- Г-н Трончев, знаят ли си правата българите, които отиват да теглят кредит от банките?
- Във всеки един случай - дали ще е кредит, депозит, онлайн банкиране или просто плащане, банката е длъжна да напише конкретно правата - както за кредитора, така и за потребителя. Тук не става дума за общите задължения, обикновено фигуриращи в договорите за кредит.

Промените в Закона за потребителския кредит принудиха банки и клиентите им да търсят тълкуване от юристи за някои спорни текстове. Но и в ежедневните контакти на хората с кредитните институции се налага те да знаят правата си, за да ги отстояват. Какви са най-честите конфликти на потребителите с банките, коментира адвоакат Янчо Трончев от дружество "Трончев и Ганев", специализирано в разрешаване на финансови спорове.

- Г-н Трончев, знаят ли си правата българите, които отиват да теглят кредит от банките?
- Във всеки един случай - дали ще е кредит, депозит, онлайн банкиране или просто плащане, банката е длъжна да напише конкретно правата - както за кредитора, така и за потребителя. Тук не става дума за общите задължения, обикновено фигуриращи в договорите за кредит. Те изобилстват от задължения за клиентите и почти никакви за банките. Явно за тях са само правата. Как да знае тогава потребителят какви права има, за да се защити, ако не е доволен от обслужването? Освен това правилата на банките доста често се променят. И тук банките прекаляват, защото само чакат да се повиши основната лихва, за да оскъпят веднага кредита. Неправилно е да се оправдават, като казват, че съобщенията са в интернет страницата. Това е обща информация, а когато промените засягат всеки конкретно, той трябва да бъде своевременно уведомен. Много хора не ползват компютър или не знаят да работят с интернет. Който не се съобрази с промените, начисляват му наказателна лихва, въпреки че е добросъвестен, защото не иска да не плаща, а просто не знае.
- Като банков адвокат сблъсквате ли се често с такива случаи?
- Доста често. Ще дам един пример от моята практика. Гражданин тегли заем от банка, но след време умира. В договора е записано, че банката има задължение да направи на клиента си застраховка "Живот". В случая човекът няма никакви допирни точки с този процес, всичко се движи от банката, която дори не счита за нужно да го уведоми при кой застраховател са направени полиците. След смъртта на кредитополучателя, когато банката иска от застрахователя да плати остатъка от заемите, той отказва заради пропуски на банката. Тогава банката предявява претенции към наследниците да изплатят останалата част от кредита. В договора за кредит няма нито ред за това какво се случва, ако застрахователят откаже да плати. В същото време реалният виновник за неплащането е банката, която не е сключила изряден договор със застрахователя. Друг пример е свързан с финансовата криза и това, което се случва с недвижимите имоти. Фирма иска ипотечен кредит, за да купи магазин. След като банката уверява клиента, че отговаря на условията и ще получи парите, след месец протакане отказва заради стагнацията. Но клиентът вече е подписал предварителен договор с продавача и е платил 100 хил. евро капаро.
- Да, но кредитът не е право, а въпрос на договаряне между два субекта...
- Така е. Но в случая опираме точно до това, което доведе до кризата - доверието. След като е накарала клиента си да донесе куп документи, проверила ги е внимателно, взела е такси, поела е ангажимент, банката изведнъж се отмята. Клиентът губи парите, бизнесът му пострадва, може дори да фалира. Той повече няма да се върне в тази кредитна институция, ще разкаже на приятели и познати за случая. Той вече няма доверие в нея и има няколко "наум" за банковата система като цяло.
- Как би трябвало да се постъпи в такъв случай?
- При първото съмнение, че не може да отпусне парите, банката би трябвало веднага да уведоми клиента си. Но след като веднъж е казала "да", би трябвало да го изпълни.
- Аз знам дори случаи с одобрени и подписани кредити, които не са дадени впоследствие. Какво да се прави тогава?
- Единственият начин е да се ходи на съд и да се търсят пропуснати ползи и претърпени вреди. По-практичната защита според мен е да се търсят индивидуални уговорки в договорите и да отпадне порочната практика на типовите договори.
