- Публиката очакваше по-друг тип предаване от Росен Петров. Затова бе доста изненадващо, че започваш да правиш историческа рубрика. Как се роди идеята ти за нея?
- Идеята за другото предаване не е отпаднала, то все още се очаква. Замисълът е да бъде класическо вечерно токшоу, но в хода на преговорите решихме да има и други, по-забавни елементи. После обаче заради продажбата на Би Ти Ви...

Росен Петров, който миналата година напусна сценаристите на Слави, се завръща в ефира на Би Ти Ви. Той основа собствена продуцентска компания "Медия тайм", с която започва да прави историческо предаване, наречено "Операция "Слава". Дебютът е на 7 февруари, издава Росен.

- Публиката очакваше по-друг тип предаване от Росен Петров. Затова бе доста изненадващо, че започваш да правиш историческа рубрика. Как се роди идеята ти за нея?
- Идеята за другото предаване не е отпаднала, то все още се очаква. Замисълът е да бъде класическо вечерно токшоу, но в хода на преговорите решихме да има и други, по-забавни елементи. После обаче заради продажбата на Би Ти Ви разговорите зациклиха, след това телевизията преподреди програмната си схема с оглед на кризата и проектът временно остана на "стенд бай". От около десетина дни обаче преговорите са възобновени и мисля, че доста скоро и това предаване ще тръгне. А що се отнася до "Операция "Слава", тя има само 12 епизода и ще върви три месеца, всяка събота от 22,30 ч. Идеята е отдавна, аз винаги съм се интересувал от история. Дори в "Шоуто на Слави" аз бях човекът, който правеше истинските истории. Иска ми се в това предаване на достъпен език да разкажем моменти от нашето минало, което толкова пъти бе пренаписвано и прекроявано с оглед на политическата ситуация, че нацията ни като цяло има коренно противоположни представи за редица исторически моменти. По времето на социализма например целенасочено от учебниците се изключваха победите на българската армия в Добруджа през 1916 г., защото сме се сражавали срещу руски войски. След това махалото тръгна в обратна посока - от уроците започнаха да изпадат боевете при Драва, защото тогава сме неутрализирали германците. Има десетки исторически факти, които учените прекрасно знаят, но те остават неизвестни за обикновените хора, за драгия зрител, за когото се правят подобни предавания. Убеден съм, че всички, които са под 30 г., не знаят историята, така както я учехме ние. За тях тя има много празни страници.
- Какво беше решаващо при избора ти на теми?
- Реших да се концентрирам предимно върху военната история. Имаме велико минало, но в последните години се чувстваме като нация втора ръка, обезценени, съсипани. Затова е хубаво на хората да се припомни, че е имало време, когато с България са се съобразявали, че нашите деди не са се усещали като хора втора ръка. В архивите ни се пазят уникални кадри от тези велики исторически моменти, дори не се налага да правим възстановки. Знаете ли например, че първият исторически документален филм е направен от българин? Битката при Одрин е заснета от българска камера, от някой неизвестен воин от 23-и полк - полка, за който е написана песента "Велик е нашият войник". Смятам да покажа тези ленти, за да припомня, че е имало времена на подем, на единение на нацията. За щастие историографията ни в момента също е в период на единомислие. Между българските "телевизионни историци", ако мога така да ги нарека, тези, които правят предавания, като Божидар Димитров, Петко Йотов, липсва завист. Когато стана ясно какво предаване ще правя, веднага тръгнаха едва ли не спекулации, че хвърлям ръкавицата на професионалните историци. Каква ръкавица мога да хвърля аз на Божидар Димитров, нали трябва да уча поне още 200 години история, за да го настигна. Тези хора са консултанти на филма, част от тях ще бъдат гости в шоуто ми, помагат ми с архивни документи и вещи. Искам предаването да не е нещо сухо, в което се четат цифри и хроники. Като се каже "150 000 българи загинали в битки", и човек е склонен да подмине тази цифра. А зад нея се крият 150 000 лични съдби, 150 000 разбити семейства, може би близо един милион неродени деца! Това е една колосална загуба за генетичния фонд на България.
- Според теб не се ли насочва в грешна посока напоследък посъбуденото патриотично съзнание на българина?
