- Г-н Орешарски, в бюджета за 2009 г. се предвижда ръст на икономиката от 4,7%. Какво ще стане, ако ръстът и съответно приходите в хазната са по-малки?
- Има известна степен на достоверност икономиката да се представи по-зле от това, което сме проектирали основно през септември и октомври.

 Затова заложихме няколко типа буфери, които се надявам изцяло да покрият и малко по-негативни сценарии. Предвидили сме задържане на 10% от бюджетните разходи при недостиг на приходи. Предвидили сме и възможност бюджетът да работи на по-нисък излишък от 3% от БВП, ако цялостното поведение на макроикономическите показатели предпостави известно отпускане на фискалната политика. Връзката в случая е пряка. Ако растежът е по-нисък, това означава, че и стопанската активност ще е по-ниска. При равни други условия вероятно от това ще спре да расте и дори може да се наблюдава свиване на дефицита по текущата сметка. А това ще отхлаби натиска за реализиране на голям бюджетен излишък.
- Какви са най-песимистичните и най-оптимистичните сценарии за 2009 г.?
- Въпреки свиването в отделни сектори, които са най-пряко засегнати - като строителството и металите, нашата икономика показва възможности за адаптация. Затова не мисля, че най-песимистичните сценарии ще се сбъднат. Най-оптимистичните - дай, Боже, да направим растеж и по-голям от 4,7%. Ако трябва да говорим за реални прогнози - малка вероятност има както и за растеж над 4,7%, така и за много песимистични сценарии.
- Бюджетът за 2009 г. ли е най-трудният в 4-годишния ви мандат досега?
- Към днешна дата така се очертава. Основните трудности ще бъдат свързани с приходната част, където известни проблеми виждаме още от края на 2008 г. Всички усилия ще бъдат насочени към обезпечаване на приходната част на бюджета.
- Очаквате ли увеличаване на сивата икономика?
- Оставам оптимист, че при сравнително ниското ниво на прякото данъчно облагане, големите и средни фирми едва ли ще пожелаят да се върнат в сивия сектор. Това е свързано с доста негативни последици за самите тях в контакти с партньори, с банков сектор и т.н.
- Бюджетът за 2009 г. повече предизборен ли е, или кризисен?
- Ако говорим за буферите и някои допълнителни мерки, то той повече е антикризисен. Възловата функция на бюджета е да продължи да обезпечава макроикономическата стабилност, още по-важна в условия на криза. Доста от новите членки на ЕС, които пренебрегнаха този принцип, сега имат огромни проблеми. Сигурно има и предизборни елементи в бюджета. Някои секторни ръководители бяха по-настойчиви за прокарване на техни програми, в сравнение с минали години, и това е обяснимо.
- Данъчните предлагат забрана на плащанията в брой над 5000 лв. Това ще удари ли сивата икономика?
- Това е спорна мярка. От една страна, е много добре за фискалните власти всички разплащания да минават по банков път. Но от друга страна, това вероятно ще затрудни оборота в някои сектори, като земеделието например. Не ми се иска чрез административни мерки да противодействаме на сивата икономика.
- Има ли преизпълнение на приходите в бюджета за 2008 г. както през последните години?
- Вероятно ще отчетем доста малко преизпълнение на приходите. Но през 2008 г. бюджетът беше по-различен от останалите, които управлявах по време на това правителство. За 2008 г. за първи път заложихме сериозен ръст на планираните приходи от 27% спрямо планираните приходи през 2007 г. Затова малко ще преизпълним планираните приходи и много ще преизпълним фактическите приходи за 2007 г.
- Какво трябва да правят хората в условията на криза, ще падат ли цените на жилища и коли?
- Вероятно няма да има ръст.
Не очаквам цените да падат драматично Хората трябва да бъдат малко по-пестеливи и да не променят кой знае колко тяхното поведение по отношение на домакинските бюджети.
- А какво трябва да правят фирмите при криза?
- Приблизително същото - да въведат по-ефективен контрол върху разходите, отсега да мислят за по-голяма гъвкавост, ако се наложи - да преориентират пазарните си позиции.
- Очаквате ли лихвите по заемите и депозитите още да растат?
- Потенциалът за покачване на лихвите е изчерпан през последните месец-два. Не очаквам по-съществени увеличения.
- Предлагат едностранно да въведем разплащания и в евро. Можем ли да го направим?
