С какво 2008 г. ще влезе в учебниците по история? Колко грешки направиха управниците ни и ще успеем ли да се поучим от тях? И още - какво се случва с България и света по време на икономическа криза? Какво ни чака в годината на изборите - "Стандарт" разговаря с проф. Георги Марков, директор на Института по история към БАН.

- Проф. Марков, с какво миналата 2008 г. ще остане в книгите по история?
- Като историк съм обременен и веднага се пренасям в 1929 г., когато избухва световната стопанска криза, известна като Голямата депресия. 2008-а даде началото на световна финансова криза, която усложнява положението на България в ЕС. Колкото и управляващите да твърдят, че няма финансова криза, вече сме част от световната икономика и финанси, и дано тази депресия не се разрази по-дълбоко.
- Как ни се е отразила кризата от 1929 г.?
- Тогава България е била земеделска страна и голям износител на земеделска продукция. Изкупните цени падат пет пъти. Износът ни е бил главно за Германия, където също се разразява икономическата криза и на власт идва Хитлер. Депресията до голяма степен причинява създаването на диктатури
в началото на 30-те - било тоталитарни, било авторитарни. Сега условията са съвсем различни и световната криза едва ли би могла да смени системата на управление в отделна държава. Макар че според мен ще има люшкане от дясно на ляво, тъй като икономическата криза засилва не само крайната десница, но и крайната левица. Увеличава се броят на онеправданите и бедни хора, което не е добре за социалната стабилност на една държава.
- Възможно ли е да се завърне комунизмът точно когато го бяхме погребали?
- Движение наляво може да се очаква и в България. В страни като нашата богатите хора винаги са били нищожно малцинство, ние нямаме онази мечтана средна класа. Въпреки че откакто влязохме в ЕС, социолозите тръбят, че у нас има стабилна средна класа, аз се съмнявам. Тази прослойка ни липсва. В Германия, да речем, средната класа е гръбнакът на социалната държава. След 1989 г. у нас махалото се люшна в обратната посока - на мястото на един тотален контрол се настани либерално-демократичен американски модел и почнахме да викаме: "Вън държавата!" Искахме да има колкото може по-малко държава. А покрай нея си отиде и уважението към държавните институции. И сега, когато светът е в криза, като се започне от Съединените щати и се стигне до ЕС, всички викат: "Ама къде е държавата?" В развитите икономически страни държавата може да помогне, а в България това е много трудно и затова се надявам да не се задълбочи финансовата криза.
- Засега у нас няма тежки поражения, а и бюджетът е вързан.
- Преди малко повече от 10 г. изживяхме жестока финансова криза - 1 долар струваше 3000 лв. За стабилността сега трябва да благодарим на валутния борд. Имаше призиви преди две-три години, покрай влизането в ЕС, да махнем валутния борд, защото ни пречел. Така говореха включително финансисти и банкери, но всъщност валутният борд е усмирителна риза която ни надянаха след колапса през 1996-97 г. И тази усмирителна риза влияе положително на българските финанси.
- Ние от началото на 90-те перманентно сме в криза, докато Америка се сблъсква с финансов срив за пръв път от много години.
- Изтеклата година показа също, че вече няма световен лидер. След края на Студената война САЩ останаха единствената свръхсила. През 90-те години Бил Клинтън, един успешен в икономическо отношение президент, говореше, че Щатите са световен лидер. Но днес Вашингтон не може да води света. Преди 70 години всяка втора кола в света се е произвеждала от "Дженерал мотърс" и "Крайслер". "Което е добро за "Дженерал мотърс", е добро за САЩ", беше казал един от президентите на автомобилния концерн. А вижте сега в какво окаяно състояние са автомобилните гиганти в Америка - те са пред фалит. Освен това американската нация губи качество. Протестантското, калвинисткото начало, което исторически е създало Съединените щати, се топи. Аз не съм расист, но там вече доминира афро- и латиноамериканското. Самият президент вече е афроамериканец. Американците все повече потребяват. Купуват си големи къщи с басейни, които не могат да изплатят - оттам дойде и ипотечната криза.
