Димитър Костов е подуправител на БНБ и шеф на управление "Банково". Бил е финансов министър от 1995 до 1997 г. в кабинета на Жан Виденов. След това минава в банковия сектор и е изпълнителен директор последователно на Централна кооперативна банка и на ТБ "Алианц България". Пред "Стандарт" той заяви, че реалната цена на еврото е 1,10 лв., и така обори спекулациите, че българската валута е надценена и трябва да се разменя 4 лева за евро.

- Господин Костов, има ли опасност задълбочаващата се финансова криза в САЩ и Западна Европа да засегне по-осезателно България?
- Факт е, че от лятото на миналата година, когато кризата взе заплашителни размери, досега няма значими ефекти върху икономиката на България. Причината за това на първо място е макроикономическата стабилност, осигурявана от валутния борд и от стабилната фискална политика на държавата, със солиден бюджетен излишък. На второ място е благоприятният инвестиционен климат, който привлича непрекъснато нарастващи чуждестранни вложения. И не на последно - приемането на страната ни за член на Европейския съюз.
- Може ли да се каже, че БНБ постъпи ясновидски предвидливо, като въведе за банките минимални задължителни резерви и постоянно увеличаваше размера им, за да намалят ръста на кредитиране?
- Тази мярка не е свързана с външни причини, а с тенденциите в развитието на икономиката на страната. Очевидно е, че такъв агресивен ръст на заемите не е полезен и дори може да бъде доста опасен. С плавното намаляване на ръста на кредитирането българските банки до известна степен се предпазиха и от западната финансова криза, свързана именно с лоши заеми. Ръстът на кредитиране достигна до 63 на сто, а последните данни сочат, че в края на март вече е под 57% на годишна база.
- При това положение ще намалите ли минималните задължителни резерви, които банките държат в БНБ? Сега те са 12% върху сумата на привлечените депозити...
- Има тенденция за намаляването на минималните задължителни резерви, но БНБ продължава да наблюдава много внимателно движението на кредитите. В зависимост от това, което виждаме, може да се вземе решение и да се повишат. Има предпоставки и за двете. Бизнесът на банките е да работят с чужди пари и да управляват риска. Предприемайки действия за охлаждане на кредитирането, ние фактически им помагаме.кораб
- Сега всички институции се втурнаха да помагат на търговските банки да излязат от ресурсната дупка, в която затънаха. Българските трезори също имат проблеми със свежите пари, ще им помогне ли БНБ?
- Това, от което се оплакват банките в България, е поскъпването на ресурса, не липсата му. Трябваше да се очаква. А знаем, че всички банки се борят за пазарен дял. По-реалистично е да има оплаквания от страна на фирмите.
- Увеличават ли се лошите кредити? Непрекъснато се алармира, че банките ще започнат да продават апартаменти на длъжници.
- Това, че непрекъснато някой алармира, е полезно. Банките са подложени на строги регулации и на непрекъснат надзор. Това се вижда и от качеството на кредитните им портфейли. Нивото на лошите кредити в цялата банкова система сега е 1,7 на сто от всички раздадени заеми. Ако сравним нивото на кредитите преди 18 месеца, когато обемите на заемите бяха два пъти по-малко, невърнатите са 3,2 на сто. Тези нива не създават проблем. Трябва да се мисли и когато се дава кредит, и когато се взема.
- Но ето че банките вдигнаха лихвите и това обърка плановете на длъжниците. Ще растат ли лихвите по заемите още?   
- Повишението на лихвите не е толкова драстично. Освен това при тегленето на заем се знае, че у нас лихвите са плаващи и има риск. Тъй като и финансовата криза е по-близо до края си отколкото до началото, както каза финансовият министър на САЩ, няма причина лихвите по кредитите у нас да растат. Според мен те стигнаха тавана си. Конкуренцията си каза думата.
- Смятате ли, че българският лев е надценен и това ще се задълбочава ли след влизането ни в ЕС?
