Преди дни МОН лансира нов проектозакон за училищното образование, увеличаващ мерките за затягане на дисциплината. Как ще проработи той на територията на голям град като София, "Стандарт" запита зам.-кмета по образованието на столицата Йорданка Фандъкова.

- Госпожо Фандъкова, ще проработят ли новите мерки за укрепване на дисциплината в училище?
- За съжаление не успях да се запозная в детайли със закона, но мисля, че самите идеи, заложени в него, са добри. Трябва да има ясни правила в училището и воля да бъдат осъществени, но съм скептична как ще се постигне контрол на всички нива в такъв голям град. Затова всичко, що се отнася до проверки и контрол, трябва детайлно да бъде разписано в поднормативни актове. Ние и сега
правим съвместни екипи с полицията за проверки има ли непълнолетни в нощните заведения. Доста сложно е обаче да се постигне синхрон и невинаги резултатите са добри. Възможно е да има и изтичане на информация. Много от правилата, записани в този закон, ги има и сега в някои училища. За мен новото е възможността учениците, които са се провинили, да положат общественополезен труд в училището. Това обаче не навсякъде може да се случи. Както и не навсякъде може да се осъществи иначе добрата идея, след като бъде изгонен от час, ученикът да бъде поет от друг педагог. Това означава задължително да има свободен учител и освен това преподавателите да могат да поддържат връзка с него. Защото, ако аз съм в час и кажа "Иване, напусни", а след това си прекъсна урока, за да заведа лично Иван при свободния учител, този час се е провалил. За такава мярка трябва да има ясна организация и финансов ресурс. Това е честа практика на Запад, но там към училищата има цели екипи от психолози, педагогически съветници.
- У нас те намаляват драстично.
- Особено много намаляха в последната година, когато бяха въведени делегирани бюджети. Тогава директорите започнаха да оптимизират персонала си първо откъм съкращения на педагогически съветници и на възпитатели в малките класове - т. е. закриха занималните. Освободени бяха библиотекари и сега в много училища те са на половин щат или ключът от библиотеката се държи от някой учител.
- Не ви ли се струва, че в проектозакона има прекалено много рестрикции?
- Направи ми впечатление, че когато бе анонсиран, се акцентираше предимно на наказания. А за мен е по-важно, преди да изгониш един ученик, да го научиш. Да му покажеш правилата, които трябва да се спазват, дори да се въвлекат самите ученици заедно с преподавателите в изготвянето на тези правила. Иначе как ще се поставя тази оценка за поведение, след като на възпитанието се гледа като на нещо по-второстепенно спрямо преподаването. Вместо наказания много по-важно е да се работи за подкрепяне на развитието на учениците, за превенция на агресията, превенция на зависимостите.
- Доста странно е формулирано изискването за "външен вид, непротиворечащ на добрите нрави".
- Това, какво представлява добър външен вид, трябва да се изчисти на ниво училище. Макар че всички си спомняме спора за дългата коса на едно момче, който избухна през есента в Седмо училище. Все пак не бива така активно и агресивно да децентрализираме бюджетите на училищата, а в същото време да не ги оставяме да решават елементарни неща, като например за външния вид на учениците си. Или да им го "спускаме" с директиви отвън.
- Роди се идея учениците да рисуват графити като превенция на агресията.
- Много съм ентусиазирана за тази идея, която е по инициатива на "Стандарт". Защото обикновено медиите изтъкват проблемите, по-рядко подемат инициативата за нещо, което ще помогне за справянето с тях. Така се роди прекрасната идея, едно нарушаване на правилото (защото рисуването по стени нарушава правила) да се превърне в територия за изява на децата. В момента разработваме правила за един общоградски конкурс, в който ще могат да участват деца не само от общинските училища. Те сами родиха идеята да изрисуват един стар автобус от градския транспорт - защо върху рейсовете да гледаме само реклами?
- Новият закон предвижда задължителна предучилищна подготовка за всички малчугани. Как ще постигнем това при тоталния недостиг на места в детските градини в София?
- И сега шестгодишните са почти напълно обхванати в предучилищна подготовка - било в детските градини, било в училищата. Моето лично мнение е, че както на Запад у нас възрастта за задължителна предучилищна трябва да падне дори на 5 г. Факт е обаче, че и сега няма места в градините на столицата. В момента подготвяме промени в правилата за прием в детски градини, но дори и с тях е предварително ясно, че пак ще има деца, които остават навън. Това е проблем, който не може да се реши, докато не се инвестира сериозно в база за забавачки. В момента общината строи 8 нови детски градини и разширява 12 други. За 2009 г. сме планирали построяване на 10 нови забавачки и това в условия на криза. Ще иска много време обаче да достигнем онова, което сме загубили преди 2005 г. с разпродажбата на сгради на детски градини. Това са 40 сгради, които сме загубили, а в момента броят на децата расте.
- Какви промени ще има в правилата за прием?
- Ще ограничим възможността за срив в системата, както се получи миналата година, като няма да се обявяват стартов ден и час. Ще дадем повече време. Иначе правилата бяха доста дискутирани и някои родители се обявиха против тях, затова трябва да ги консултираме с юристи. Едно от тях е например изискването предимство да имат деца на родители с постоянен и настоящ адрес в София. Това е логично, защото тези родители работят и плащат данъци тук, а детските градини се издържат от общината. Някои родители обаче го намериха за дискриминационно. Както и преди, водещи ще бъдат социалните критерии - предимство се дава на сираци, полусираци, деца от многодетни семейства, близнаци. Новото обаче е, че ще дадем възможност на градините да въведат и свои допълнителни критерии в съответствие с особеностите на детското заведение, по които да пресяват децата, ако останат много кандидати за едно детско заведение.
- Какви могат да бъдат тези допълнителни критерии? Изпити ли?
- Не, изпити в никакъв случай. Тук става дума само за деца в първа група. Основният критерий в такива случаи е дали детето живее в района, в който е градината.
- Ще има ли закрити училища в столицата заради недостиг на ученици, което пък е болката в по-горния курс?
- Нашето виждане е, че училищата в периферията не бива да бъдат закривани -
говоря за Нови Искър, Панчарево, Кремиковци и Витоша. Тези общини се развиват, детските им градини са пълни, така че дори и сега да нямат ученици, в близко бъдеще нещата ще се променят. Не така стои въпросът с празните училища в центъра обаче. Тъй като в него децата са достатъчно, значи очевидно самото училище е непривлекателно за учениците. Ние вече сме изготвили предложение за закриване на две училища - едно средно и едно основно, които са с под 150 ученици, а имат огромни сгради. Наблизо има други училища, където децата могат да бъдат преразпределени.
- А какво ще стане със сградите?
- Тук сме много внимателни, тъй като не искаме да се повтори ситуацията с детските градини. Не бива да се губят сгради за образование, още повече след като тенденцията е броят на децата да нараства. Смятаме там да настаним частни училища или колежи, но с договор за наем за 5 години, което означава, че след това общината може отново да вземе и да ползва сградата за училище, ако прецени, че има такава необходимост.
Стела Стоянова