Шефът на НСлС Бойко Найденов подкрепи идеята за промяна в Закона за съдебната власт, с която на следователите се възлагат прокурорски правомощия. Това не означава ликвидиране на следствието, а изход от агонията на службата чрез поемане на допълнителни отговорности, коментира той пред "Стандарт" предложението на правосъдното министерство. Промяната дава възможност следователите да работят по всички дела и да не скучаят без работа. С тази поправка ще отпадне необходимостта от назначаване на наблюдаващи прокурори по всяко от делата.

- Г-н Найденов, как приемате идеята следователите да придобият статут на прокурори?
- Като изход от агонията, в която изпадна следствието през последните години. В момента близо 600 следователи почти бездействат. И то, без да може да им се търси отговорност. Просто защото нямат работа по закон. В момента следствието има правомощията да работи само по дела за тероризъм
държавна измяна и някои други престъпления, които причисляваме към категорията на най-тежките. С новия си статут те вече ще могат да работят по всички разследвания, така както прокурорите. По този начин ще получат нормално натоварване, ще добавят и свежи сили в опитите на държавата да се справи с организираната престъпност, корупцията, прането на пари, данъчните престъпления.
- С други думи, одобрявате промяната.
- Напълно. Тя е изключително важна за бъдещата работа на цялата съдебната власт. Другото изключително важно за правосъдието нещо в момента е предстоящият избор във Висшия съдебен съвет на близо 200 административни ръководители в съдебната система. Този път предизвикателството и отговорността на ВСС да излъчи подходящи ръководители, особено в някои региони, са огромни. Изключително важно е кой през следващите години ще осъществява наказателната политика. Точно тези ръководители, които бъдат избрани през април тази година, ще завършат реформите в правосъдието. Или пък няма да го завършат. Изключително важно е да се пресекат тайните схеми с местния бизнес и с политически структури в някои области. Да не се допуска феодализирането на тези области чрез срастване на съдебната с останалите власти.
- Тоест според вас има феодализирани региони. Кои са те? Затова ли министър Тачева предупреди, че някои сегашни ръководители не трябва да се преизбират?
- Нека оставим ВСС да прецени и да реши къде това се случва. За мен е редно при този избор да има по-голяма откритост и гласуването да бъде явно. Така че всеки от хората, които дава гласа си, да поеме отговорност.
- Какво означава следовател да получи статут на прокурор? Това не е ли само начин да се избегне промяна в конституцията?
- Правителството вече предложи 28-те териториални следствени дирекции да се закрият и да се трансформират в отдели към Националната следствена служба. Така националното следствие ще се централизира, Висшият съдебен съвет пък трябва да определи броя на териториалните отдели. Чух за предложение те да са 11 и да припокриват териториалните звена на ДАНС. Новите идеи за промени в Закона за съдебната власт, които отскоро се обсъждат, могат до голяма степен да решат висящия въпрос със следствието. Основната е централизираната НСлС да премине на подчинение към главния прокурор, като следователите да придобият правомощията на прокурори и бъдат включени в системата на държавното обвинение. Така те ще могат да работят по всички дела, ще имат максимално натоварване. Ще отпадне и необходимостта по всяко дело да се назначава наблюдаващ прокурор.
- И така да се дублира работата.
- Точно така. Сега се сблъскваме с парадокс - колеги от НСлС с 20 г. стаж, които са писали инструкции как да се разследва, получават указания от начинаещи младши прокурори от районна прокуратура, които са наблюдаващи по делата им. Това е недопустимо и не е в интерес на работата.
- Размива се и отговорността при евентуален неуспех на разследването...
- В това е въпросът - с тази промяна на следователите се дават не права, а правомощия, каквито имат и прокурорите. Всеки ще носи пълна отговорност за всяко дело. Водиш ли разследването, не можеш да се оправдаеш, че някой ти е попречил или сгрешил и вината не е твоя. Новата структура на разследващите органи ще даде възможност и за по-ефективното им коопериране с ДАНС и МВР и за ликвидиране на противоречията между институциите в досъдебното производство. В същото време, както вече е от няколко месеца, НСлС ще води делата срещу полицаи и служители на ДАНС. Идеята следователите да получат прокурорски правомощия няма общо с механичното преназначаване на следователите като прокурори, което не мина преди години, тъй като противоречи на конституцията.
- В условията на криза уличната престъпност, измамите и рекетът се увеличиха. Ще се върнем ли в ситуацията от началото на 90-те години?
- Не съм съгласен с появилите се твърдения, че това може да се случи. Държавата изобщо не е в положението, в което се намираше в началото на 90-те години. Тогава част от самите управляващи имаха интерес от хаос в разследващите и наказващите органи, защото по това време се преразпределяше националното богатство. Ситуацията днес е коренно различна. Освен всичко страната ни от години се придържа към критериите, които поехме при влизането в клуба на богатите - ЕС. Няма как уличната престъпност да не се увеличи, когато хиляди хора биват съкратени и остават без поминък. Нормално е да се увеличи числеността на маргинализираната общност, за която законът и държавата не означават нищо. Това обаче, както и жестоките битови убийства - а тях виждаме, че ги има и в най-развитите държави - не могат да се приемат като белег за липсата на държавност. Убеден съм, че държавата, в частност МВР, има сили да притисне и уличните апаши.
- Не е ли тревожно, че междувременно разкриваемостта също пада?
- Не съм съгласен с това. Разкриваемостта винаги е била в сегашните си граници, въпросът е какво е било обявявано публично през годините. Факт е, че МВР все още е в процес на преход и че има трудности с дознанието. Но нима само там са трудностите?
- Не изиграва ли лоша шега на правосъдието въведеното преди повече от година досъдебно споразумение? То позволява на извършители на тежки престъпления да се измъкват с условни присъди и дори с глоби.
- Само по себе си досъдебното споразумение е нещо добро. В кацата с мед обаче се оказа и лъжицата катран, която вгорчава всичко.
Стига се до несправедливи наказания което противоречи на целите на правосъдието. Мисля, че никой не желае да живее в общество, където законът позволява убийството да се наказва с глоба или с условна присъда. Всяка година в България загиват над 1000 души в катастрофи. И в тези условия пияни наглеци, отнели човешки животи, биват осъждани да платят пари. Хората с право се питат как се защитават правата на пострадалите? Колко струва един човешки живот и кой определя цената? Нали тъкмо безнаказаността ражда престъпност. За мен либерализирането на наказателната политика срещу убийците и тежките нарушители по пътищата в сегашните условия е безумие. Напълно обяснимо е защо колегите от други държави не могат да разберат нашата наказателна политика. Не могат да проумеят как изнасилено момиче чака 10-12 години правосъдие и в крайна сметка извършителят е осъден на пробация. Колкото и да е нелепо, ние от едната крайност преди 20 г. - от пълното пренебрегване на правата на обвиняемите, ние отидохме в другата. До абсолютната защита на техните права. Но за сметка на правата на пострадалите и на всички останали граждани.
Божидар Димитров