- Господин Куюмджиев, овладяна ли е кризата с газа?
- Спирането на газа преди два дни е нещо безпрецедентно. Досега никога не се е случвало, това е уникална криза, която не е предизвикана от нас. Всички топлофикации в съответствие с кризисния план минават на алтернативни източници на гориво - в общия случай мазут.

- Господин Куюмджиев, овладяна ли е кризата с газа?
- Спирането на газа преди два дни е нещо безпрецедентно. Досега никога не се е случвало, това е уникална криза, която не е предизвикана от нас. Всички топлофикации в съответствие с кризисния план минават на алтернативни източници на гориво - в общия случай мазут. Където това не е възможно, ще бъде осигурено подаването на газ до възможни граници. Осигурява се минимално подаване на газ на предприятия, където при спиране има опасност от тежки аварии и унищожаване на производства за милиони. Такива са "Кремиковци", стъкларските заводи. Имаме поглед върху цялата ситуация, има изготвен и минимален план за доставки от Чирен. Тотална криза ще започне, ако до 2 месеца не започнат доставки на газ. Тогава Чирен няма да стига. Сега оттам теглим до 4,2 млн. куб. метра дневно. Нормалното потребление на България е около 12 млн., а в дни с ниски температури стига до 15 млн. Налягането в Чирен в момента е 4,2 млн. куб. метра, толкова могат да излязат от там, това е максимумът. Когато започне да намалява количеството вътре, намалява налягането и това, което излиза. То постепенно става по-малко. Там има около 800-900 млн. куб. м. Теоретично имаме запаси за 200 дни. Но с намаляване на налягането ще възникнат и технически проблеми и след 2 месеца ще достигнем санитарната граница, която е около 2,5 млн. куб. м дневно за поддържане на предприятията. Надявам се обаче конфликтът да се разреши доста по-скоро.
- Дали е въпрос на още няколко дни, или ще отнеме по-дълго време?
- Въпрос на дни е и смятам, че до края на другата седмица биха могли да се възстановят частично доставките, ако не и напълно. Няма пазарна, икономическа и политическа логика това нещо да продължава. "Газпром" губи пазари, губи кредит като коректен доставчик. Логиката е, че губи пари от недоставянето на газ на европейските пазари. Знаете, че днес сутринта (б. ред. вчера) спря газът за цяла Европа. Това са десетки милиарди куб. метри годишно, или неколкостотин млн. куб. м на ден. Представете си при 400 долара за 1000 куб. м - говорим за загуби от стотици милиони долари на ден. Но това е пазарната логика. А политическата също говори за това, че трябва да се разберат, защото ЕС, и България в частност, нямат никакво намерение да влизат като посредник в конфликт, който не е наш. Той е външен и за нас, и за ЕС. И нито украинците, нито руснаците имат интерес в дългосрочен или краткосрочен план да бъдат сочени като некоректни и неблагонадеждни партньори - лошите момчета, които заплашват цяла Европа. Тези три фактора ме карат да мисля, че те ще направят всичко възможно да се разберат колкото се може по-рано. Утре сутринта (б. ред. днес) те имат среща в Москва. Първата крачка е направена.
- Какви ще са щетите за икономиката ни от спирането на доставките?
- В момента работим върху изчислението на тези щети, но е много трудно да се прецени на този етап. В момента се опитваме да изчислим, нямаме пълна информация навсякъде какво се е случило.
Залети сме от факсове с възражения от дружества, които са зависими от парата и са спрени.
- Няма ли възможност да се предяви иск за компенсации срещу "Газпром"?
- Не е коректно да се казва, че споразумението ни е с "Газпром", защото не е така. Има няколко договора, само в един от тях "Газекспорт" е страна, което е дъщерната външнотърговска компания на "Газпром". Така че тези договори предвиждат различни инструменти в подобна ситуация - от завеждане на съдебни искове в арбитражни съдилища до компенсиране чрез бъдещи безплатни доставки на база на възникналите щети. Трябва да преценим кой от тези варианти да ползваме, но не едностранно. По-добре е тези разговори да се водят със съответния контрагент, за да не влизаме в излишни конфликти. И това ще се случи, ще бъде факт. Въпросът е кога? Дали да го правим сега, когато кризата продължава, или да се съсредоточим върху подновяване на доставките, за да не се стигне до задълбочаване на кризата? Дали е верният момент сега за завеждане на подобни искове, или после, когато отмине, да си изчислим щетите, да се въоръжим с аргументи, доказателства и документи, за да защитим позицията си и да си възстановим това, което ни беше причинено.
- Кризата ще катализира ли намирането на алтернативни доставчици?
- Убеден съм, че е така. Този въпрос има два аспекта. Първият е европейският. Засега в ЕС липсва координирана стратегия за енергийна сигурност и сигурност на доставките. Много опити са правени, но не е изработена единна позиция, защото различните страни членки имат различни интереси и виждания как това да стане. Тази криза ще послужи като катализатор за решаване на проблема, но не бива да вярваме, че това ще стане скоро. Другият аспект е частният български интерес. Ние усилено се борим през последните 2 г. да намерим алтернативни маршрути и алтернативни източници. Една алтернатива, заобикаляща Украйна, е "Южен поток". Той е критикуван, че увеличава зависимостта от Русия, но ако днес го имахме, проблем нямаше да има. Защото ако по "Южен поток" спрат доставките, ще знаем къде е проблемът. Освен това и "Набуко", и други източници. Газ от Азербайджан можем да внасяме през Турция, президентът Първанов се договори за 1 млрд. куб. м, от "Булгаргаз" бяха няколко пъти там. Опитваме се да намерим формула как да стане това. В момента, в който подпишем предварителен договор за доставки на газ от Азербайджан, ни остава в рамките на 10-ина месеца да построим връзката между нашата и гръцката мрежа и да получаваме някаква независимост като източник. Преди 3 седмици с президента Първанов бяхме в Туркменистан, там се договорихме за нови 2 млн. куб. м. Там липсва тръбата, свързваща туркменската с азербайджанската мрежа. Но тези процеси стават бавно. Ако предишни правителства преди 10 г. бяха стартирали работата, може би днес щяхме да ги строим тези газопроводи. Отнякъде трябва да се почне.
- Реален ли е вариантът с повторно пускане на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй"?
- Технически е напълно възможно. Въпросът е по-скоро политически. Член 36 от присъединителния договор ни позволява едностранно включване на реакторите по време на криза. Друг е въпросът да се дефинира какво е кризата. Ако става въпрос за национална криза, дали е електрическа? Ние електрическа криза нямаме имаме резерви и дори днес (б.а. вчера) изнасяме ток. Няма претоварване на електрическата мрежа, така че е въпрос на тълкувание дали тази криза е достатъчно основание за включване на спрените блокове. Политическата гледна точка е, че трябва да има консенсус - вътрешно и външнополитически в рамките на ЕС, дали това няма да ни навреди повече, отколкото ще ни помогне. Кризата не е толкова страшна, но ако продължи 4-5 месеца, няма да имаме избор. Тогава електрическата мрежа ще се претовари. Но на този етап трябва да се води политически, да проверим какво е настроението, как би се отразило такова действие на нашите партньори. Все пак ние сме лоялен член на ЕС и нямаме моралното право да предприемаме безотговорни едностранни действия. Ако тези процеси вървят едновременно, аз съм за това да се говори, но трябва да се оценят рисковете от подобно действие.
Невена Мирчева