- Г-н Александров, от колко време работите с проблемни деца и в какво точно се изразява дейността на фондация "Развитие"?
- Ние развиваме много дейности, но това, което ме кара да се чувствам жив, е работата ми с деца с увреждания. От 5-6 години започнахме да помагаме на болни деца. Занимаваме се най-вече с домове, в които децата са вродено увредени.

Александър Александров е председател на фондация "Развитие 21". Миналата есен съвместно с бизнесмена Петър Христов, учредяват "Ангели в беда". И днес се грижат за 16 деца в будна кома. Фондацията помага на семействата им с рехабилитатори и юристи и най-вече - в търсенето на спонсори за дългата битка с комата.

- Г-н Александров, от колко време работите с проблемни деца и в какво точно се изразява дейността на фондация "Развитие"?
- Ние развиваме много дейности, но това, което ме кара да се чувствам жив, е работата ми с деца с увреждания. От 5-6 години започнахме да помагаме на болни деца. Занимаваме се най-вече с домове, в които децата са вродено увредени. Това са домовете в Могилино, в Петрово, както и във Велинград. В Петрово децата са с различна степен на увреждане. Има такива, които наистина не могат да се движат, има и хлапета, които учат в два класа. Подпомагаме ги с апаратура, храна, дрехи. Всяка година ги изпращаме на почивната ни станция в Кранево.
- Кое ви накара да се посветите на тази кауза?
- Всеки иска да се занимава и да помага на здрави деца.
А тези нещастни души са забравени от всички.
Това ме амбицира, от друга страна се чувствам добре, че помагам. Често лично посещаваме домовете. Още от вратата започват да се гушкат в нас и така не се чувстват изоставени. Те живеят в затворена среда и имат нужда от посещения и грижи.
- В какво състояние са домовете за болни деца?
- Домът, който ние подкрепяме, в село Петрово, Старозагорско, е в много добро състояние. Много подробно говорих и с директорката след скандала в Могилино и стигнах до извода, че всичко зависи от хората, които работят там - кой дарява, как се управляват средствата. Едва ли ще може всички домове да бъдат затворени и децата да бъдат настанени на други места.
- Стигат ли парите, които държавата дава? Докога ще разчитаме на дарители?
- Те винаги са недостатъчно, но в този дом и във Велинград хората се оправят. Освен това дарителите заместват нещо, което не може да се купи - вниманието. Хлапетата искат да виждат външни хора. Това е и нашата идея, да летуват в една станция, да идват в София, да ги водим в "Патиланци". С две думи, да видят, че има един голям свят отвъд оградата, зад която са затворени с години. Че има и други хора, които се интересуват от тях. Просто те трябва да имат контакт с външния свят, а това не опира толкова до средства, колкото до време и организация. За съжаление обществото ги изолира, защото не иска да си усложнява живота.
- Според вашите наблюдения кой дом е в най-тежко състояние?
- Колкото и да ви се струва странно, но филмът на Би Би Си за Могилино беше преувеличен. В същото време излязоха толкова зловещи неща около тяхната социална система. Така че явно нивото на държавния стандарт не е застраховка за случаи като в Могилино. Имаше обаче и положителен ефект от цялата работа - първо, държавата ни започна да реагира по-адекватно. И, второ, нашето общество погледна проблема през очите на западния човек. Така си дадохме сметка, че този свят наистина съществува, независимо колко е различен и колко трудно се понася от околните. Ако си спомняте, след като тръгна разселването на могилинци, на места имаше брожения срещу тях. Да, картинката наистина не е красива, но ако сме цивилизовано общество, трябва да приемем това човешко нещастие и страдание. Именно състраданието отличава хората от животните.
- Възпитателите не го ли губят понякога, особено при тези мизерни заплати?
- Хората в домовете, които се грижат за тези деца, са истински герои. Те, ако го правят заради парите, няма да са там. Това е призвание. За такова дете не можеш да се грижиш без сърце, защото то е грозно, то има нужда от всякакви грижи и не може да ти даде нищо в отплата. Ако не са тези социални работници, тия български деца са изгубени. Не може да си представите как ги обичат, как ги гушкат и им говорят все едно са техни рожби - това трябва да се види, не може да се разкаже.
- Как се роди идеята ви за фондацията "Ангели в беда", която да помага на децата, изпаднали в кома?
