600 юпита си идват за Коледа - и то с еднопосочен билет за дома. Финансовата криза ли плаши успелите българи зад граница? Случайно ли е, че амбициозните младоци винаги се завръщат преди избори? С какво политиката изкушава юпитата? И по-ценно ли е министерското кресло от кабинета на "Уолстрийт"? Това попитахме Светлин Танчев. 30-годишният предприемач зарязва шеметната си кариера на "Уолстрийт" и си идва в родината през 2004 г. Светлин е изкушен от политиката и вярва, че идеите на ГЕРБ ще тласнат България във вярната посока.

- Г-н Танчев, защо все повече бг юпита се завръщат у дома?
- Носталгията по родината е много силен мотив. Колкото повече живееш в чужбина, толкова повече се обостря тя. Никога не можеш да претръпнеш. Затова всички успели зад граница българи с радост биха се върнали - стига да са спокойни, че тук могат да поддържат среден стандарт. А това е лесно осъществимо в последните години. След 2000 г. новините от България стават все по-добри. Говори се как има възможности за бърза кариера, за добра печалба. Че едва ли не шансовете тук са по-големи от онези в чужбина. Нашият пазар сега изглежда като американския през 30-те
- имиджът ни е на страна на неограничените възможности.
- Дали юпитата не се завръщат, подплашени от кризата?
- Да, разбира се, това е една от причините. Навсякъде по света големите компании съкращават много хора. Нормално е българите да се притесняват за бъдещето си в чужбина. А в същото време тук новините все още са благоприятни. Кризата не ни е ударила толкова сериозно. Няма отлив на западни компании и банки. И българите разбират, че в родината въобще не е по-зле, отколкото на Запад.
- В България понасяме кризата по-леко, така ли?
- Засега да. Разбира се, кризата набира скорост и тук. Но все още не се отразява реално на джобовете ни. Или поне не "удря" средната класа. Най-потърпевши са бизнесите, които пряко разчитат на износ - при тях поръчките спират много рязко. Но е факт - няма масови съкращения. Затова и средният българин не страда от кризата. В момента климатът тук е по-благоприятен, отколкото в Европа или САЩ.
- Да, но родните работодатели не могат да предложат заплати като в Лондон и Ню Йорк.
- Заплатата не е най-важна. Българите, поживели повече от 4-5 години в чужбина, осъзнават, че темповете на развитие на пазара никъде не са особено бързи. В Америка растеж от 5% се приема за повече от добър. Докато у нас досега темп от под 10% годишно дори не се смяташе за новина. Юпитата са реалисти и осъзнават, че дори и със забавен растеж България има страхотни шансове за развитие. И може да настигне другите икономики.
- А защо вълната от завръщане на юпита винаги е в навечерието на изборите?
- Нормално е. Независимо в коя точка на света си винаги следиш какво се случва в България. И в навечерието на избори у теб се събужда надежда за промяна. И аз самият се върнах преди четири години - непосредствено след изборите. Просто в такъв момент човек храни надежди. Че ще има ново начало, че ни предстои нещо по-добро.
- Много от юпитата имат амбиции в политиката. Защо?
- Българинът по принцип е критичен. Всеки от нас се има за грамотен и смята, че вижда грешките на правителството. Това чувство е още по-обострено в хората, които са навън. Защото те постоянно пречупват знанията си през призмата на това как могат да ги използват в България. Все пак тези хора мислят за тази държава. И е нормално да имат политически амбиции - тъй като искрено милеят за родината си. А не искат просто да се облагодетелстват. Затова са нахъсани и искат да променят живота тук. Видели са, че навън нито хората са по-умни, нито географските и природни дадености са по-различни. Просто при нас всичко става по-сложно и бавно.
- Да, но "жълтите юпита" отнесоха доста негативи.
- Не мисля, че те бяха лоши хора. Просто дойдоха със западния си манталитет. В чужбина се научаваш, че всички са добронамерени и работят коректно и добре, стига да им дадеш повече отговорности.
