Димитър Куцаров е собственик на частната детективска и охранителна компания "Бодигард файер - К". Освен с издирвателна дейност, фирмата работи с проблемни деца, осигурява охрана на видни личности, висши чиновници и бизнесмени от Европейския съюз и САЩ, които не желаят да се афишират при посещенията си в България.

Сред охраняваните ВИП персони личат имената на писателя Сидни Шелдън и експосланика на ЕС в България Майкъл Хъмфрис. През 19-годишното си съществуване компанията е върнала на родителите десетки отвлечени или избягали деца, в т. ч. от чужбина. В момента екипи на "Бодигард файер - К" работят по два случая с проблемни момчета.

- Г-н Куцаров, увеличава ли се броят на случаите с т. нар. проблемни деца, по които вашата фирма работи. Социолозите алармираха, че в момента всеки втори малчуган в училище е обзет от агресия.
- Във всяко трето или четвърто семейство у нас вече има проблемно дете. Не става дума просто за агресивни, а за деца, които бягат от къщи, дрогират се, тровят се с алкохол, стават лесна жертва на сексуално насилие и отвличания. Не повече от 10% от децата днес имат нормален контакт с родителите си. Останалите живеят хаотично, без контрол
в условия на стрес и самозащита
Държавата отдавна абдикира от проблема, а родителите са улисани да свързват двата края на семейния бюджет. Скоро ще усетим ужасяващия ефект от това, че през последните години не "презаредихме" поколение, способно да бъде гръбнак на държавата.
- По колко случая с деца сте работили?
- Не мога да кажа точно. Много са, като се има предвид, че бюрото ни работи вече 19 години. Всеки случай е различен, изисква специфичен подход. Най-тежки са тези, в които издирваме и връщаме от чужбина отвлечени или избягали деца от чужбина. Не мога да забравя случая преди години, когато върнахме от Гърция две момичета, на 16 и 17 г. Бяха от Перник, а ги
засякохме в малко селище край Солун
Денем - заключени в мазе, а нощем - в местен бардак. Едното момиче беше с двойно гражданство и се наложи да търсим съдействието и на чужд посланик в България. Докато организирахме "извличането" им в страната, трябваше да да осигурим и документите им - те нямаха дори лични карти. Сблъскахме се и с прословутата гръцка бюрокрация. В крайна сметка преведохме момичетата пеша през границата, като на Кулата ги чакаха наши екипи.
- Как открихте децата?
- По горещи следи и с опита в издирването и криминалистиката на хората, които работят при нас. За разлика от държавните институции ние не действаме по тромавата стандартна процедура, при която шансовете за успех са 50 на 50...
- А по каква процедура?
- При изчезването на деца решителни са първите часове. Още същия ден те могат да бъдат изведени или да напуснат страната, а с това шансовете за откриването им да се сринат. Да вземем полицията - за да започне тя издирване, родителите трябва да напишат обяснение, после да изчакат още 12 или 24 часа, през които детето им може да се появи. След това трябва да имат и късмета да попаднат на разследвач, който приема присърце бедата на детето им. И да стискат палци да не изтече информация - има случаи, в които похитителите са подробно запознати с ходовете на полицията. Ние действаме мигновено, при пълна конфиденциалност. Първата ни работа е да получим максимална информация от близките и познатите, градим хипотези, възлагаме ги на екипи, търсим съдействие на нашите колеги от "Евросекюрити". Важно за нас е доверието на близките. Откровени ли са, обикновено свършваме работата си за часове. Твърде често разковничето са проблемите в семейството.
- Действате ли на ръба на закона? А заедно с полицията?
- Предполагам, че не очаквате да кажа, че газим закона. Имаме си и свои методи, но не като на престъпниците. Когато става дума за живота на дете, за нас не е най-важна мисълта за закона. В едни случаи си сътрудничим с колегите от полицията, в други се пазим от тях.
- Какви клиенти идват при вас? Скъпа ли е услугата "издирване"?
- Най-различни. И заможни, и с по-малки възможности. Много от тях питат колко ще им струва, преди още да са казали проблема си. В случаите с деца обаче парите не могат да бъдат цел. За нас е така. Хонорарът зависи от сложността на задачата. Но няма поет случай, в който да не сме се оказвали "на червено" и не сме избивали разходите си от охранителната дейност. Общото между всички наши клиенти е, че нямат нужното доверие в държавната машина.
