Вчера поетите Тома Марков и Мартин Карбовски "разстреляха" Паметника на културата пред НДК. Защо бе изпълнена тази смъртна присъда? Дошло ли е време за революция? За всичко ли са ни виновни политиците? И защо тоалетната се оказа символ на България - "Стандарт" разговаря с Тома Марков.

- Тома, докато студентите хвърлят снежни топки по парламента, вие с Карбовски "разстреляхте" паметника пред НДК. Защо?
- 18 години всеки критикуваше политици, правителство и какво ли не. Но единственото, което куца на България, е културата. И тя трябва да бъде заменена с нова. В тая държава хората не могат да си говорят. И заради това ние решихме да убием културата и да започнем отначало. Засега ние сме може би единствените, които правят нещо градивно - тук и сега.
- Безсмислени ли са тогава бунтовете пред парламента?
- Не. Младите крещят, защото са разгневени. Защото 18 години ги правят на нищо. Но това не значи, че трябва да се хвърля каквото и да е било по парламента. Най-малко - камъни. Защото
върху камъка се гради религия Протестът трябва да бъде тотален. Културата, както винаги, остава на заден план. Ние решихме да я извадим от ъгъла.
- Добре, но вие сте двама?
- Напротив, ние сме лицето на всичките. Нашето име е "легион". По някакъв начин сме се докарали до такъв образ, че на литературните ни четения идват точно нормалните хора, децата. На тях разчитаме. Не чакаме нищо от онези преди нас, защото видяхме докъде ни докараха. Те дори не се занимават с децата си. Пъдят ги от вкъщи. Обвиняват учителите, че децата им не били възпитани, но сами не се занимават с тях. Ние с Карбовски сме продукт на великолепни майки. Нищо че има доста хули към нас. Ние си имаме сцена - ето, днес "Сфумато" ни поканиха за втори път. И пак ще четем стихове и ще си говорим с младите нормални хора.
- Само младите ли са нормални?
- Нормални са, да. Ядосвам се, когато ги хулят, че са бездуховни или не четат. Но като не им се предлага интересни книги, какво да четат?! Нашата работа е да стигаме до младите създания. До нормалните, които не се подчиняват на клишета. Супер е да "правиш хора", зависи какви. Не като сега - превърнали сме се в птичарник
Стават все повече нормалните - това е добрата новина. Може и да сме бити, а не - убити. В България най-страшният проблем е в езика. Тук всеки мисли едно, а говори друго. Ако няма революция в езика, няма да има революция и в държавата.
- Кога ще се състои тази революция?
- Революцията вече е факт. В наше лице тя се състои. Последното нещо, което ще се скапе в нас, са бицепсите ни. А те са в сферата на езика и на комуникациите. И засега се държим. Дай Боже, докато умрем, да го правим.
- Обявявате тотална война на културата. За колко време ще я спечелите?
- Девизът ни е "Война и война!". А за около 75 години тя ще бъде спечелена. Но някой трябва да я започне. Не е важно да дочакаме победата. Не държим на крайния продукт. За нас е важна репетицията. Досега репетициите бяха очевидно лоши.
- Защо точно 75 години?
- Понеже нормална политика се прави от богати хора с блестящо образование. У нас паралии - колкото щеш. Липсват обаче богаташи трето поколение. А парите също са култура, също са възпитание. Всъщност богатите харчат 4 пъти по-малко от нас. Беднякът, като се види в пари, се хвърля на всичко. А богатите във всеки момент знаят какво да хапнат, какво да пийнат и какво да прочетат. Културата е скъп продукт. Но в България още няма скъпо продаващи се артефакти.
Ако имаш пари да купуваш култура значи всичко ти е наред. Нашата мечта в тая държава идеалистите да се оправят материално, а материалистите - идеално.
- Значи днешните бунтове са обречени на провал?