- Аз ще отговоря по малко по-различен начин. Има най-различни теории по този въпрос. Едни твърдят, че е подценен, други - че е надценен. В зависимост от това се правят и различни оценки. Аз обаче ще подходя по-прагматично към този въпрос. По данни към 25 април парите, с които функционира българската икономика и постига своя растеж, са малко над 8 млрд. лв. Това са банкнотите и монетите в обрaщение, които са емитирани от БНБ. Като прибавим към тях и тези близо 6 млрд. лв., които сме накарали банките да държат при нас, стават 14 млрд. От другата страна на баланса стоят около 12,7 евро (24,8 млрд. лв.), които са целият валутен резерв на БНБ и които трябва по закона за валутния борд да покриват емитираните левове. Вижда се, че те са почти двойно повече, отколкото са необходими. Като направим сметката и разделим левовете (14 млрд.) на 12,7 млрд. евро, получаваме точно 1,10 лева за едно евро. Така че за момента това е действителното съотношение лев-евро, спазвайки стриктно закона за валутния борд. Това са фактите, другото са спекулации.
- Една валута струва толкова, колкото може да се купи с нея, поне така го приемат хората. Силен ли е българският лев, така погледнато?
- Това вече е въпрос, касаещ не толкова лева. Динамиката на цените зависи от динамиката на доходите, от конкуренцията и ефективността на бизнеса. Има и реални ефекти, влияещи върху цените, свързани например с местоположението до потребителите на производството - дали е голям делът на производствените, в случая транспортните разходи. Никога не може да има реално изравняване на разходите на една и съща стока, произведена от различни производители. Освен това в Европа ще продължава и процесът на сближаване на цените в различните страни. При това важното е, че не става въпрос само за цените на стоките и услугите, но и за тези на труда и на всичко останало. Това е именно въпросната интеграция, за която толкова се говори.
- Не е ли парадокс това, че при най-ниски заплати в Европа ще внасяме работници от чужбина?
- Понятията ниски и високи заплати са относителни. Въпросът е да се създават работни места, които да създават повече добавена стойност. Когато това стане, ще се търсят работници, които да вършат съответната работа срещу съответното заплащане.
- Остаря ли вече валутният борд?
- Валутният борд се оказа много здрава и стабилна постройка, която върши добра работа и ще продължи да я върши. В този смисъл бих го оприличил на Орлов мост - създаден е да се върви по него през реката и продължава да върши тази работа повече от сто години.
- Преместиха орлите през седемдесетте години, разшириха го...
- И ето, пак работи безотказно близо 40 години.
- Как ще коментирате неофициални твърдения, че някои бизнесмени, които имат много големи вътрешни задължения, лобират за премахване на валутния борд и вдигане цената на еврото, за да обезценят дълговете си?
- Подобни намерения, реални или не, са опит да се бръкне в чуждия джоб и аз бих отговорил така: Всеки да си гледа в собствения си джоб и да бърка само в него, а не в джобовете на другите. Такива намерения не са нищо друго, освен бягане от отговорнст. За съжаление на някои това е пазарната икономика - вземаш решенията, действаш, работиш, успяваш или фалираш и съответно си носиш отговорността. Естествено, връщаш си кредитите, които си взел, независимо от кого. Другото е от лукаваго. В началото на прехода видяхме какво стана именно заради такива апетити. Към днешна дата обаче нещата стоят по съвсем друг начин, пазарната икономика работи
Важното е държавата да осигури средата за изпълнение на договорите, върху които се крепят взаимоотношенията в бизнеса.
- Има ли политици в БНБ, както се твърди в доклада на Европейската централна банка?
- Твърдението е малко пресилено и перифразирано. Бележки за политическо влияние в доклада няма. Единственото, което има такъв нюанс, е управителното тяло на Националната банка да не търси съвети от изпълнителната власт. ЕЦБ настоява и за някои промени в националното законодателство при присъединяването на страната ни към Еврозоната. Дотогава обаче има още доста време. Настоява се да се променят дребни неща, като например да не се довършват мандатите на сменени членове на УС, а да се започва нов мандат за целия срок - 6 години.
- Ами фактът, че БНБ се отчита пред някого?
- ЕЦБ също се отчита пред Европейския парламент, какъв е проблемът?
- Би ли се възпротивил г-н Трише, ако правителството търси съвет от БНБ за финансовата ситуация в страната например?
- На всеки три месеца БНБ публикува своите отчети и анализи за паричните въпроси, инфлацията, чуждите инвестиции. Всеки, който иска, може да ги прочете и да си направи съответните изводи.
Валерия Стойкова