Точно този манталитет изигра лоша шега на "жълтите"
Какво се случи? Идва едно юпи и става министър. Този човек е свикнал със западния мениджърски модел. В същото време постоянно го затрупват с критики и подозрения, че е супер пристрастен към Англия или Америка. И веднага му лепват етикета, че не разбира положението в България и започват да правят каквото си решат зад гърба му. Затова "жълтите юпита" не бяха успешни. Намеренията им бяха добри. Просто не можаха да си създадат добри екипи, с които да осъществят амбициите си.
- Вие също сте изкушен от политиката. Не се ли боите, че ще паднете в същия капан?
- При мен ситуацията е малко по-различна. Когато се върнах в България, не скочих директно в политиката. Напротив - исках да започна отначало, от по-ниска позиция. Точно за да мога да разбера системата, да видя къде са проблемите. Защото няма човек, който да си дойде от чужбина и да може да каже: "На мен всичко ми е ясно. Знам какви са проблемите в България!"
- Значи "жълтите юпита" просто избързаха?
- Да. Не познаваха системата и нямаха доверени хора "на земята", които да има кажат кои са проблемите. А аз тези четири години научих много. Чувствам се готов и смятам, че мога да променя нещо.
- Какви предимства дава опитът от чужбина в политиката?
- Най-голямото предимство е опитът в комуникацията с чужденци. И, разбира се, контактите, които имаш. За съжаление ние тук все още се притесняваме от чужденците. Като дойдат европейците, ни хваща страх - сакън да не разберат, че нещо не знаем или не можем. Не осъзнаваме, че от ЕС с готовност ще ни помогнат за всяка трудност. Затова и комуникацията ни с Европейския съюз зацикли. Брюксел приема за чиста наглост това, че никога не си признаваме грешките и не молим за помощ.
- Оттук ли идват недоразуменията с Брюксел?
- Да. Европейците са абсолютно отворени към нас. А ние си мислим, че е слабост да поискаме съвета им. И тук идват недоразуменията. За да се стигне и до най-неприятния момент - спирането на евросредства.
- Ще има ли още спрени европари?
- Сигурен съм, че ще има, ако от правителството продължават да се правят на изненадани
В момента управляващите излизат с оправданието, че не знаят какво да правят и само прехвърлят топката на Европейската комисия. Трябва да е ясно - ЕК никога няма да каже: "Махнете този министър!" Не бива да подценяваме мекия тон на чужденците. В една западна компания не се вика. Но пък очакванията са големи. Европейците очакват да сме инициативни и да работим здраво. Никой няма да се трогне от това, че сме написали шест екшън плана. Европа иска действия, не обещания. А ние се правим на разсеяни. Това не е печеливш подход. Напротив - с този си маниер можем да загубим парите и по структурните фондове. ЕС вече го намеква, макар и с мек тон.
- Значи рискуваме много?
- Ами, да. За жалост България се управлява много лошо. Политиците ни са безотговорни. Прехвърлянето на отговорност е безобразно. Трябва радикална промяна на управлението.
- Вие симпатизирате на ГЕРБ. Какво би направила партията, ако влезе в управлението?
- Ще има прозрачност. Аз лично съм участвал в написването на икономическата програма на ГЕРБ. Ние се опитваме да работим в постоянен диалог и с бизнеса, и със средната класа. Програмата ни е абсолютно прозрачна и отворена. Не е тайна. Сътрудничим си и с Българската търговско-промишлена палата, и с големите компании у нас. Искаме да чуем и тяхното мнение, отворени сме за идеите им. Държим да има диалог с всички и да се вземат правилните решения - не да се диктуват правила централизирано. Както се прави сега.
- Критикувате управлението, но все по-често се говори за коалиция между БСП и ГЕРБ?
- Това ми се струва невъзможно. С БСП сме на тотално различни позиции и не виждам как можем да намерим общи идеи, около които да се обединим. Смятам, че тези слухове се пускат нарочно. Просто се опитват да компрометират ГЕРБ. Но няма да успеят. И да ни отклонят от целта, за която работим с много ентусиазъм и вяра.
Лора СИМЕОНОВА