Качествени ли са продуктите, които купуваме в магазина? Как да разпознаваме ментетата? Можем ли да разчитаме на контрол от страна на държавата и при вносните стоки? Тези въпроси зададохме на Йордан Войнов, генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба

- Д-р Войнов, обявихте списък от 42 фирми, които влагат растителни мазнини в млечните продукти. Това означава ли, че продуктите на тези фирми са вредни?
- В никакъв случай. Тези растителни мазнини се контролират от здравното министерство, имат сертификат за качество, протоколи от лабораторен анализ, така че няма как да са вредни. Тези фирми, които показахме, не влагат растителни мазнини във всички продукти, а само в някои от тях. Трябва да се извиним и на "Май Дей", които попаднаха в този списък, но всъщност не влагат растителни мазнини в продуктите си.
- Това ли са всички фирми, които влагат растителни мазнини, или тепърва ще се оповестяват нови?
- Това са всички фирми, които настина имат растителни мазнини в рецептите на продуктите.
- В такъв случай всички над 230 останали млекопреработвателни предприятия използват само истинско мляко?
- Те не слагат растителни мазнини, но това не значи, че произвеждат по Български държавен стандарт.
- Твърди се, че растителните мазнини в животинските продукти водят до инсулти и инфаркти. Вярно ли е това?
- Тези растителни мазнини, които се влагат в продуктите на българския пазар, се използват и в цяла Европа. Те имат сертификати, лабораторни анализи и са допуснати за употреба от здравното министерство. Това значи, че не би трябвало да са вредни
Не може един продукт, който е вреден, да има сертификат и да бъде допуснат на територията на страната.
- Проверявате ли вече магазините за разделяне на сиренето и кашкавала на млечен и растителен?
- Срокът, който е даден на магазините, за да въведат това разделяне, е краят на февруари. Нужно е технологично време, за да се направи подобно разделение.
От 1 март започват масови проверки за спазване на тази заповед.
- Контролът върху производството на храни е възложен на самите фирми. Смятате ли все пак да правите проверки и в заводите?
- Разбира се, че ще проверяваме. В другите страни се правят одити, които може да са веднъж на две-три години, в зависимост от степента на риск на предприятията. Това е тенденцията - контролът да е възложен на самите фирми. Но ние сме свикнали все държавата да се грижи за качеството и тя да е виновна за всичко. Истината е, че вината е изцяло на оператора, който произвежда такава храна.
- Има и друго схващане в България - докато не ни проверят, ще правим, каквото си знаем, ако ни хванат - ще си платим.
- Да, такава е нашата нагласа.
- Реши се да се върне Българският държавен стандарт при производството на млечни и месни продукти. Кога ще стане това?
- Вече сме на финала що се отнася до млечните продукти. Във вторник ще има експертен съвет, в който участват асоциациите, науката и оперативният контрол. Този експертен съвет ще разгледа и одобри инструкцията и ще се вземе решение какъв ще е знакът, който да обозначава, че продуктът е произведен съобразно този стандарт. Това ще е
улеснение за потребителя
защото всяка страна има традиционен продукт, който е защитен. Който иска да консумира такъв продукт, лесно ще може да се ориентира по знака какво точно купува. Цената му съответно също ще е по-висока.
- По-скъпо ли ще е качественото сирене със знак от сегашното качествено сирене?
- Не мога да кажа колко ще струва сиренето. Фирмите трябва да си направят калкулация. Като се сметне, че трябва да се сложи определено количество, при това качествено мляко, което е по-скъпо от обезмаслените млека или растителните мазнини и т.н. Предполагам, че няма да е евтин този продукт. Но все пак клиентът ще знае за какво плаща.
- Цената винаги ли е маркер за качество? Каква е гаранцията, че скъпите сирена в момента са качествени?
- Това е въпрос и на вкус. Примерно аз не харесвам италиански сирена, макар да са доста скъпи. Това, че сиренето не ви е вкусно, невинаги означава, че е некачествено. Всичко е въпрос на рецепта и на възприятие.
- Ако във вторник приемете инструкцията за производство на сирене по БДС, кога да очакваме първите бучки със знак "отличник" на пазара?
- Въпросът е колко от операторите ще заявят желание да работят по тази рецепта. Дали за тях ще е икономически изгодно да направят нужните инвестиции. Всеки, който заяви желание да произвежда по тази инструкция и съответно да слага знака върху етикетите си, трябва да мине определени проверки от контролните органи. Трябва да се направи лабораторен анализ на продуктите, с които ще се работи. Традиционните български продукти имат определен период на зреене, така че ще е нужно известно време, преди да се появят тези стикери в магазините.
- Очакваме нови регламенти за производство на месните продукти. Кога ще бъдат факт те?
- Това ще е втората стъпка веднага след като приключим с млечните продукти. Веднага щом приключим със сиренето, започваме разговори с асоциацията на месопреработвателите. Възможно е да се случи дори в рамките на един месец. Важното е, че има решение и желание да осъществим тези промени и да направим съответната регулация. Щом тези фактори са налице, другото е въпрос на малко време.
- Всички производители се обявиха за създаване на агенция за контрол върху храните. Какво точно ще върши тя, ще припокрива ли дейността на НВМС?
- Според мен създаването на агенция, която да припокрива дейността на ветеринарната служба, не е добър вариант. Според мен това трябва да е комисия по безопасност на храните, която да има представители от здравното и земеделското министерство. Тя трябва да е по-скоро с координираща функция. Моделът на агенциите не е най-успешният, доказва го практиката в Европа. Ветеринарната служба от своя страна има възможността и ресурса да осъществява контрола върху животинските храни
от обора до трапезата
Получихме доста висока оценка за нашите усилия и от партньорите ни в Европа. Цялата общност има проблеми с различни болести по животните, а у нас се преборихме отдавна с тях. Така че хората могат да са спокойни за това, което ядат. Ние сме пионери в Европа и по отношение на разделянето на растителните от истинските млечни продукти. Самите супермаркети следят за качеството на продуктите, които се продават в тях.
- Фермерите твърдят, че от други европейски държави влизат големи количества месо и мляко със съмнителен произход.
- По принцип контролираме продуктите от Европа, но не всяка пратка, тъй като това не се смята за внос. Тези продукти имат съответните придружителни документи. Има, разбира се, инциденти - и с ирландското месо с диоксини, и със словашко месо със салмонела
Пробите вървят непрекъснато. Предприятията, които използват тези продукти, също имат вътрешен мониторинг. Така че е много трудно до трапезата да достигне нещо некачествено.
- Освен словашкото месо, за което споменахте, има ли и други случаи на внесени от Европа некачествени храни?
- Имаше такива случаи - с хайвер, в който бяха открити паразити, с риба. За тези случаи веднага се уведомяват европейските ни партньори и те също взимат съответните мерки за изтегляне на партидите. При млечните продукти не сме имали подобни проблеми.
- Кога можем да очакваме списък с месопреработвателните предприятия, които влагат растителни мазнини в продуктите си?
- Няма проблем да се изготвим такъв списък. Ще го направим веднага щом приключим с работата по млекопреработвателните предприятия. В момента в мандрите вървят усилени проверки. След като приключат, ще се заемем с месопреработвателните заводи.
- Какво трябва да търсим върху етикетите, за да сме сигурни, че купуваме качествени продукти?
- Трябва да се гледа и да се чете внимателно всичко върху етикета. Но пак казвам, че големите вериги не могат и не си позволяват да допускат некачествени стоки. В противен случай биха фалирали при първото съобщение за нещо вредно или някой пострадал.
Юлияна Узаничева