- Тя обаче разполага със средства, които вие нямате - звена във всички краища на страната, съдействие от специалните служби в чужбина, разпраща снимки на изчезналите...
- ...Миналата година бяхме ангажирани с издирването на 14-годишно дете, което предния ден бе пристигнало на гости от друга държава. Стресната от "бързината" на полицейската процедура, майката - българка по народност, бе опитала да поеме нещата в свои ръце. Бе поискала от националните телевизии да излъчат снимка на изчезналото й дете. Срещу заплащане, разбира се. Оттам й отговорили, че това може да разпореди само полицията, родителите нямат право да решават. Две денонощия след инцидента жената ме откри след полунощ на фирмено парти на колега. Разтреперана, разказа всичко, което можеше да има връзка със случая уреди разговор с дядото и други хора. Девет часа по-късно доведохме детето в офиса. Намерихме го на 300 км от София, малко преди да поеме към граничен пункт. Бяха го приютили хора, които нямаха връзка със семейството. Ако снимката му бе излъчена по телевизиите по-рано, случаят нямаше да "виси на косъм". А и с полицията си разменихме шапките.
- Защо?
- Бяха се опитали да убедят родителите да се откажат от частното издирване, тъй като били по следите. Генерал от МВР на приятелски начала ми се обади да обменим информация. Казах му, че вече водим детето към София. Преди това от "издирването" му били казали, че е в столичен квартал. Сега ще се обадя на началника да се готви за наказание, каза ми генералът. Усетих накъде вървят нещата и наредих детето да бъде прехвърляно от кола на кола, докато пристигне в София. Лично мен ме спряха за проверка три пъти, бяха спирали и друга от нашите коли, но не успяха да спасят конфузията...
- При вас работят ли бивши полицаи?
- Не. Подбираме хората си по свои правила, важното е да отговарят на изискванията ни. Повечето са минали обучение в системата на "Евросекюрити". Проблемът не е в полицията. Като цяло структурата на правозащитните и правоохранителните органи е безнадеждно остаряла - реално тя е от 60-те години на миналия век. Тогава обаче освен МВР имаше и Детска педагогическа стая, пионерска организация, комсомол, партия, ако щете, и ДС. Различни институции контролираха и децата, и родителите.
Малчуганите бяха част от държавна политика - строяха се площадки, имаше детски спортни школи, летни и зимни лагери. Сега държавата абдикира. Какво да очакваме от полицаите? Още повече че на тях се възлагат и куп задачи, които не са присъщи за пагона.
- Например?
- Защо автомобилите се регистрират в КАТ, а не в общините? Нали вече колите не подлежат на мобилизация? Какво правят полицаите в будките по кръстовищата или в КПП-тата по пътищата? Навсякъде в Европа има само камери. Защо има т. нар. рутинни проверки, след като при тях се търсят оръжие, дрога, издирвани престъпници? Не трябва ли те да се правят от тежко въоръжени служители със специално облекло, т. е. защитени от престъпниците? И то само при акции. Неотдавна наш виден клиент от чужбина се скъса от смях, след като пилотиращата ни полицейска кола се оказа "Порше Кабрио", над чийто гюрук бе монтирана синя лампа. Това съм го виждал само във филмите с Луи дьо Фюнес посочи с пръст той. Не му казах, че полицията има и кабриолети "Ауди ТТ" и "Мерцедес" - също с лампи отгоре. По инструкция на такива автомобили не бива да се монтират допълнителни устройства върху гюрука, тъй като при най-дребен инцидент могат да изхвърчат и да застрашат ескорта.
- Вие с какви коли работите?
- За детективска дейност и ескортна дейност - расови автомобили, чиято поддръжка е изключително скъпа. Обикновените охранители са на "Опел Астра".
- Как работят частните детективи в условията на криза?
- Трудно. Все повече клиенти нямат нужните средства. Междувременно агресията расте както в семейството, така по улиците, в кината, магазините. Очакват ни трудни месеци, но ще оцелеем.
Божидар Димитров