- Трябва да правим разлика между патриотизма като историческо чувство и патриотизма като част от обществено-политическия живот. Не ми харесва това, което прави "Атака" - да употребява този едва разбудил се патриотизъм за целите си, но, от друга страна, без "Атака" вероятно нямаше да се случи и този повишен интерес към историята. Това дори звучи странно от моите уста, защото ние имаме доста обтегнати отношения с Волен Сидеров. Но при всички условия за неговата политическа формация не може да се говори само черно или само бяло. За доста хора патриотизмът е кредо, намиране на идентичност, която им липсва в собственото битие. На мен безспорно най-симпатичната формация с патриотичен уклон е ВМРО, която има до голяма степен най-верен и обективен подход към историческото ни минало. Когато избирах войната като тема, аз между другото исках да направя и един паралел с настоящето ни. Защото българинът винаги показва най-доброто от себе си във време на стрес. А в момента ние също сме в стресова ситуация. В подобни моменти с нищо незабележими хора превъзмогват себе си и извършват чудеса от храброст. Например създателят на българската конница генерал Иван Колев, който извоюва българските победи край Добруджа, е бил преди това никому неизвестен секретар на Софийския съд. Хубавото на България е, че в онези години и елитът ни е бил част от този патриотичен възход. Не се е боял да гние в окопите редом с простия селянин в името на България.
- Ако го съпоставим с днешния?
- Според мен средата ражда самосъзнанието. Във времето на възрожденски подем родолюбивото чувство е доминирало над останалите дребнави и преходни скандали. Да вземем братята Евлоги и Христо Георгиеви, които даряват терен за университета и 6 млн. златни лева за построяването му. Независимо от всички скандали около тях и после около наследството им те оставят след себе си университет. Не казино! Днес подобни жестове се възприемат двузначно - започват шушукания: "Ама този ли има най-много", "Ама той си прави пиар". Е, Евлоги Георгиев си е направил такъв пиар, че в него до ден днешен продължават да учат десетки българи. А колко училища и колко казина са построени у нас от сегашния елит?
- За периода, в който отсъстваше от медиите, се родиха различни слухове дори, че влизаш в политиката..
- Имах предложения да вляза в политиката, но, както обича да казва царят, не му е дошло времето. Не съм достатъчно подготвен за това. Според мен има принципна разлика между това като журналист медиатор да отразяваш тази политика и да я правиш. Задаването на въпроси има малко общо с политическите реалности. Едно е да питам защо тези "марди" не оправят държавата, друго е да се поставиш на мястото на политика, но не в мерцедеса му, а на работното му място. И да видиш колко може да се свърши със съществуващия държавен апарат. И срещу теб да се надигнат 5000 души, от които 2500 просто ги мързи да работят, и да ти отправят неизпълними искания. Като човек на медиите и аз подкрепях учителската стачка, но въпреки това за мен Даниел Вълчев с всичките си плюсове и минуси е един от най-успешните министри, сядали на стола на Дядо Вазов. Въпросът е какво може да направи един управленец с кадрите и реалностите, с които разполага. Ето например прословутите еврофондове - голяма част от тях не бяха усвоени поради нашата некомпетентност, а не защото много се краде. Но за това по-малко се говори. Всички ревнаха срещу това зам.-министрите да членуват в бордове, а замисляли ли са се някога как ще отговаря за разпределянето на десетки милиони евро човек със заплата 1500 лева. Когато се повдигне този въпрос, тутакси реакцията е "Ама той да не е останал на едната заплата?" Защо да не е? Откъде у нас тази презумпция за корумпираност, която прилагаме спрямо всеки, влязъл в управлението? Аз съм убеден, че там има и морални хора, хора, които не вземат рушвети и искрено искат да работят за страната си.
- Прави впечатление, че сякаш си станал по-умерен от времето на "Шоуто на Слави".
- Не знам дали съм станал по-умерен, сигурно съм станал по-стар. Извън шегата, аз и по времето на шоуто бях скептикът, когато сме спорили по заемането на дадена позиция. Трябва да има такива хора, нали в спора се раждала истината. А тя е като глава лук - нали като тръгнеш да я белиш, не започваш веднага да плачеш, а стигаш до сърцевината люспа по люспа. Не знам дали заради класическата гимназия, или заради школата в Симеоново, аз предпочитам да се гледа по-задълбочено на един проблем. Никой не е капацитет по всичко.
- Започваш новото си предаване в сътрудничество с фирмата на Евтим Милошев и фирмата му "Дрийм тийм" и веднага се заговори, че напусналите Слави са се сдушили.
- Ние с Евтим и Любо Нейков сме се "сдушили" още преди повече от 10 г. Заедно сме минали през "Ку-ку", през "Каналето", а човек работи най-добре с близки хора. С такива, с които нито си крадете идеите, нито си ги криете един от друг. Режисьори на моето предаване например са Стефка Райкова и Васил Лицов, които също напуснаха шоуто на Слави, а сценарист му е сценаристът на "Сървайвър" Иван Спасов. Най-хубавото за мен е, че в този екип не се караме кой е по-шеф, кой ще кара влака. Важното е да има влак и той да стигне донякъде, пък какво значение има кой е хвърлял кюмюра и кой го е карал. Смятам да работя с екипа на Евтим и в другото си шоу.
Стела Стоянова