- България вече членува в общ клуб със САЩ - НАТО. Какво говори сравнението с членството ни в предишни клубове като Варшавския договор?
- Много печален и горчив е опитът ни. След конференцията в Мюнхен през 1939 г. питат британския министър на външните работи Антъни Идън: "Кой ще спечели бъдещата световна война?" А той с присъщия си английски хумор отвръща: "Господа, нека почакаме да видим към коя коалиция ще се присъедини България?" Ние сме погубили много империи - освен Римската, Византийската, Османската, в по-ново време - германската и съветската. Така че американците трябва добре да размислят. Всъщност това е иронията на историята - ние влязохме в ЕС тъкмо когато общността изпадна в криза. Не само икономическа, но и политическа криза се наблюдава по върховете. Вече членуват 27 държави - и те се оказаха прекалено много за този търбух А и не може той да е всеяден. За ЕС сега напират Украйна, Грузия, държави от Средна Азия, Турция, която е една голяма мюсюлманска азиатска държава. Навремето, когато Гърция, Испания и Португалия влязоха в европейската общност, ги считаха за бедни държави и наляха в тях милиарди. Ние закъсняхме. За съжаление България влезе в момент, когато структурата на европейския модел е под въпрос.
- Има ли връзка това с нарочването на нашата страна за образец на корупция?
- Наистина станахме "черната овца" на Европа. Корупция има навсякъде, дори преди няколко години цялата Европейска комисия си подаде оставката след корупционен скандал. Но другите, понеже са отдавна в Евросъюза, крадат префинено, гледат да не бие на очи. А "нашите юнаци" крадат очевадно. Възмутително е стари машини да се пребоядисват и после да ги внасят като нови. Просто трябва да се научат как се краде, не може да се продължава по този начин.
Има защо да ядем бой от Брюксел, но не бива да ни внушават, че ние сме най-корумпираните и най-крадливите от целия континент. Ние ако бяхме толкова крадливи нямаше да бъдем най-бедни.
- Голяма част от хората не смятат познаването на историята за полезно и мислят, че светът е започнал вчера.
- Историята пречи на глобализацията. Историята е ДНК на народите, тя ги прави различни. И поради това някои европейски администратори казват: "Абе, стига с тая история, каквото било - било." Но всеки народ си има многовековна история, не можем всички да станем просто европейци. Ние сме различни и ще си останем такива.
- Какво мислите за външната ни политика към горещите точки на планетата - признаването на Косово, позицията ни около кризата между Грузия и Русия, изтеглянето от Ирак?
- Всичко това ми напомня на Варшавския договор. Между другото Тодор Живков е бил по-бърз. Докато излезе декларацията на ТАСС, вече е обнародвана декларация на БТА против американския империализъм, която е почти изцяло превод от руски. Аз се обявих против признаването на Косово. Като историк знам колко са тежки сметките ни със Сърбия. Много пъти са откъсвали наши земи. Но сръбският великошовинизъм е в окаяно състояние. Идеалът за Велика Сърбия претърпя погром. Надига се друг национализъм - албанският. Това е най-младата нация в Европа. Гърция, Румъния, Испания не признаха Косово. Защо трябваше ние задължително да казваме "да"? Нашата дипломация
трябва да се научи да казва "не"
И чак тогава Брюксел и Вашингтон ще почнат да ни уважават. А те поначало си мислят, че сме им в кърпа вързани.
- Преди броени дни почина Самюел Хънтингтън, автор на тезата за "сблъсъка на цивилизациите". Вие одобрявате ли неговата теория?
- Професорът от Харвардския университет Хънтингтън позна с тезата си за "сблъсъка за цивилизациите", за разлика от Фукуяма, който говореше за "края на историята". За жалост сблъсъкът на цивилизациите вече в ход. Това го показват и войните в Ирак, и в Афганистан, "Ал Кайда" и световният тероризъм. Сочат го бомбардировките над Газа - след толкова примирия отново избухва война в Близкия изток.
Руслан ЙОРДАНОВ