- В момента сме в период на учредяване. Надявам се до 2-3 седмици да сме готови. Идеята дойде от Мануела. Когато започнахме да помагаме, хората непрекъснато ни питаха защо не обръщаме внимание и на други хора в кома. Тогава направихме проучване колко души има в това положение. Не очаквах, че цифрата е толкова голяма.
- Колко?
- Като бройка са неколкостотин души, а лечението на месец струва към няколко хиляди лева. Това са специални храни, медикаменти, апаратура и приспособления. Много е скъпо. Нашата фондация се занимава предимно с младите хора, защото имат по-голям шанс да се оправят.
Идеята е, че мозъкът на младия организъм може по-лесно да се адаптира и да стане после пълноценен.
- Защо бащата на Мануела Красимир Горсов отказа да участва в "Ангели в беда"?
- Истината е, че той прави много неща за "Развитие". Именно Краси контактува с родителите на проблемните деца. Осигурява грижи за пострадалите, общува с лекарите. Той е единствената надежда за тези родители. А за "Ангели в беда" той помогна и ще продължава да помага адски много, но не иска да фигурира официално в управителния съвет.
- Какво е отношението ви към Максим Стависки?
- Преди инцидента от "Развитие" помагаха и ги боготворяхме. Това, което правеха, беше много красиво и ние се гордеехме с тях. Даже издадохме книга за двамата с Албена.
След катастрофата обаче Стависки започна да се държи неадекватно и да се дистанцира. Имаше среща в кабинета ми, на която присъствахме аз, Красимир Горсов, адвокат Явор Нотев и юрист от "Развитие". Тогава предложих на адвокат Нотев 50 000 лева, за да може Максим и Албена да направят ледено шоу. Приходите от това щяха да отидат за Мануела. Стависки обаче отказа. И след катастрофата го търсихме многократно, не се обади.
- Защо не е искал да танцува за Мануела?
- Той винаги е твърдял, че иска да й помогне с труда си, а той в края на краищата е танцъор. И с други хора съм разговарял, че това бе най-естественото и лесно нещо - те с Албена да помогнат, като призоват своите фенове да даряват пари за Мануела. Така средствата щяха да бъдат в пъти повече. Нямам обяснение защо това не се направи, вероятно Максим е бил натоварен психически или просто още не е узрял за тази идея.
- Освен Мануела има ли други преборили комата?
- Има такива, които не само са се събудили, а са и заживели нормален живот. Доц. Генов от Военномедицинска академия ми е показвал нагледно състоянието на тези хора преди и след оздравяването. В началото виждаш едно същество, което е абсолютно безпомощно, и след година и половина от него разцъфва симпатичен млад мъж. В този интервал от време обаче трябват много грижи от страна както на родителите, така и на лекарите. Кристиян от Перник например го бяха почти отписали. Доц. Генов отиде на място, окуражи майката и момчето сега наистина се възстановява.
- Автомобилните катастрофи ли са най-честата причина за тези трагедии?
- Почти винаги тези младежи са станали жертва на войната по пътищата. И при Кристиян е такъв случаят. Както си е ходил по пътя, е бил пометен от кола. Едно друго момче от Димитровград е било блъснато на 7 години. Сега е на 17 години. 10 години майката се е грижила за него, докато той е бил на легло. Сега жената се опитва да събере 30 хиляди евро с надеждата, че присаждането на стволови клетки в Москва ще го събуди и ще го върне към живота.
- Имаме наистина богати българи, те не развързват ли кесията?
- Като изключим Петър Христов от Търново, който е основният благодетел на Мануела, аз лично не познавам някой активно да помага. Щом "Ангели в беда" стане факт, ще призовем всички състоятелни българи да започнат да помагат.
- Скандалът с Горсов, който пръсна на хазарт част от събраните пари за дъщеря му, не разколеба ли дарителите?
- Може би някои са се отказали, защото това, което стана, е наистина много неприятно. Ние обаче го подкрепяме, защото той призна грешката си. От друга страна той е много ценен с контактите си. Всички родители на такива деца много му вярват, направо го гледат като бог. Все пак Мануела наистина се лекува при най-добрите условия. В същото време естествената реакция на всяко семейство, изпаднало в това тежко положение, е да търси неговия опит, за да може и тяхното дете да отиде в ръцете на по-добър лекар. В този смисъл той е ценен за нас, защото е живата връзка с тези страдащи семейства, които всеки ден го търсят. Така ние ще успеем да съберем повече родители, на които евентуално да помогнем.
Таня Райнова
Любомир Старидолски