- Г-н Тасев, какви са ходовете на "Булгаргаз" след намаляването на доставките на руски газ?
- Ходовете не са много. Първият, който е в действие, това е активиране на резерва от газохранилището в Чирен. Вторият е свързан с формалните юридически процедури, насочени към търсене на съдебни компенсации за процедурата "шип ор пей"

Проф. д-р Атанас Тасев e завършил техническа кибернетика и теория на информацията в Киев. Работил е в Централния институт по комплексна автоматизация и в Координационния център по информатика и изчислителна техника към БАН, бил е преподавател в Техническия университет. След 1989 г. работи в банковия и застрахователния сектор и енергетиката. Бил е главен икономически съветник на "Булгаргаз" при сключването на договора с "Газпром" през 1998 г. и консултант на ДКЕВР. Работил е като финансов анализатор по най-големите енергийни проекти у нас през последните 17 г. Член е на Консултативния съвет към премиера по проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". Проф. Тасев е и общински съветник в София от квотата на НДСВ.

- Г-н Тасев, какви са ходовете на "Булгаргаз" след намаляването на доставките на руски газ?
- Ходовете не са много. Първият, който е в действие, това е активиране на резерва от газохранилището в Чирен. Вторият е свързан с формалните юридически процедури, насочени към търсене на съдебни компенсации за процедурата "шип ор пей" за транзита и недоставените по график количества газ за енергетиката и промишлеността.
- Как трябва да реагира страната ни в тази ситуация?
- Специално за вътрешното потребление ще последват регресионни искове от частните предприятия на химическата промишленост и възможно от топлофикационните дружества до нивото на разликата в разходите за алтернативни горива и действащите цени на газа за вътрешна консумация.
- Трябва ли България да завежда дело срещу "Нафтогаз" или "Газпром" заради намалените количества?
- Бенефициент по договорите за транзит през страната и доставка на газ за България е "Булгаргаз". Имаме ситуация на грубо нарушаване (без форсмажор) на параметрите на конкретни търговски договори между "Газекспорт" и "Булгаргаз". Украинската газова компания не е страна по договорите. Задължение на доставчика е да гарантира договорените параметри на договорите.
- Колко голяма е опасността България да остане без необходимите количества газ?
- Не искам нито да подценявам, нито да преувеличавам опасността от спиране на газовите доставки. Украйна в момента е в сложна вътрешнополитическа и външнополитическа ситуация. С действията си правителството й рискува сериозно да влоши отношенията си с ЕС и да отложи за продължителен период процедурите за приобщаването й към европейските структури. Напомням, че през Украйна се транзитират около 120 млрд. куб. метра газ за година. При общо доставки на руски газ за Европа в размер на 150 млрд. куб. м годишно това е 80% от общото количество руски газ за ЕС. Едновременно с това на територията на Украйна има складиран газ на търговци от ЕС, които при тази ситуация нямат достъп до собствения си ресурс. Проблемът е, че тези количества са складирани при растящия ценови тренд. Ако кризата се задълбочи, другите доставчици при намаляване на цените на газа ще понесат допълнителни загуби. През предходната година Украйна получаваше газ по най-ниски цени спрямо другите страни извън Русия. Това, естествено, е възможност за оказване на политически натиск. Всяка преференция обикновено е свързана с допълнителни условия, които не са известни за трети лица. Очевидно, че тези допълнителни условия не са изгодни за Украйна в контекста на сегашната икономическа и политическа конюнктура. Поради което тя се опитва да ги промени, но по възможно най-нецивилизования начин. Единствената възможност газът да престане да бъде външнополитическо оръжие на Русия е Украйна да премине към плащане по обичайните за Европа цени, без преференции. Очевидно към днешна дата Украйна не е готова за това.
Ще посоча някои факти в подкрепа на тезата: Собствената консумация на газ за Украйна е около 80 млрд. куб. м годишно. За транзитиране на около 120 млрд. куб. м Украйна получава около 20 млрд. куб. м по преференциални цени. Ако се премине изцяло към европейски цени, тогава Киев ще трябва да плаща около $36 млрд. годишно. В момента позициите на "преговарящите" страни са силно раздалечени. При заявена готовност на Украйна да плаща около $201, разходите за газ ще възлизат на около $16 млрд./годишно. Украинската икономика не е готова да понесе още $20 млрд. допълнително и това е в основата на конфликта. Затова изборът е ясен - плащаш по европейски цени и си гарантираш външнополитическа свобода, или се договаряш на по-ниски, но с цената на компромис, неизвестно при какви условия. Рисковете на ситуацията са свързани и с влиянието на световната финансова криза върху икономиката на Украйна, която все още е енергоинтензивна. Промишлеността на Украйна е създавана в друга ситуация, при която цените на енергийните ресурси, в.т.ч. на газа, не са били фактор с такава изключителна тежест, както сега. От друга страна, ако Украйна премине към международни цени, ще бъде равноставена спрямо нашите и химическите предприятия от постсъветското икономическо пространство, които получават газ на два пъти по-висока цена спрямо украинските.
- За колко време ще стигнат запасите от хранилището в Чирен?
- Ролята на газохранилището в Чирен е да изравнява параметрите на системата за доставка при неравномерност на потреблението. И само в изключителни случай да служи като основен доставчик. Никой няма да допусне газохранилището да се използва като заместител на газовите доставки, по определение.
- Какво ще се случи с основните потребители на природен газ - промишлените предприятия и най-вече топлофикационните дружества, при положение, че доставките спрат?
- Изключвам такава ситуация. Годишно България консумира около 3,5 млрд. куб. метра газ, което на фона на доставките за Европа е незначително. Очаквам силен политически натиск от страна на Европа за решаване на кризата.
- Могат ли топлофикациите да минат на алтернативно гориво или гражданите ще останат на студено? Колко ще струва това?
- Ако се наложи, ще се премине към алтернативни горива, но това със сигурност ще повиши цената на топлото.
- Може ли възникналата вече криза да повлияе на цената, на която България купува руски газ?
- България има подписан дългосрочен договор за доставка на руски газ. Освен това чрез участието в проекта "Южен поток" тя е стратегически партньор както на ЕС, така и на "Газпром" в решаване на структурен проблем - транзита през Украйна.
- Имаме ли право, според договора с "Газпром", да искаме обезщетение заради намаляването на доставките?
- Имаме основание да поискаме обезщетение за доставките и за транзита. Ако постъпят регресивни искове от индустрията, това ще бъде категорично задължение на "Булгаргаз".
Кристиан Костурков