- Г-жо Плугчиева, когато станахте вицепремиер, бяха сключени проекти за 90 млн. лв., а сега вече са 2,6 млрд. Как се получи така?
- Този прогрес се дължи на няколко неща. От една страна, всички си извадихме поука от грешките, пропуските, нарушенията по предприсъединителните програми. Въведох и доста твърд подход и стил на работа и това стегна редиците.

Преди няколко дни вицепремиерът Меглена Плугчиева заплаши трите партии в управляващата коалиция, че ще си хвърли оставката, ако назначенията на шефове в еврозвената стават без нейно знание. Веднага след това й бе обещана повече власт. Правителството трябваше още вчера да приеме съответното постановление, но това не се случа. Затова пък всички се поздравяваха с добрия междинен доклад от Брюксел. По-важната оценка обаче ще дойде лятото, когато Еврокомисията ще даде оценка и за усилията за усвояване на парите по различните програми. Ключовата роля за това е поверена именно на вицепремиера Плугчиева.

- Г-жо Плугчиева, когато станахте вицепремиер, бяха сключени проекти за 90 млн. лв., а сега вече са 2,6 млрд. Как се получи така?
- Този прогрес се дължи на няколко неща. От една страна, всички си извадихме поука от грешките, пропуските, нарушенията по предприсъединителните програми. Въведох и доста твърд подход и стил на работа и това стегна редиците. Концентрирахме усилия и подобрихме комуникацията, координацията и контрола, и съответно се ускори темпото на работа. Още повече че за периода 2007-2010 г. имаме предвидени около 2,5 млрд. евро, а вече за милиард и малко сме подписали договори. Това е добро наваксване. И сега е много важно да ускорим изпълнението на проектите. Скептиците казват "Хвалите се, но пък разплащанията са в много малък процент". Това също е факт, но трябва да си даваме сметка, че не може в рамките на няколко месеца да бъдат изпълнени подписаните проекти. Тези проекти са с продължителност от една или две години, а инфраструктурните - и повече. Затова и плащанията вървят с по-голямо забавяне.
Сега трябва да концентрираме вниманието си в две посоки. Да провеждаме процедури и да парафираме нови договори. И от друга, да следим изключително стриктно и прецизно изпълнението на проектите, защото е важно дали средствата отиват по предназначение и дали получаваме желания ефект. Трябва да гарантираме това, без да имаме дублиране по различните проекти и да не допускаме злоупотреби.
- Доскоро Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ) беше "лошото дете". След кардиналната реформа пътният фонд вече получава ли добри оценки от Брюксел?
- Нещата се развиват след много мъчителни стъпки и промени. Сега смятам, че агенцията е санирана като система на управление. Имаме известни допълнителни ангажименти, които трябва да изпълним и да докладваме. И аз очаквам след това официалната оценка на еврокомисаря по регионалната политика г-жа Данута Хюбнер, която на последната ни среща приветства усилията, които сме положили и постигнатите резултати. Тя каза, че проявява "предпазлив оптимизъм" към България.
Сега агенцията трябва да се докаже с реална работа по наваксването на изостаналите проекти и форсирането на проектите по оперативната програма с автомагистралите "Струма", "Марица" и "Люлин", както и да изпълни ангажиментите си по ИСПА. Не бива повече да се допускат такива фалове и злоупотреби, заради които се наложи да разформироваме фонда. В момента аз съм събрала от ръководството на НАПИ декларации за липса на конфликт на интереси и отделно смятам да предложа основната структура на централно ниво - ключовите фигури да минат под действието на Закона за държавния служител.
- Възникна и проблем с многобройните зам.-директори на фонд "Земеделие". Обещахте да го изчистите до края на тази седмица.
- Бях дала едномесечен срок на Управителния съвет на фонда, очаквах и от министъра да се вслушат в моите препоръки и в тези на Еврокомисията. След като този срок изтече, се наложи да проведем малко по-суров и тежък разговор. В крайна сметка очаквам официалното решение на УС за промяна на правилника на работа за фонд "Земеделие" с цел съкращаване броя на заместниците, а също и за провеждането на конкурс за заемането на тези заместник-директорски постове, каквато е европейската практика. Очаквам и предложение за промяна на Закона за земеделските производители с цел и фондът да мине под действието на Закона за държавния служител.
- Пред тройната коалиция поставихте ребром въпроса за въвеждане на конкурси за висши постове и от друга страна - назначенията в еврозвената да стават с ваше знание. Срещнахте ли разбиране от БСП, НДСВ и ДПС?
