Краят на всяка година е време за равносметка. 2008 г. за България бе изпълнена с предизвикателства, трудни моменти, но и с резултати. За втората година от членството ни в ЕС, спрените европейски средства, енергийните проекти и актуални политически въпроси "Стандарт" разговаря с министъра на външните работи и вицепремиер Ивайло Калфин.

- Г-н министър, оптимист ли сте за общите ни енергийни проекти с Русия след срещата в Москва с вашия колега Сергей Лавров?
- Аз поставих въпроса дали при настоящата финансова ситуация е възможно да има забавяне на съвместните ни проекти. Получих уверения, че това са приоритетни проекти за Русия и нямат намерение да ги забавят.
- Втората година от членството на България в ЕС бе изпълнена с редица проблеми. Каква е вашата равносметка за 2008 г.?
- Мисля, че това е една нормална година спрямо реалистичните очаквания. Очевидно не само за България, но и за всички страни членки, които влязоха в ЕС и НАТО, им остана доста домашна работа за вършене.
Няма нов член на ЕС, който да отговаря и да изпълнява всички стандарти. В интерес на истината страната ни действително направи много, но все още недостатъчно, така че ние да сме спокойни и за себе си, и за европартньорите, че европейските фондове у нас се харчат в рамките на приемливото. Казвам в рамките на приемливото, защото няма идеална страна. Наскоро ЕС взе решение стари членки да върнат над 600 млн. евро.
Мисля, че през тази втора година България беше един полезен член на ЕС, който допринесе за взимането на важни решения на съюза, внесе и експертиза, и динамика, особено по въпроси като Западни Балкани, Черноморски регион.
- Смятате ли, че за отношението към България влияе засилената чувствителност на страните членки на съюза заради икономическата криза и наближаващите европейски избори?
- Не е хубаво да гледаме на себе си като на жертва и да се съжаляваме. Безспорно и предстоящите избори за ЕП, и финансовата криза са елементи, които увеличават вниманието към България. Не е тайна, че в ЕС има страни, които са против разширяването, те се нуждаят от лош пример за разширяването, най-малкото или за да оправдават минали действия, или да спрат бъдещо такова. Тези настроения ще стават все по-видими преди европейските избори, тъй като това е определена политическа платформа, която ще се бори за своите привърженици в Европа. Но не е нормално
да гледаме на себе си като на хора с лош късмет
България направи изключително голямо усилие да влезе в най-развития клуб от страни в Европа. Ние често казваме колко е лошо, че сме най-бедни, но е по-добре да сме бедни в този клуб, отколкото богати в някой друг балкански клуб.
- Казахте, че във връзка с акредитацията на двете агенции по програма ФАР България не е получила очакваното партньорско отношение от Еврокомисията. Какво се промени след визитата в София на еврокомисаря по разширяването Майкъл Лий?
- Мисля, че това, което направиха дирекцията и еврокомисарят по разширяването, е нещо, което не е приемливо. Решението за едно наистина безпрецедентно действие в рамките на ЕС за отнемането на акредитация на агенция, е достатъчно сериозен освен технически и политически факт. И посещението на г-н Лий можеше да се случи, преди това да бъде обявено. Начинът, по който се поддържаше диалогът с България, не е приемлив за една страна членка.
- Какво е вашето обяснение за тази едностранна комуникация?
- Има комуникация, но тя не беше достатъчно добра. Самото решение за отнемане на акредитацията няколко дни държеше държавата в абсолютно неведение, тъй като имаше много по-различни сигнали, които идваха от одитите преди това. Това, което видях в писмото на Майкъл Лий до България, бяха едни по-скоро политически констатации, зад които нямаше подплатено, аргументирано решение. Пак казвам, тук не става въпрос за решението по същество, но то да не бъде като размахване на показалка или тояга.
- Все още предстои решение за спрените пари по програма ИСПА. Има ли опасност заради проблемите си страната да загуби и средства по кохезионния фонд?
- Всички средства, които са предвидени за България, има риск да бъдат намалени или загубени, ако не се въведат достатъчно механизми, по които да се работи. През последните няколко месеца има безспорно движение напред и без да се успокояваме от него, трябва да продължим да градим. Тогава не бихме имали сериозни проблеми с ЕС.
- Какво да очакваме от междинния доклад по механизма за проверка и сътрудничество през януари?
- Той ще покаже това, което сме свършили. През декември тук бе мисията от експерти, в момента се готви този доклад. Доколкото разбирам от колегите, отчетен е значителен напредък по някои от въпросите, по които работим. Разбира се, има доста още неща, които трябва да се случат, включително от законодателна гледна точка, както и това, което ЕС непрекъснато казва: дайте резултати. Апропо, резултати има, и присъди има, виждаме, че няма политически или друг чадър за когото и да е било. Надявам се докладът да отчете това. 
- Неотдавна европейските лидери се договориха всяка страна да отдели 1,5% от БВП за справяне с икономическата криза. Какъв е механизмът за разпределение на тези пари и към кои сектори от българската икономика ще бъдат насочени тези 1 млрд. лева?
- Всяка държава измисля свой собствен механизъм. Доколкото първият ефект от кризата у нас е намаляването на пазарите и чуждите инвестиции, е важно да се стимулира износът, иновативните отрасли и да се отделят значителни средства за развитие на инфраструктурата. Доколкото е възможно, държавата ще се опита да помогне на фирмите да задържат добрите си служители
- Смятате ли, че голямото "пушене" на служителите на МВР се използва за политически цели?
- България е една от страните, в които пушенето вече е забранено на обществени места, но не е забранено на улиците (смее се). Така че у нас това може да бъде действително форма на протест. Аз си мисля, че поне начинът, по който беше обявен този протест - от лидера на основната опозиционна партия чрез ефира на национална телевизия, говори за силна степен на политизация. 
За съжаление ГЕРБ се опитва да направи впечатление не толкова с политически идеи и решения на въпроси, колкото с непрекъснати критики и разклащане на стабилността в страната.
- Смятате ли, че е възможно в следващия кабинет да има повече експертни, отколкото политически назначения?
- Аз по принцип не съм голям почитател на експертните назначения. Какво значи експертно назначение? Хора, които са завършени професионалисти, но които нямат никакви политически ангажименти. Едно правителство е най-политическият орган може би в една държава. Включително това правителство, което е коалиционно, което толкова трудно бе създадено, което маса врачки казваха отпреди 3,5 г. как няма да изкара мандата си, как ще има проблеми. Ако погледнем в годините назад, то направи изключително много неща, и то полезни неща в България, без да се самозабравя.
Според мен следващото правителство е много вероятно да бъде коалиционно и това е добре за България. В същото време не трябва да си мислим, че в него ще участват някакви "експертни херувими". Това даже би ме притеснило.
Красимира Темелкова