- Как ще коментирате клаузата, която присъства във всички договори и е особено актуална сега, когато банките вдигат лихвите по заемите - че тя има право да променя условията по договора едностранно и без да уведомява клиента?
- От юридическа гледна точка страна по договор няма право да го променя едностранно без съгласието на другата страна. Но с акта на подписването на такава клауза, клиентът го признава за валиден. И това е утвърдена практика. Правилно е в договора да фигурират не само точната лихва, но и размерът на вноската, такси, комисиони и други разходи, които трябва да се плащат.
- Как можем да накараме банките да променят диктата си?
- Това поведение на финансовите институции ще им излезе солено. То ще доведе до кредитиране извън банките. Процесът се подсилва и заради свитото в момента и дори спряно финансиране. Затова се развива сектор, който дава заеми срещу адекватна лихва и солидно обезпечение. Това се прави дори от фирми, които нямат нищо общо с финансовите институции, просто имат свободни пари. Хората ще започнат да се обръщат към такива фирми, тласнати именно от загубеното доверие в банките.
- Кой може да дава заеми?
- Всеки, който има пари - физически лица, фирми, няма забрана. Въпреки че има текст в Наказателния кодекс, който казва, че ако някое лице системно отпуска кредити (осъществява банкова дейност без разрешение), носи наказателна отговорност. Това вече се смята за лихварство. Но се доказва много трудно, защото никоя от страните няма интерес да се обръща към съда. Заложните къщи действат на същия принцип - дават заеми срещу обезпечение.
- Много от положенията, особено за правата на клиентите, са уредени с директиви на ЕК. Задължителни ли са за нашето законодателство?
- По принцип всяка една директива е елемент на европейското право, следователно е задължителна за всички страни членки на ЕС. В този смисъл нашето законодателство се съобразява с директивите и така се променят законите, че да отговарят на тях. Но понякога законодателят не разполага с необходимите специалисти. Наскоро например бе променен Законът за потребителския кредит и някои други актове. Те механично бяха преписани от директивите, без да се съобразяват с нашата действителност и условия. Особено в областта на банковото право новите закони и промените в предишни текстове трябва да бъдат консултирани и редактирани от съответните експерти - от БНБ, асоциацията на банките, ако щете, и в търговските банки. Така директивите ще станат работещи, иначе ще има двусмислици, неясноти или възможности за тълкуване, което е най-опасно. Така се получи и със Закона за потребителския кредит и наказателната лихва за предсрочно погасяване.
- Напоследък зачестяват измамите с банкови карти и онлайн банкирането. Какви са опасностите и как можем да се защитим в случай, че ни източат сметката?
- И тук най-важното е между банката и държателя на картата да има коректен и ясен писмен договор. В противен случай не съветвам никого да ползва карта особено пък в случаите, когато няма изобщо договор. Европейските директиви предписват рискът да бъде правилно разпределен. Но забелязвам, че някои вътрешни правила на банките в този аспект противоречат, например на Закона за платежните инструменти и електронния подпис. Затова "Банков надзор" би трябвало да се намеси. Някъде например се казва, че притежателят или банкиращият в интернет носи отговорност до 300 лв., преди да е уведомил банката. За източване над тази сума цялата отговорност е на издателя на картата. В някои от случаите обаче вината е изцяло на банката. Но във вътрешните правила на трезорите и в договорите това нещо го няма. Имах такъв случай - при електронно банкиране изчезват пари от сметката на клиента, без той да е нареждал такава операция. Потърпевшият отива в банката и обяснява, че не е давал никакъв достъп до сметката си. Тя прави своя проверка, установява същото и възстановява сумата. Което е коректният начин на действие. Доста банки обаче отказват и тогава работата стига в съда.
- Но банките определено нямат интерес от съд, дори решението да е в тяхна полза...
- Затова си мисля понякога дали висшият менижмънт знае какво се върши на ниските нива в трезорите. В стремежа си да не върнат малко пари дребните началници по клоновете работят срещу имиджа на кредитните институции и нанасят по-големи щети.
Валерия Стойкова