдава точно обратното изтегляне на свеж ресурс от България зад граница. Със задълбочаването на кризата ресурсът, получен отвън, който позволи големия скок на кредитите, трябва да се връща. Трябва да се помисли как ще се компенсират тези 6 млрд. евро. При други равни условия, ако банките нямат ресурс отвън и няма растеж отвътре, кредитиране също няма. Ръстът в нашата икономика в последните години определено се дължи на този външен ресурс. А той идваше, защото печалбите в банковия сектор в България бяха много по-големи, отколкото в Европа. Това доведе до наливане на пари у нас.
Когато лихвените проценти по кредитите в ЕС бяха 2-3%, у нас бяха 6-7% и даваха огромни печалби. Затова тук се наливаха пари от почти всички държави от ЕС.
- Добро място за инвестиции ли е България, по-привлекателни ли сме от другите в региона?
- Като гледам, вече цяла Западна Европа скача срещу данъчните оазиси, вижте на какъв натиск са подложени и Люксембург, и Монако. Очаквам скоро ЕС да ни размаха пръст заради фискалната политика
Въпрос на време е в Европа да се усетят и да кажат: Какви милиарди субсидии и грантове даваме на страна, която е почти офшорка? Защо данъкоплатците в Германия, най-големият донор, ги скубят, за да наливат пари в бананова България, където данъците са 10%. И в същото време губим с лека ръка стотици милиони именно от европейските пари.
- Идват избори, как ще коментирате икономическите заявки на политиците?
- Много уважавам Бойко Борисов, но не знам защо си мисли, че управлението на държавата е по-лесно от управлението на един град? Той да развали концесиите за боклука и водата, това му стига - ще влезе в историята. Обединението вдясно пък е върхът на безпринципността. До вчера си вадеха кирливите ризи, днес пред опасността да изпаднат зад борда биха се съюзили и с дявола.
Кой би могъл да работи с Иван Костов? Какво беше преди - каквото каже той, това решава НИС, това прави правителството. А каквото каже кабинетът, това гласува парламентът. Докато той е в политиката, обединение вдясно е абсурд.
Валерия Стойкова