Спешно едностранно въвеждане на еврото, разхлабване на финансовите рестрикции пред банките, обезщетения за съкратени работници, данъчни промени. Това са само част от мерките, които бизнесът предлага да бъдат предприети от правителството през следващата година, за да се избягнат негативните ефекти от икономическата криза. Планът на Конфедерацията на работодателите и индустриалците бе представен на последното общо събрание от председателя на организацията Иво Прокопиев. "Стандарт" потърси неговото мнение как тези мерки ще подобрят ситуацията в България.

- Г-н Прокопиев, КРИБ предложи детайлна антикризисна програма. Една от идеите ви е едностранно приемане на еврото. Кога и защо трябва да се случи това?
- Консултациите, които направихме през последния месец в страната и чужбина, показаха два главни проблема за България - възстановяване на доверието на Европейския съюз към страната ни и
пресичане на спекулациите около валутния курс
Вече има сериозна световна криза. Очакванията са, че развиващите се икономики ще пострадат повече от САЩ и Западна Европа, защото са много зависими от чуждестранните инвестиции. А повечето от тях имат голям търговски дефицит. Заради кризата инвестициите по цял свят ще намалеят. В такава ситуация националните валути започват да стават рискови.
България е между най-стабилните държави в това отношение заради валутния борд, ниския държавен дълг и бюджетния излишък. Много по-стабилна от Румъния примерно, която е с плаващ валутен курс, или Унгария - с плаващ курс и голям бюджетен и търговски дефицит, висок държавен дълг. Важно е да дадем ясен сигнал, че бордът е непробиваем и ще влезем в еврозоната със сегашния курс, за да се пресекат всякакви спекулации по темата "ще издържи ли бордът". Преди две седмици в Брюксел българският премиер Сергей Станишев поиска спешно да бъдем приети във валутния механизъм (ERM II) заради кризата и за пресичане на спекулациите около курса. Това е най-доброто решение. За него няма критерии, решението е чисто политическо. Ако по някакви причини това не е възможно, според бизнеса е добре да потърсим политическа подкрепа за постепенно въвеждане на еврото при сегашния курс, като втора равностойна валута за разплащане. Ние смятаме, че не трябва да се пречи на спонтанната евроизация в икономиката. Така постепенно валутният риск ще отпадне.
Финансовият смисъл на тази идея е следният: в момента рисковата премия, която инвеститорите калкулират за хеджиране на левовите си инвестиции към еврото, е 13% за период до една година. Това обезсмисля повечето проекти и води допълнително до отлив на чужди инвестиции.
Когато отговорим на всички формални условия, по-късно ще се присъединим към еврозоната. Това не е решение само за България това е вариант за всички нови членове на ЕС с валутни бордове, като Литва, Латвия и Естония.
- Очаквате ли сериозни затруднения пред банковия сектор с оглед предложенията ви за намаляване на резервите, създаване на фонд за подкрепа и споразумения за нерефинансиране на групите майки?
- Няма проблеми със стабилността на българските банки. Те са с добра капиталова адекватност от над 12%, много над нивата в ЕС. Основната идея на тези мерки е да се гарантира, че банките ще продължат да кредитират икономиката. Финансовият сектор и реалната икономика са неразривно свързани. В момента банките ограничават кредитирането, стават доста по-консервативни, особено в корпоративното кредитиране като цяло. Трябва да се създадат стимули и механизми банките да не спират да кредитират реалния сектор, но с ясни правила за оценка на отделния специфичен риск. Иначе проблемът ще се върне като бумеранг отново при тях и в бюджета под формата на проблемни кредити и по-ниски данъчни приходи. Ясно е, че спирането на кредитирането води до влошаване на кредитните експозиции като цяло, тъй като почти няма фирми, които да работят само с капитал - т.е. без дълг - няма как всички фирми да си върнат дълга едновременно, ако няма работеща кредитна система.
- Металургия, химия, строителство вече поеха ударите и започна освобождаване на хора от фирмите. Ще продължи ли вълната от съкращения в предприятията и в кои други сектори очаквате да се прояви?