- Срещам разбиране на най-високо политическо ниво. След като съм натоварена с определени отговорности, трябва да имам и инструментариума и възможностите да изпълнявам тези отговорности. Иначе се получава противоречие без резултат. Затова и промените, които се правят, са в тази посока - управляващите органи по еврофондовете трябва да съгласуват с мен работните си програми. Само така аз мога да участвам в оценката за тяхната работа. Освен това по този начин се дава допълнителна защита, че не се преценява само от един министър работата на управляващия орган и се дава още една възможност за поглед върху работата на тези служители.
- Какви нови пълномощия ще получите?
- Уволненията и назначенията да не стават без съгласуване. Второ, работните програми на ръководителя на управляващия орган ще трябва да бъде съгласувана с вицепремиера. Вече е предвидено определянето на бонусите за шестмесечен период също да се съгласува с вицепремиера. И за да мога да се произнеса за работата на някое звено, трябва да мога да следя процеса от самото начало.
- Смятате ли, че е нужна по-голяма централизация на еврозвената или дори да се обединят в една агенция, както предложи парламентарната подкомисия?
- Краткосрочните мерки, които са предложени от парламентарната подкомисия, напълно се припокриват с това, което сме предприели за оптимизиране на сега действащия модел. Предложението за по-радикална промяна и обединяване на управляващите органи в една агенция смятам, че не е възможно и не е целесъобразно да стане сега, в края на мандата. Това е политически въпрос, който трябва да почива на много задълбочен анализ, и трябва да стане предмет на вниманието на следващото правителство. В момента не смятам, че е целесъобразно и възможно, защото ще блокира тотално работата. Изисква много фундаментална промяна и преакредитация, която трябва да се направи от ЕК.
- Наясно ли са еврокомисарите, че след всяка тяхна дума у нас се извива политическа буря?
- Комуникацията ни с ЕК значително се подобри. Те вече разбират България по-добре, а една голяма част от нашите структури разбират все по-добре и Брюксел. Опознаваме се взаимно и интеграцията се засилва. ЕК е в ролята на пазител на европейските закони и директиви, тя е безпристрастна и не влага емоции при оценките. Ние трябва да приемем ролята на Еврокомисията и да се съобразяваме с нея.
- Как се отразява финансовата криза на европейското ни финансиране и на отношението на Еврокомисията към нас?
- ЕК вече реагира на кризата. Увеличи общия обем на авансовите плащания за България от 2% на 4% - 267 млн. евро. Еврокомисията също даде съгласие да увеличим авансовите плащания по проектите, сега те са между 10 и 20%, ще станат до 30%. За публичния сектор направихме няколко важни стъпки като фонда ФЛАГ, който влезе в действие. Ясно е, че имаме сериозен ресурс от 700 милиона евро в ЕИБ. Имах разговори и с Европейската банка за възстановяване и развитие, която ще излезе със своите предложения по оперативна програма "Конкурентоспособност". Опитваме се и по програмата за развитие на селските райони също да облекчим механизмите за финансиране на земеделските стопани. По личната инициатива на министър-председателя се подготвя и грандиозна програма за капиталови разходи в размер на 5,6 млрд. лв., която ще бъде представена до края на месеца.
- Отчита ли ЕК обстоятелството, че България е една от малкото страни, чиято финансова система не бе пометена от кризата?
- Брюксел го отчита. При разговорите ми с еврокомисарите това беше една от темите - като комплимент към България. Като се има предвид, че лоши примери се дават в Исландия, прибалтийските страни, Унгария и т.н., в последния брой на "Шпигел" се появиха коментари как и във Великобритания за съжаление нещата не стоят добре. Бях изненадана от мнението на експерти, че Великобритания едва ли не се явява "Исландия на Темза". Така че България на този фон стои добре. И прогнозите на Еврокомисията за икономически растеж са положителни за нашата страна, за разлика от Германия.
Австрия и други с минусови прогнози. За това много малко се говори, но не бива да се главозамайваме.
- Идат избори, а вие сте един от най-силните политически играчи. Каква роля ще играете, още повече че наскоро ви избраха за член на Националния партиен съвет на БСП?
- Бях приятно изненадана, че ме избраха в Националния съвет, изобщо не го очаквах. Съсредоточила съм основните си усилия, време и внимание върху моите задачи. Когато наближи времето, след консултации с премиера, ще имам своята позиция. Гледам на бъдещето повече като на шанс. Вилхелм фон Хумболт казва, че бъдещето има различни наименования. За слабите бъдещето е невъзможното, за страхливите - е неизвестното, за смелите - то е повече шанс.
Руслан Йорданов