Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев представи пред "Стандарт" ползите от въвеждането на еврото в страната и антикризисните мерки, които трябва да вземе бизнесът, за да се справи с кризата. Той е сред участниците в инициативата "Дебати 2009", имаща за цел да запознае обществото с проблемите на българската икономика и вариантите на политическия елит, бизнеса и икономистите за решаването им.

- Г-н Велев, как ще се отрази на българската икономика влизането ни в прехода към въвеждане на еврото у нас ERM 2 и евентуалното приемане на единната валута?
- Ние дълго и устойчиво отговаряме на всички критерии - без този за инфлацията, за влизане в еврозоната. Именно затова бяха лансирани различни предложения за едностранно и паралелно въвеждане на еврото от страна на някои наблюдатели. Това, което е ново, е идеята да се ускори влизането на страната в ERM 2, което е преддверието на еврозоната. При всички случаи това ще е добър сигнал за международните финансови институции и за бизнеса като цяло.
- Има ли шанс да влезем в ERM 2, въпреки че не отговаряме на изискването за ниво на инфлацията?
- Инфлацията в страната постепенно се успокоява. Има голяма вероятност тази година да стигне и по-ниски от предвиденото нива, като се вземе под внимание значителното понижение в цените на суровините и липсата на натиск върху ръста на доходите заради спадналите продажби и ограниченото потребление. Така че всички тези фактори ще се отразят на инфлацията и ние много бързо ще отговорим и на последния критерий. Освен това в момента редица страни, които са в еврозоната, имат отклонения от показателите, най-вече в областта на бюджетния дефицит. България, от друга страна, има много по-добри показатели от тях. Става въпрос за бюджетен излишък и за съотношение на публичния дълг към БВП. Съответно би следвало да се отдаде внимание на макроикономическата стабилност на страната. И сега, когато сме в световна икономическа криза, ще е добър знак ако влезем по-бързо в преддверието на еврозоната.
- Какво ще спечели бизнесът от подобна стъпка?
- За бизнеса въвеждането на еврото чисто прагматично ще доведе до намаляването на финансовите разходи. Ние купуваме суровини от чужбина, след това ги преработваме у нас, а после изнасяме стоки в чужбина. Тоест на два пъти в този цикъл имаме арбитраж лев - евро, евро - лев. Това са загуби и допълнителни финансови разходи. Във всички случаи въвеждането на еврото ще намали и лихвите по кредитите.
- Какви са очакванията ви за 2009 г.?
- Очертава се тежка година, през която трябва да минем. Тя ще отсее случайно попадналите в полето на бизнеса. Ще е добре, ако успеем да излезем от кризата със скъсена дистанция спрямо развитите европейски държави. 
- Като мерки срещу кризата Асоциацията на индустриалния капитал предлага реформи в данъчната политика. Какво по-конкретно имате предвид?
- Ние имаме най-ниските данъци върху доходите в ЕС - корпоративният данък е 10%, данъкът върху доходите на физически лица също е 10%. Очевидно следващо понижаване не е много уместно. Именно затова предлагаме да се намалят значително осигурителните плащания. Сумарно в момента те са малко над 30%. Смятаме, че е реализуемо те да се намалят с между 5 и 10% като това стане за сметка на по-малко публични инвестиции. В момента са планирани 5,6 млрд. лв. публични инвестиции с опция за още 700 млн. лв. за сметка на по-малък бюджетен излишък. Би могло да се премахне и данък - дивидент, който е 5% в момента. Това би насърчило капиталовия пазар, а не би ощетило много бюджета, тъй като заради кризата малко компании изобщо биха плащали дивидент.
- Социалният министър Емилия Масларова обаче се обяви против намаляването на осигуровките.
- Аргументите, с които министър Масларова се обяви против намаляването на осигуровките, не са основателни. Тя каза, че подобна стъпка ще застраши програмите на социалното министерство. Ние изобщо не предлагаме да се режат средствата за програмите, а да се намалят публичните инвестиции.
- Какви промени предлагате да се направят в Кодекса на труда?
- Наше предложение беше удвояването на времето, през което може да се въвежда непълен работен ден - от 3 на 6 месеца. Предлагаме да се удвои и времето, през което работниците могат да са в неплатен отпуск, и то да им се признае за трудов стаж. Лансираме и идеята да отпаднат много от ограниченията за извънреден труд.
- Какви препоръки ще отправи бизнесът към предизборните икономически платформи на политическите партии?
- Тези идеи са в етап на обсъждане от Асоциацията на организациите на българските работодатели. Документът все още не е завършен. Ще бъде представен на политическите партии в средата на март. При всички случаи в него ще залегнат предложения за ограничаване на последиците за българския бизнес от икономическата криза, подобряване на бизнес средата, ефективното усвояване на еврофондовете и намаляване на сивия сектор.
- Едно от предложенията ви срещу кризата е да се даде възможност на Сребърния фонд да инвестира в български компании. Какви ще са ползите от това?
- Във връзка с развитието на капиталовия пазар сме направили конкретни предложения. Важни са сигналите, които се изпращат към борсата. Ние имаме най-голям спад на борсовите индекси и по този показател сме рекордьор. В същото време публичните ни финанси се радват на добро "здраве" и спадът на икономиката у нас не е толкова голям, колкото е в развитите страни. И оттам идва изводът, че
на капиталовия ни пазар има нещо объркано
и се подават грешни сигнали. Един от тях е забраната Сребърният фонд да инвестира в акции и облигации на български компании. Смятаме, че българските пари трябва да работят ако не изцяло за страната, то и за нея. В сегашната ситуация необявен протекционизъм забелязваме в редица развити европейски страни като Германия, Италия и Франция. Особено важно е в кризисен момент като настоящия държавата да си изпълнява договорите. Когато възлага поръчки и те са изпълнени, държавата трябва да плати, както е по договор, навреме. В противен случай бизнесът
се поставя в много тежка ситуация
Ако изпълнителят е изряден, теглил е кредит, за да реализира проекта си, примерно по САПАРД, а държавата не си плати дължимото, той е изправен пред фалит.
- Подпомагането на предприятия, минали на половин работен ден, ще улесни ли бизнеса да се пребори с кризата?
- Това е стъпка в правилната посока. Няма една мярка, която да реши проблема, но тази възможност със сигурност ще е от полза за бизнеса.
- Ще се сбъднат ли прогнозите за 30-процентен спад на индустриалното производство у нас за първото тримесечие?
- Скоро ще стане ясно. При нас индустрията работи основно за износа, а фактът, че дори страна като Япония регистрира спад на износа с 45%, не е обнадеждаващ.
- Смятате ли, че ще се превърне в тенденция продажбата на български бизнеси в чужбина?
- Смятам, че сега е по-скоро време да се купува и слива, а не да се продава. Продажби трябва да се извършват при крайна необходимост, тъй като цените в момента са ниски поради създалата се ситуация. Ще се наблюдават по-скоро принудителни продажби - най-вече в секторите, които пострадаха тежко от кризата - строителство, недвижими имоти и текстилна промишленост.
Катерина Иванова