- Г-н Кънев, как ще коментирате мнението на опозицията, че когато БСП управлява, винаги има криза - този път газова?
- Имам усещането, че в България по тази тема се впряга каруцата пред коня - че едва ли не това е една икономическа криза, която прераства в политическа. Истината е много по-различна. Това е една чиста политическа криза в отношенията между две големи държави - Русия и Украйна, която в един момент ескалира като икономическа.

Първата криза през 2006 г. се реши много бързо. Тогава единственият договор, който имаше между Москва и Киев за продажба и транзит на газ, беше разделен на две и вече има два договора. Докато договорът за продажба на газ между Русия и Украйна се подновява всяка година, то този за транзит е тригодишен и изтича в края на 2010-а. Аз самият не виждам търговската логика една година преди приключването на договора украинската страна да предявява претенции за промяна на клаузи на договора, без да е станало нещо специално. Друг е въпросът за цената на газа между Русия и Украйна.
- Кой все пак носи основната вина за газовия конфликт, от който България пострада най-много?
- Политическата криза тръгна от Украйна, тъй като там догодина изтича мандатът на Юшченко. Като се добави, че самата страна в момента е в тежка икономическа криза, а нейната валута - гривната, буквално за няколко седмици се срина с над 30%, както и че исковете на Русия не са само за транзита на газ, се вижда, че кризата не е случайна. България най-силно попадна в турбуленцията на тези много силни политико-икономически проблеми. За съжаление коментарите на газовата криза в последните дни ми приличат на обяснението на Швейк какво представлява войнишката служба в кайзеровата армия - че тя е изключително тежка, но затова пък продължителна. Страхувам се, че колкото и странно да звучи на някои, най-потърпевши най-накрая ще се окажат Украйна и Русия. Изведнъж Европа се усети, че руският газ е великолепно нещо, но трябва да се търсят алтернативи.
Като се добави, че целият този проблем не е на чисто търговска основа, мисля, че въобще не сме застраховани от подобни събития след една година.
- Какъв е урокът за нас и Европа?
- Мисля, че оттук нататък и Европа, и България трябва много сериозно да се замислят, очаквайки "Южен поток" и по-малко реалния във времето "Набуко". Трябва спешно да се започне разширението на "Чирен" и второ газово хранилище край Галата, както и рокадните газопроводи към Турция и Гърция, за да може в критични ситуации да имаме алтернативи. Прави ми впечатление и безхаберието, което винаги изплува в подобни ситуации. Много се притеснявам, че когато до седмица газът тръгне (дай, Боже, или дай, Путин), а аз мисля, че това ще бъде факт, ще се стоплят домовете, ще тръгнат фабриките и бързо ще забравим този проблем. Трябва да се потърси отговорност и защо не се изпълнява законът, и защо само две топлофикации имат задължителните запаси от мазут. Трябва да спрем с това примиренчество да не гледаме назад, защото пропускаме проблем след проблем и не ги решаваме.
- Недалновидно ли се оказа управлението, след като и през 2006-а имаше проблем?
- Такъв ход, да спреш газа на цяла Европа при подписани договори, никой не е очаквал. И тук бих искал категорично да подкрепя позицията на правителството и президента, че България не бива да си мълчи и трябва да търси неустойки от страната по договора за доставка. Нас не ни интересуват проблемите между Русия и Украйна.
В момента е изключително модерно да се коментира кой е крив и кой е прав. Едни обвиняват Русия, други Украйна, трети правителството, четвърти себе си, че живеят в тази държава. Абсурд е в тази ситуация да заставаме някъде на пътя между Украйна и Русия и да обсъждаме кой е крив и кой прав. Нека си го решават двете страни, ние си имаме търговски договори, които трябва да се изпълняват.
Прави ми впечатление, че в последните дни се навъдиха страшно много специалисти по газоснабдяването. Не бива всеки един проблем да се използва с предизборна цел. Ако в момента ги няма двете тръби до Гърция и Турция, това не е по вина само на това правителство, защото една тръба не се строи и не се договаря в рамките на няколко месеца. Къде бяха преди големите специалисти на Костов или на царя.
