Светкавично да се въведе еврото - това предложение, което тръгна от бизнеса, вече се коментира и на ниво министри. Възможно ли е това да стане, без да понесем санкции от Европейската централна банка, и какви са последствията за икономиката, попитахме министъра на държавната администрация Николай Василев. Преди няколко дни той предложи чиновниците да не си пращат коледни картички тази година, за да спестят пари от бюджета.

- Министър Василев, след Иво Прокопиев и вашият колега Петър Димитров предлага скоростно да се въведе еврото. Как гледате на тази идея?
- Изцяло я подкрепям. И то не от днес. Колкото по-бързо въведем еврото, толкова по-добре за българската икономика. Между 2001 и 2005 г. смятахме, че България достойно ще влезе в Еврозоната през 2009 г. Но днес ситуацията е такава, че не знаем кога и дали изобщо това ще стане. Може да се каже, че през 2005 г. бяхме по-близо до нея, отколкото днес. Колегите икономисти предлагат България едностранно да въведе еврото - дори и без формалното съгласие на ЕЦБ. Ако го направим, това би бил
неочакван прецедент за страна членка
на съюза. Сигурно биха ни се почудили и поразсърдили временно, но едва ли могат да ни спрат. България е в състояние още днес да каже на хората и на бизнеса: "Дайте си всички левове, а ние ще ви върнем равностойността им в евро." Така изцяло ще се избегне всякаква възможност за бъдеща промяна на валутния курс. Макар че към днешна дата не виждам проблеми за валутния борд, бих подкрепил едностранна "евроизация". Това би било смела стъпка.
- Защо се налага ремонт на бюджета преди окончателното му приемане от парламента?
- Очевидно бюджетът в този си вариант е готвен към септември. Тогава още никой не знаеше какво ще се случи. Ще припомня мисълта на един от добрите световни икономисти на ХХ век - Кейнс. Той е казал "Когато фактите се променят, моето мнение се променя". Бих добавил, че "нашето мнение също се променя".
- Да, но бюджетът явно ще се промени доста до приемането му от парламента. Доколко ще бъде адекватен на ситуацията през март, юни или септември?
- Така е. Ние сме свикнали през последните 10 години на много положителна конюнктура. Всяка година в края й отчитаме по-високи приходи от очакваните и по-висок ръст от очаквания. А всъщност доходите на хората трябваше да догонват темповете на развитие. Сега има опасност много от показателите да не вървят нагоре, а надолу. Свикнахме на позитивни резултати, но не бяхме щастливи от тях. Много години хората получаваха ръст на заплатите от по 20 процента, но пак не бяха щастливи. Сега пак няма да сме щастливи при по-ниски показатели. Това са реалностите.
- Как очаквате да се отрази икономическата криза на предстоящите избори догодина?
- По света няма правителство, което да печели от икономическа криза - за справка президентските избори в САЩ. Все пак отговорът на този въпрос не е толкова прост. За парламентарните избори догодина ще имат роля много фактори. Един от важните въпроси е коя партия най-добре би могла да управлява страната по време на икономически трудности и да предлага нестандартни решения. За мен това безспорно е НДСВ. Ще бъда много изненадан, ако която и да е друга партия може да покаже толкова добър икономически екип. По-скоро други партии залагат на популизма, докато ние - на професионализма.
- Колко очаквате да струват двата вота догодина? Възможно ли е предвидената в бюджета сума да се увеличи заради кризата впоследствие?
- Не. Икономическата криза, ако се абстрахираме от възможни сривове на световните валутни курсове, води до по-ниски разходи, а не до по-високи. Би трябвало инфлацията да намалява, а не да се увеличава в такава ситуация. Най-голямото перо в изборните разходи са заплатите на членовете на секционните и другите избирателни комисии. Тази стохилядна армия винаги очаква по-големи възнаграждения спрямо миналите години. Последния път искаха тройно увеличение, но не го получиха
Предпочитам нашето министерство да играе ролята на лошия, но да защити интересите на държавния бюджет. Всеки от предстоящите два вота ще струва по около 20 млн. лв. Ако се обединят в един, ще спестим близо половината от парите. Това за мен е целесъобразното решение и от гледна точка на бюджета, и от гледна точка на демокрацията. Смятам, че да разкарваме избирателите два пъти до урните, е нездравословно за демократичния процес.
- Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова алармира, че може да се стигне до предпазна клауза заради несправяне с мерките от глава "Правосъдие и вътрешен ред". Може ли това да се случи и очаквате ли Брюксел да ни спре още пари?
- Предпочитам да не коментирам глава "Правосъдие и вътрешния ред", тъй като не се смятам за най-компетентния министър по тази тема. Тя никога не е била моята специалност. По отношение на парите бих искал да подчертая, че в нашата оперативна програма "Административен капацитет" се стараем и ще продължим да се стараем да не допуснем никакви съмнения за корупция. До декември т.г. сме усвоили 108% от парите за 2007 г. Нямаме закъснения или други неприятности. Ако всички в България си вършим работата по този начин, резултатите няма да закъснеят.
- Да, но образът на България пред Брюксел в момента е на най-корумпираната държава в Европейския съюз?
- Ще припомня, че когато премиер на държавата беше Симеон Сакскобургготски, това изобщо не беше така. България беше много по-уважаван член на международната общност и по показателите на "Прозрачност без граници" беше много по-напред, отколкото днес.
- Проблемът е в БСП ли?
- В предишното правителство на НДСВ и ДПС този проблем не беше на дневен ред нито в Брюксел, нито в София. А днес е централен проблем и в Брюксел, и в София.
- Отправихте призив преди няколко дни към колегите си в правителството да орежат разходите за коледни картички, рекламни тефтери и календари заради финансовата криза. Част от министрите се отзоваха. Наистина ли всяко ведомство дава между 10 000 и 20 000 лева за рекламни материали?
- Това е моя лична преценка, не знам кой колко харчи.
- Тези спестени пари къде ще отидат?
- Има много по-важни неща, за които могат да се изхарчат. Другият вариант е правителството да ги остави във фискалния резерв. Ще припомня, че тази година след октомври за пръв път от 1997 г. имаме сериозен спад в приходите в края на годината. Има опасност да не се изпълни приходната част на бюджета. Така че в тежки времена всеки лев е важен. Дори през добрите години винаги съм бил консервативен по отношение на бюджетните разходи и винаги съм пледирал за по-ниски данъци, по-ниски разходи и по-висок излишък, за да се пълнят резервите на държавата. Вижте колко по-комфортно се чувства България при сегашната криза - с големи резерви, с малък публичен дълг и с голям бюджетен излишък, отколкото други държави, които са на ръба на фалита. Държави като Унгария, Украйна, Исландия вече поискаха огромна помощ от международната общност. Подозирам, че Румъния ще бъде следващата.
- А ние?
- Не. Не знам дали помните преди няколко месеца, румънските учители стачкуваха и искаха увеличение на заплатите от 50%. Повечето сектори в Румъния също искат увеличение на заплатите от 50, 60 или 100%. Оттогава леята девалвира спрямо еврото и още повече спрямо долара. Сега разбирате ли защо българското правителство не искаше безотговорно да даде 100% увеличение на заплатите на учителите през 2007 г. Всеки може да е популярен за 5 минути, след това може да катастрофира цялата държава.
- Министър Масларова събира преди Коледа български юпита от цял свят в София. Какъв може да бъде аргументът на младите и обучени младежи да се върнат в България, и то в условията на икономическа криза?
- Подкрепям усилията на министър Масларова. Бих искал да подчертая, че и нашият екип още от 2001 г. има подобна политика. Аргументите за българи с различни професии да се върнат биха били няколко. В първата група са чисто емоционалните и патриотичните. Това са аргументите, с които ние се върнахме през 2001 г. Втората група са чисто професионални. През 2008 г. България предлага много повече възможности, отколкото например през 1998 или 1992 г. Днес в България има много бизнес - и български, и чуждестранни компании. Банките са в добро състояние. Мултинационалните компании работят много успешно. При нас има структурен дефицит на високвалифицирани амбициозни млади хора. През последната година безработицата в България спадна до рекордно ниски нива от под 6%, които са едни от най-ниските в Европейския съюз.
Антоанета Петева