- Ще има свиване на икономическата активност във всички сектори. Имотите, строителните материали, финансовите услуги и много други също се свиват. Аз очаквам повишаване на безработицата от 6 до 9-10%
Трябват координирани усилия между държава и работодатели, да не се закриват директно работни места, а държавата да поеме част от компенсациите при престой на работниците, за да може фирмите да оцелеят по време на кризата. Разгръщането на по-големи инфраструктурни проекти, съвместно с водещи фирми от ЕС, едновременно би компенсирало напрежението на пазара на труда и би създало добро "лоби" на България в ЕС.
- Прогнозите за 2009 г. са за ръст на икономиката на България над 4%, по-ниска инфлация. Очаквате ли да се сбъднат и какви са вашите очаквания за 2009 г.?
- Моят реалистичен сценарий е 2,5-3% ръст, ако имаме умна антикризисна и антициклична политика. Инфлацията основно ще зависи от цените на хранителните суровини и енергоносителите, изразени в евро - петрол, газ и т.н., и може би е време правителството да помисли за хеджиращи инструменти в тази ситуация, защото сега горивата са евтини, но рано или късно ще започнат да поскъпват.
- Вече се забелязва отлив на инвестиции в страната. Как можем да задържим чуждите капитали?
- Само с мерките, които сме посочили - подобряване на бизнес средата, елиминиране или намаляване на рисковете, които са в наши ръце, възстановяване доверието на Брюксел Брюксел днес е това, което беше Международният валутен фонд през 1996 г. Като каже "добре" - инвеститорите идват, като каже "лошо" - бягат.
- Как ще коментирате предложението на Петър Кънев от БСП да се спре приватизацията, докато отмине кризата?
- Вероятно е имал предвид, че цената на всички активи сега е ниска и затова не е изгодно на собствениците им да ги продават. Това е разбираемо. Там, където собствеността е държавна, обаче има голям потенциал за подобряване ефективността и прозрачността на управлението. Приватизацията носи много повече полза за бюджета и гражданите, като превърне едно предприятие в ефективно, отколкото с приходите от сделката. Запазването на държавна собственост има смисъл само ако тя се управлява ефективно и има доверие на данъкоплатците в тази форма на управление и собственост.
- Много работодатели вече обявиха, че няма да дават 13-та заплата заради кризата. Възможно ли е така да се оправдава всъщност мениджърската недалновидност и управленски провал?
- Всяка фирма сама решава на кой какви бонуси да изплати. Мисля, че всички разбират колко сложна е ситуацията в момента и няма нереалистични очаквания.
- Как трябва да процедират държавните фирми и ведомства в случая?
- Да се въздържат от прекомерни харчове и неефективни инвестиции, особено държавната администрация.
- Удачно ли е работодателските организации да се ангажират с пакети от социални мерки, които да изпълняват при съкращения? Това вече направиха в пернишката "Стомана индъстри".
- Да, това е начинът. Работодателите нямат итерес от изостряне на социалното напрежение.
Държавата обаче е тази, която трябва да подготви защитните социални мрежи заедно с тях.
- Какво може да събори управляващата коалиция преди края на мандата - санкции от страна на ЕС, улични протести заради кризата или вътрешнопартийни скандали между БСП, НДСВ и ДПС?
- Не е толкова важно да се променя управлението, трябва да се смени политиката. В документа ние предложихме нов обществен договор за реформи, с който всички значими партии да се обединят и да поемат гаранции за реформите, за които Брюксел настоява.
- Коалиция между ГЕРБ и БСП ли е най-реалистичният вариант за следващото правителство?
- Рано е за прогнози. Мисля, че кризата ще направи средната класа отново политически активна.
- Доколко медийните компромати могат да повлияят на предизборната борба?
- Смятам, че отсега натататък, в следващата една година, ще има само една важна обществена тема - икономическата криза и нейните последици за гражданите и фирмите. Отвличането на вниманието може би е било възможно в друга ситуация, но не и сега.
Невена Мирчева