- Г-н Цветанов, каква оценка бихте дали на работата на министерството и лично на своята работа през изминалата година?
- Този въпрос касае два основни аспекта. Първият е оценка на работата на екипа на Министерството на земеделието и храните. Вторият е да си направя самооценка. Ако ми разрешите, ще се откажа от втората част на въпроса.

Надявам се, че оценката за моята работа ще я направят преди всичко земеделските производители на България, рибарите, зърнопроизводителите, млекопроизводителите. Основното, което трябва да отбележа за работата на екипа на министерството, е, че по всички програми за периода 2008 г. общият обем на помощите е над 800 млн. лв. Отдавна работя в сферата на земеделието и категорично мога да кажа, че такъв обем средства никога не са постъпвали. Второто нещо, което искам да посоча като позитивен резултат от работата на екипите ни, е възстановяването на акредитацията на Разплащателната агенция и тръгването на програма "Рибарство". Самият аз не вярвах, че ще успеем да изчистим всички проблеми, но наистина, това вече е факт. Очакваме с оптимизъм решението на Еврокомисията за плащане с европейски средства на проектите по програма САПАРД. Това ще стане вероятно през февруари. Оставам с впечатление, че Евросъюзът очаква от нас честност и директно представяне на проблемите, да се представят грешките и да се вземат решения за коригирането им.
- Кои са слабостите и проблемите ни в областта на земеделието?
- Проблеми и грешки има във всички програми. Само този, който не работи, не греши. Първата година на членството и първата година, в която започва реално усвояване на средства, е много болезнена. Трябва обаче да разберем, че Европейският съюз не е някакъв страж, а част от нашето семейство. Не можем да се сърдим на ЕС, това е много безотговорно от държавна гледна точка. Имаме проблеми при застъпвания и наддеклариране на площи. Всички те са обявени като проблеми и са взети административни мерки. Поискахме съвет как точно да се изчистят тези грешки и пристъпихме към уволнение на чиновници. Оказа се, че става въпрос именно за субективни грешки, а не за система.
- Открихте ли корумпирани служители?
- Вероятно има корумпирани служители под някаква форма. В община Левски кметът заедно със служителите от областната служба по земеделие са декларирали сметище като обработваема площ.
При проверката се оказва, че вместо нива Европа е трябвало да плати за бунище с остатъци от конски скелети. В тази връзка без всякакви емоции ръководителят на тази служба беше освободен. Важно е да бъдем прозрачни, точни и честни. Това казвам и на земеделските производители - не лъжете, не се опитвайте да мамите. Ако се опитвате да мамите, системата е така избистрена, че веднага започва да ви хваща. Но искам да се върна към плюсовете на тази година. От агроклиматична гледна точка тя беше много добра. Имаме много висок добив на хлебно и фуражно зърно, от което 2,5 млн. тона е изнесено. Много е добра реколтата от тютюна, от гроздето.
- Въпреки това земеделците не са доволни - реколтата е добра, но пък цените са ниски.
- Разбира се, че земеделските производители ще се оплакват и винаги ще имат проблеми. Това винаги ще бъде динамичен сектор, защото естеството на работата е такова. Земеделските производители обаче ще трябва да се научат да живеят в условията на свободно пазарно стопанство. Миналата година се оплакваха от ниски добиви, но пък цената беше много добра. Тази година е обратното. Трябва да си слънчасал, за да очакваш, че при толкова високи добиви цената ще остане също висока. Но рано или късно производителите ще се научат как да реагират. Когато дойдоха при мен данните за високите добиви, аз посъветвах зърнопроиз-водителите да продават моментално.
Те обаче казаха, че ще чакат да станат високи цените.
- Значи проблемът на родното земеделие е, че му липсват подготвени икономисти?
- Все още хората не са се научили да реагират на глобалните предизвикателства на пазара. Нито държавата, нито който и да било друг може да ги защити в тази ситуация. Те трябва да търсят ефективно и адекватно маркетингово решение тук и сега. Могат да се търсят фондове, които да поемат негативите и да ги подпомогнат. Но е абсолютно неадекватно да се иска от нас да обезпечим определена цена при свръхпроизводство. Мисля обаче, че макар и болезнено, те вече се научиха.
- Все пак е имало някаква полза от протестите, които вървяха през цялата година?
- Лично аз ги приемам като рутинна практика. Така ще бъде в условията на пазарна икономика. Протестите не ме притесняват вече. Екипите ни работят усърдно, всичко, което касае плащанията към тях, го проследяваме и водим нормален диалог. Струва ми се, че вече си имаме доверие. Понякога се получават конфликти, които са предизвикани от партийно профаниране на проблема. Аграрната реформа у нас е водена в съвършено погрешна посока в последните 20 години и според мен това е продиктувано отново от погрешна политика.
- Подготвихте програма за развитие на селското стопанство за следващите 4 години. Какви са основните препоръки в нея?
- Трябва да се направи драматичен завой, тотално изменение в насоката, в която вървим ние. Имаме изключително нисък среден размер на обработваемите стопанства. Глобалните тенденции в развитието на модерното земеделие върви в точно обратната посока - перманентно окрупняване и ефективно производство. Създаването на корпоративен модел на земеделие у нас е най-удачния вариант. Той ще осигури заетост и добри доходи на хората в малките населени места. Ако не подходим по този начин или се премахнат евросубсидиите за земеделие, както предлагат някои от северните страни в ЕС, рискуваме след година
в София да живеят 4 млн. души а в цялата страна да се простират обширни площи пустееща земя. Кооперативното земеделие означава, най-грубо казано, следното - давам своите декари земя в общото стопанство от 100 000 декара. Така вече няма да съм собственик примерно на 20 декара, а на 0,2% от стопанството.
- Беше направено предложение да се въведе данък върху земята, за да се окрупнят парцелите. Ще се случи ли наистина това?
- Това е икономическа принуда и, ако погледнем от глобална гледна точка, това е правилното решение. То е правилно и от морална гледна точка, защото реално ти получаваш огромни субсидии, а не плащаш никакъв данък.
Хубаво е да се въведе данък върху земята.
От друга страна, обаче да принудиш човек да си продаде земята означава, че отсега нататък и той, и неговите наследници няма да имат никаква собственост. Връзката между селяните и земята окончателно ще се скъса, а това също е неморално. Затова ми се иска да се подходи по по-правилния, по-хуманния начин - тези хора да си дадат земята и да вземат процент собственост в голямо стопанство. Няма как обаче да накараш българите да направят тази крачка. Опитвам се да направя нещо в тази посока. Търся чуждестранни инвеститори, които да станат мажоритарен собственик на преработвателно предприятие, а всички други като апортна вноска да си дадат земята.
- Тоест чакаме пак някой от чужбина да ни оправи?
- Няма как в тази ситуация. Аз събирам хората и им казвам - първо, не си продавайте земята. Този, който ви казва да си продадете земята, той ви мисли лошото. Става въпрос за следното - реалната цена на такава изключително качествена земя в Европа е около 500 евро. У нас е около 150 - 200 лева. Затова препоръчвам на хората да не си продават земята, да се кооперират, да правят корпоративно земеделие. Нека видим какво правят хората в Евросъюза. Мисля обаче, че неминуемо ще се появят изключително големи едри собственици, които ще преотдават земята на тези, които работят - на реалните собственици. Това ще стане със сигурност, за съжаление.
Юлияна Узаничева