- Бизнесът ли понесе най-големи поражения от газовата криза?
- Ако тази криза продължи повече от още седмица, ще имаме изключителен срив в икономиката. Първи почувстваха удара точно предприятията, които вече бяха усетили икономическата криза.
- Покрай газовата криза не забравихме ли икономическата?
- Както се казва, само това ни липсваше. България вече е в криза. Тя започна да се чувства още в средата на ноември чрез намалените приходи от данъци, свързани с производството. Да, кризата не е банкова, не е финансова, но имаме намаляване обемите на производство.
- Това не е ли повече психологическо очакване на бизнеса за криза?
- Много силно е психологическото очакване. При нас икономическата криза е странна - ние сме изключително инерционна система и ако нещо се почувства, то ще е следващите няколко месеца. И много разчитам на така наречения мек вариант на приземяване в кризата. Разчитам и че българинът като цяло е изключително мобилен и гъвкав и ще намери начин да замени един пазар с друг и една стока с друга.
- Виждате ли необходимост от промяна на политиката на правителството?
- Не искам да хваля или да злословя срещу правителството. Аз също съм част от статуквото. Смятам, че направи немалко. Не искам да абсолютизирам ролята на държавата. Преди година бяхме залитнали тотално в ултралибералния модел и изведнъж се оказа, че държавата си има своите функции. В същото време българският бизнес трябва да знае, че е в ситуация на турбулентност. Продължавам да твърдя, че в България няма специалист, който да може да се подпише под точната цифра на ръст на икономиката. Лично аз съм песимист дали ще стигнем 4,7% ръст на БВП. Но бизнесът трябва сам да се ориентира в ситуацията. Той е в изключително благоприятна ситуация спрямо колегите си в Европа, като изключим проблемите, които не са тайна - правораздаване и вътрешен ред. Но трябва да си направи добър анализ на инвестиционната политика, на така наречените харчове за лукс, защото никой не може да каже със сигурност какво ни очаква.
- А как ще повлияят изборите на всичко това?
- Аз бих задал обратния въпрос. Искам да се върна на психологическата нагласа на бизнеса. Покрай говоренето за това, в каква голяма криза сме, започва да се създава впечатлението, че сме в по-сериозна криза, отколкото сме. Ако не беше газовата криза, повече се приказваше, отколкото се чувстваше. Но не бива да забравяме, че предстоят тежки месеци. Кризата ще бъде използвана тотално за изборите. Първата реакция на опозицията беше правителството да подаде оставка - българското, а не украинското или руското. От една страна, е логично - това са правилата на политическия театър, но за хора като мен е смешно.
Има един спор, който се води в парламента. Дали държавата да дава пари, или да пести и да не ги харчи за нереформирани сектори. Аз съм категорично за първото - така действа в момента и френското, и германското правителство.
- И все пак доколко хората в криза ще заложат на популизъм и нереални обещания?
- Винаги се е залагало на това. На мен ми е смешно по дебатите - излизат хора, които през живота си не са помирисвали газ или не са подписвали едно платежно нареждане. Невероятни глупости се говорят по време на дебатите, затова и съм убеден, че по време на изборите ще засипем хората с купища глупости и популизъм, и основно това ще го направят опозиционните партии. Много е вероятно по средата на годината да удвоим всичко в икономиката - БВП, БВП на глава от населението, на пенсиите, на заплатите, на детските, на инфлацията.
Каквото и да се говори, това е успех, непостиган досега от никое правителство по време на прехода, което все някой трябва да го признае.
Всяка година БСП организира десанти. Прави ми впечатление, че през 2008-а темите бяха много по-различни от предишната. Ако преди това бяха пенсии и доходи, миналата година доминиращата тема беше дефицитът на справедливост в обществото. Затова мисля, че за резултата от изборите голяма роля ще играят икономическата криза и чувството за справедливост.
Боряна Йотова