- Въвеждането на еврото е двустранен процес, който изисква спазване на процедури, които са утвърдени от Европейската централна банка и Европейската комисия. Всяка страна - кандидат да въведе еврото, минава през тестов период, наречен ERM 2, който продължава поне две години. И след това може да въведе еврото.
- България не изпълнява само условията за ниска инфлация, за да въведем еврото. Кога ще можем да покрием и това изискване?
- Инфлацията не може да се управлява. Тя е резултативен показател от цялостните тенденции в икономиката. Върху него влияят както икономическият ръст, производителността на труда, така и политиката на доходите. През последната година допуснахме доста висок ръст на доходите - над 20%
реално увеличение. При такъв ръст няма как инфлацията да влезе в Маастрихтския критерий. Вероятно ще имаме проблеми с покриването на инфлацията и в средносрочен аспект.
- А за 2009 г. каква инфлация очаквате?
- Заложената инфлация е около 4,5%. Но инфлацията зависи от цялостния бизнес климат и политиката на доходите. Ако икономиката се представи по-добре от очакванията, вероятно и инфлацията ще бъде малко по-висока. И обратно, ако се осъществят опасенията, че икономиката може да се представи и по-зле от планираното, тогава и инфлацията може да е и по-ниска.
- Финансовата криза заплашва ли валутния борд?
- От гледна точна на покритието на лева и резервите на БНБ, в това число и фискалните резерви на правителството, не виждам никакви притеснения.
- Кога България би поискала заем от МВФ?
- Тогава, когато имаме разходи и невъзможност да ги покрием. На този етап и вероятно в краткосрочен период напред нямаме опасения, че могат да изникнат разходи, които не можем да покрием. Българският държавен дълг е на едно от най-ниските равнища сред членките на ЕС. В края на 2008 г. съотношението на публичния дълг към БВП е под 15%. Не ни предстоят и сериозни плащания по дълга поне до 2013 г. и 2015 г., когато има падежи на големи облигационни емисии. Не съм притеснен от гледна точна на финансиране на публичния сектор.
- Смятате ли, че след изборите новите управляващи може да намалят данъците?
- Потенциалът за намаляване на данъците практически е изчерпан. Не мисля, че е възможно повече да се намалява данъчно-осигурителната тежест. Но винаги може да се внасят корекции в една или друга данъчна форма с цел по-нататъшно оптимизиране съобразно целите на икономическата политика.
- Има идеи парите от Сребърния фонд да се инвестират на борсата, удачно ли е това?
- През последната година, а вероятно и през следващите няколко, това е един от най-неподходящите модели на поведение - публичен фонд, какъвто е Сребърния фонд, да бъде рискуван чрез инвестиции в дялови инструменти.
- Приет е и последният бюджет от мандата ви. Какво свършихте през последните години?
- Дейността на МФ не винаги е пред очите на широката публика. През последните години министерството извърши реформи, които не беше извършило дори през 1989-1990 г., когато започваха икономическите промени. Стартирахме и реализирахме консолидацията на публичната администрация, създадохме НАП. Реформата получава добри оценки от всички външни коментатори. Доброто изпълнение на приходите през последните години ни позволи да работим с бюджетни излишъци така, че да натрупаме фискален резерв от около 9 млрд. лв. Сега той ни позволява да гледаме малко по-спокойно на кризата без това да се интерпретира, че не обръщаме достатъчно внимание на очакваните негативни ефекти. Преструктурирахме Държавния фискален контрол. И най-важното, съдействахме чрез фискалната политика за реализиране на стопански възход и увеличаващ се икономически ръст, достигнал през първата половина на 2008 г. до 7,1%.
- Няколко рейтингови агенции намалиха кредитния рейтинг на България. Защо?
- България не беше единствената страна, на която беше намален кредитният рейтинг. През последните 6 месеца няма страна, която да е с увеличен рейтинг. В условията на глобалната криза рейтинговите агенции бяха длъжни да преразгледат перспективите на повечето развиващи се икономики. При някои страни като Румъния намалението на рейтинга е по-осезаемо.
- Какво ще си пожелаете за 2009 г.?
- Да управляваме бюджета така, че по време на изборите, а и след тях да оставим фискалната позиция на страната устойчива, така както сме я поддържали през последните четири години.
- Очаквате ли натиск за увеличаване на разходите преди изборите?
- Винаги има натиск. Но през последните четири години коалицията показа, че надделява отговорността, а не конюнктурните интереси.
Стефан Кючуков