- Г-жо Сандалска, през последните седмици от туристическия бранш се надпреварват да правят катастрофални прогнози за предстоящия летен сезон. Толкова ли е черен дяволът?
- Винаги съм била оптимист и не ми се иска да мисля така. Но все пак трябва да бъдем и реалисти. За летните ни курорти основният пазар е Германия. А тази държава е сред европейските страни, силно засегнати от кризата.

Масови фалити на хотелиери и туроператори, празни плажни ивици, незаети седалки в чартърите и липса на средства за запазване на работните места през сезона. Това са само част от мрачните прогнози, пред които е изправен родният туризъм в навечерието на летния сезон.
Ще успее ли браншът да се измъкне сам от блатото като барон Мюнхаузен, попитахме изпълнителния директор на "Балкантурист" Нели Сандалска.

- Г-жо Сандалска, през последните седмици от туристическия бранш се надпреварват да правят катастрофални прогнози за предстоящия летен сезон. Толкова ли е черен дяволът?
- Винаги съм била оптимист и не ми се иска да мисля така. Но все пак трябва да бъдем и реалисти. За летните ни курорти основният пазар е Германия. А тази държава е сред европейските страни, силно засегнати от кризата. Официално вече обявяват много висок процент безработица. И искрено се надявам да намерим резервите, с които да се справим в тази тежка обстановка.
- Какво показват ранните записвания?
- Като ранни записвания на този етап можем да говорим само за Германия, където ситуацията не е от най-добрите. Големите немски туроператори ТУИ, "Томас Кук" и РЕВЕ поискаха да удължим периода на намаленията по ранните записвания, в някои курорти до 30 април. Този факт говори много. От друга страна, от 3-4 години самият немски пазар се промени и вече не е "ранен". За което вина имат немските туроператори и българските хотелиери. Въведоха записванията в последния момент (с цена last minute), което доведе до обезценяването на продукта ни. Заради свръхзастрояването на Черноморието ни хотелиерите даваха изключително ниски оферти за крилата на сезона, за да стимулират записванията. Тези ниски цени при създадената икономическа обстановка категорично вече не могат да се компенсират с по-високата цена през най-натоварената част от сезона. Обявяваше се цена от 5-9 долара през май, почти до 10 през юни. Сами можем да си направим сметка, че тази цена е изпилена откъм резерв. И започваме да продаваме под себестойност, което е наказуемо.
- За да се спре нелоялната конкуренция, вие предложихте браншът да определи минимални цени на ваканцията според категорията на хотела. Възможно ли е това да се случи?
- От години показваме, че туристическият бранш трудно се координира. Една от възможностите е да определим минимални цени по категории, за да се справим с нелоялната конкуренция. Това е възможно. В условията на пазарна икономика държавата не може да диктува ценовата политика. Ние сами вече много време говорим, че браншът контролира бранша. Ако според нивото на хотела се определя и минималната цена, всеки ще се бори за по-високи цени и повече звезди. Което ще е плюс за него, както и за държавата, която ще прибира по-високи данъци. Звездите, които се раздават, не са самоцелни и не се отнасят само за качеството на сградата. Те са обобщаващ фактор, който включва дори и заплащането на персонала. Не можем да говорим за еднаква заплата на служителите в хотел с 2 звезди и такъв с 5. Просто защото изискванията за обслужване са различни.
- Кой трябва да следи за спазването на минималните цени, ако приемем, че те ще бъдат договорени? Има ли нужда страната ни от туристическа полиция?
- Такава полиция съществува във всички страни, които приоритетно развиват туризма, включително в Испания и Португалия. Тя следи за спазването на закона, за реда и организацията. Това трябва да е държавно звено. Част от дейността й може да се финансира и от бранша или да се субсидира с данъците, които плаща туризмът. Но в никакъв случай не може да е на бранша, защото тогава ще стане частна. Такава полиция до промените съществуваше у нас. Сега ние финансираме донякъде командировката на полицаи от цялата страна по морето и планината във върховите сезони. Но те нямат нужната специализация. Трябва да се погрижим за туризма. Защото е една от спасителните лодки в условия на криза. Той поема освободената работна ръка от другите отрасли.
- Според прогнозите вместо спасителна лодка туризмът ни може да се превърне в Титаник. За първи път от юговойната насам масово се затварят хотели по морето.