- Очевидно - да. Но поне сме в CNN. А това е добре. Надявам се "бунтовниците" да издържат. Но на българина бързо му става досадно и студено. Ето, в сряда бяха 5000 души, в четвъртък - 1000. Утре ще са 200... На протестиращите пред парламента истината им е под носа. На Народното събрание пише "Съединението прави силата". Ние не сме съединени изобщо. И не знаем срещу какво викаме. Всъщност ясната позиция на този протест трябва да е "Върнете ни парите!". Не може едно правителство, което изгуби толкова милиони, да стои на власт. Не може премиерът да казва на опозицията "циркаджии". Не върви!
- "Върнете ни парите!" - това ли е "вълшебната думичка"?
- Да. Не може 18 години да се вика само "Мафия!", "Оставка!", "Мафия!", "Оставка!". Малко е скучничко. Затова нека крещят "Върнете ни парите!". Познавам хора, които за 3 стотинки правят скандал в магазина. А за 300 млн. евро никой не може да направи скандал.
- Защо?
- Нямаме самочувствие. Не се радваме на успехите си. Нито на успелите. И най-вече - не сме се научили да гледаме себе си. Една от Божите заповеди е "Обичай ближния си!". На човешки език това значи "Остави го на мира!". Затова ни правят на маймуни. И в Древния Рим политиците са грабили, но поне са направили банята безплатна.
- За нас защо няма безплатна баня?
- Сами сме си виновни. Нормално е политиците ни да са нагли, защото 18 години никой не ги упреква за нищо
Да, изпълниха всичките си предизборни обещания, ама за себе си. А в същото време ние само ги псуваме, докато се возим в таксито - и нищо повече.
- Ние сме ги разглезили?
- Естествено. През 30-те години в СССР, малко преди поетът Владимир Маяковски да се самоубие, депутатите го попитали: "Кой ви позволява, другарю, да живеете шест месеца извън Съветския съюз, да карате единствения форд в страната и да разполагате с неограничена банкова сметка?". А той им отговорил: "Вие, другари, вие..." Но все още можем да ги стреснем. Ако протестът е постоянен, няма къде да ходят. Никой в ЕС няма да позволи да има 3-месечни бунтове. Най-малко - ще ни изключат от съюза, което също не е лошо - щом не ни бива. В крайна сметка, като не можем, да мрем!
- ЕС ни избъзикаха, че сме "турски кенеф"...
- Нашият приятел и художник Росен Марковски каза, че няма нищо против България да бъде изобразена като кенеф. Защото в кенефа поне можеш да свършиш работа. И е чист. Няма какво да се възмущаваме. Ама у нас всеки се възбужда от дребни работи А не се възмущаваме, че политиците ограбиха народа с милиони. На всичкото отгоре еврата не са наши. То е като да вземеш едни пари назаем, за да спасиш детето си и после да ги профукаш на ротативки. И нищо. Има ли култура в това поведение? На кого да се сърдим? На себе си.
- А после?
- Да се опитаме да променим нещо. Да стоим на площада, да стреляме по паметниците на културата. Това не е омраза, а справедлив гняв. За мен, като поет, всичко, което се случва днес, е прекрасно. Както казвам "Надеждата не е лош гроб". Ако днес сме двама нормални, а след 75 години - сме двеста, пак сме 0:1 срещу живота. Когато дойде някой у вас и ти се изсере в хола, няма да го погалиш. А политиците правят точно това. Серат в къщите ни, които дори не са наши - под наем са.
- Идват избори, имаме ли алтернатива?
- Нищо ново няма да се случи на изборите. Появи ли се ново лице, всички се юрват към него. Поредната измама! Дори и Бъфало Бил да дойде в България, ще спечели изборите. Затова искаме да "убием" старата култура и да я оставим да "порасне" наново. За 75 години. Минимум. Това е оптимистичният вариант. За всичко трябва време. Никой не може да се надбягва с него. Времето е най-добрият съветник.
- И времето работи за нас?
- Винаги. И е наше.
Лора СИМЕОНОВА