Капитан далечно плаване Боби Мирчев е това, което всеки от нас си представя, като чуе "стар морски вълк". На 76 години е изръшкал всички океани. Завършил е Висшето военноморско училище във Варна, плавал е в параходство "Български морски флот" и в "Океански риболов". След изненадващ инфаркт, само на 43 г., слиза на брега. Работи 20 години в Държавната инспекция по корабоплаване в София (днешната Морска администрация), неин началник е от 1991 до 1997 г.

След пенсионирането си въвежда морското застраховане в бившата компания "Орел". Създава и фирма за обучение на водачи на кораби до 20 бруто тона, на леководолази и яхтени шкипери. Експерт е и по морски дела към Арбитражния съд към БТПП.

- Капитане, роден сте и сте живели далеч от морето. Какво ви запали по голямата синя вода?
- Да, роден съм на 18 септември 1932 г. във Враца, а от месец след раждането си живея в София. Историята е следната. Имахме съсед, който имаше камион "Вомаг" с две ремаркета. С него лятно време караше жито от Добруджа за скелите в Балчик. А пък баща ми имаше табиет - щом завърша училище, веднага ме дава някъде на работа - по строителни обекти, на други места. Една година, бях ученик във Втора мъжка гимназия, се спазари с комшията и ме изпрати да му помагам. С него за първи път видях морето, движейки от Добрич към Балчик. Гледката така ме грабна, просто оттогава морето влезе завинаги в сърцето ми и го изпълни цялото.
Не стига това, ами на пристанището в Балчик беше закотвен тогавашният учебен кораб "Асен" - една двумачтова стоманена гемия, с която навремето у нас дошли белогвардейци. А на мачтите, на всяка от вантите бяха накачени курсанти - изцяло с бели дрехи. Това просто ме довърши... Направо полетях. И на следващото лято заявих на баща ми, че ще кандидатствам във Варна за моряк.
- Как празнувахте в Морско училище Никулден?
- Никак. Никулден беше табу. Не бяхме чували за св. Николай и за празник на моряка. За първи път научих за празника по-късно, извън Морското училище. Тогава свирех на китара и пеех прилично. Ходехме в малка кръчма - "При бай Иван", близо до пристанището, където в събота и неделя пазеха една от четирите маси за нас. Там пеехме и свирехме за пиенето
Тази кръчма се посещаваше от рибари и моряци. Та там за първи път чух, че освен военен флот, има и търговски, че има празник на моряка и пр. 
- Кога за първи път истински празнувахте Никулден?
- През 1966-а, когато сляха БМФ и "Тексим" в Икономическата групировка (ИГ) "Български търговски флот". Тогава капитан Васил Вълчанов ме изтегли в отдела "Международни конвенции и съглашения". Тогава България се присъедини към първите две международни морски конвенции - Load Lines и SOLAS. Капитан Вълчанов направи и първото представителство на ИГ в София - на 5 етаж в малката сграда зад Министерството на транспорта. Там за първи път празнувахме Никулден - Вълчанов ни накара да изкараме бюрата в коридора и да празнуваме.
- Къде сте плавали?
- Навсякъде, само в Австралия не съм бил.
- Какво си спомняте за празниците от онова време?
- Всичките ми спомени са свързани с много алкохол, с напиване.
- Някаква вяра в св. Николай и неговите чудеса не придобихте ли с времето?
- Абсурд. Навремето имаше т.нар. помполити по корабите, те се грижеха да няма никаква друга вяра освен в комунизма. Празнувахме нещо, но и ние не знаехме точно какво. Истински Никулден започнах да празнувам благодарение на една личност - Никола Рунев, мой съвипускник и по-късно директор на пристанище Бургас и началник на ДИК Бургас. Той създаде традицията да се събираме от началото на 80-те години, и то все в Бургас. Като празникът се възприемаше като един хубав повод да се срещнем и почерпим.
- Как празнувахте?
- С рибена чорба, с пълнен шаран, с печена риба и с много алкохол. Винаги е имало някакви рибни изненади, които усвоих и правя до днес. И сега съм се подготвил.
- Как?
- Взел съм сафрид, три големи скумрии, няколко туруци, които ми ги продадоха за риба тон, ама минала е покрай риба тон..., турук си е.
- Шаран не пълните ли?
- Е, може ли без шаран, но той е речна риба. Аз казвам рецептите, има кой да ги изпълнява.
- Кажи някоя рецепта, например за рибена чорба.
- Рибената чорба се прави с ... много риба. Всъщност истинска рибена чорба ядох някъде през 70-те години в Белгород Днестровский, на устието на Днестър, където Пушкин е написал "Бахчисарайски фонтан". Водите са богати на речна и морска риба. Там за първи път видях как правят специална рибена чорба - "уха". Кипват вода, пускат риба, без значение каква, в ситна рибарска мрежа. Държат я десетина минути, изхвърлят рибата и слагат нова по същия начин. И така поне 4-5 пъти. При това рибата не се чисти, само се измива, и то в реката. След което подправят бульона със сол, девисил и целина. Става една гъста "уха", със страхотен вкус. А рецептите на истинските рибни ястия научих в "Океански риболов". Там разбрах, че има стара риба, въпреки че в магазините се опитват да ни убеждават, че няма. Избира се по-млада риба, колкото по-млада, толкова по-вкусна е, изчиства се, маха й се главата и се пече на плочата на печката Става невероятна. Оттогава съм се научил и сега я пека така, само че не на плоча, а на камък. Покрай рибата така започнах да пека и пържоли. В Гибралтар пък се наложи да платя 5 паунда, за да ме научи майстор как се готвят калмари.
- Как се готвят калмари?
- Калмарите, след като се изчистят, се потапят в гореща вода за 10 минути, като времето се отброява от момента на повторното кипване на водата. След това се вадят и се изчиства обвивката им, с цвят на йод. Калмарите стават белезникави, след което можеш да ги правиш, каквото решиш.
На стр. 43