- Масовите фалити се дължат на голямата грешка, която се допусна с непланирането на територии и липсата на елементарна маркетингова стратегия как да се развива този отрасъл. И кое е бъдещето. Ние от доста време прогнозираме, че на т. нар. чартърни почивки ще им падне значително делът в индустрията. България има уникалния шанс да притежава богата история и култура, която ни дава шанс да развиваме този вид туризъм. Говорим и за развитие на СПА туризма. Но нямаме планиране, не се предвижда съответната инфраструктура.
- Не стигаме ли до противоречие? При почти 100% частна собственост в бранша чакате регулиране и помощ от държавата.
- Няма противоречие. Туризмът е браншът, който иска най-много държавна регулация - на визовите режими, летищата, планирането на територии и пътната инфраструктура. Туризмът е като лакмус. Той може да покаже нивото на развитие на икономиката в една страна. Защото е много голям потребител и иска всичко.
- Не е ли изтървана вече юздата?
- По морето е много изтървана. Имаше много добри примери, които можеше да последваме, вместо да се опитваме да открием топлата вода. Но нищо не се направи в тази посока. Не изключвам вината на самите инвеститори за това. Но и туризмът трябва да има свое министерство. За да може министърът на туризма да седне наравно с останалите членове на кабинета и да лобира за развитието на бранша.
- Прогнозите са, че през това лято заради визите руските туристи ще са наполовина по-малко. Как можем да предотвратим това?
- Говорим, че имаме криза и трябва да търсим резервите. В Русия също имат проблеми. Рублата се е обезценила с 30% през последните месеци. Ние в този момент създаваме визов център, който допълнително оскъпява визата. И нямаме воля да решим проблемите по никакъв начин. Дори ако се наложи да прекопираме Кипър, който също е член на ЕС. Защото у нас всичко се смята самоцелно. Никой не взема туризма като част от икономиката на тази държава. При виза с нулева стойност за туриста това, което държавата плати косвено, ще се върне многократно с по-големия брой туристи и парите, които те оставят тук. У нас все още има неразбиране, че туризмът е експортен отрасъл. Оттук идва и една голяма беда. Експортен отрасъл означава, че това, което плащаш за една бутилка вино в ресторанта, никога не можеш да постигнеш тази цена при един износ като стока навън. Туризмът е износ на място. Затова и всички се обръщат с две очи към този туризъм. Неслучайно се дотират чартъри от Кипър, Турция и Гърция, само и само да отидат повече туристи там. Защото, оставяйки си парите на място, те носят национален доход.
- Руските туроператори признават, че пренасочват туристите си към Македония и Хърватска. Как да си ги върнем?
- Само през февруари за руснаци са издадени наполовина по-малко визи в сравнение с тези през 2008 г. Има писма и становища от руския съюз на туристическата индустрия и от асоциацията на техните туроператори до правителството ни. Сега по време на традиционните за Русия майски празници ще стане ясно кой как ще работи. Всеки ще предпочете да пренасочи клиентите и рекламата си към страните, за които има сигурен пазар. И туроператорите имат разходи и се стремят да ги намалят.
- Има ли браншът резерви да се справи с трудната ситуация?
- Всеки трябва в този момент да направи сериозен анализ на ситуацията и да генерира идеи. Разчитаме държавата да облекчи визовите режими. Индивидуалните туристи са най-доходоносните. Но ние нямаме виза, която се издава на границата. Имаме визов режим с над 150 държави. И от тях има такива, от които могат да дойдат високоплатежоспособни туристи. Самият бранш също има много какво да направи. Вместо да сваляме цените, според мен трябва да наситим продукта с услуги. Да дадем повече срещу цената, която вече сме дали. Защото свалената цена много трудно се връща. Това става за минимум 5 г. Така че имаме резерви - нови пазари, в областта на културно-историческия туризъм, СПА туризма. Това са все такива клонове на туристическата индустрия, за които не се идва с чартъри само през определен сезон. И голямата резерва е да се обърнем и към българския гражданин. Той трябва да дава толкова, колкото и останалите туристи и да получава съответните стимули. Българинът е добър турист. Умее да харчи, да се весели и при едно добро обслужване с удоволствие ще си остави парите. Само че ние бавно излизаме от старото мислене и не можем да включим, че и левът е валута. Имаме много резерви, просто трябва да имаме желанието и амбицията всичко да се случи по правилата на играта.
Наталия Малчева