Ден след като Брюксел ни направи за резил като единствената страна в ЕС, отрязана от еврофондове, управляващите тръгнаха в атака срещу Еврокомисията. "Ставаме заложник на евроизборите, те прилагат двойни стандарти, изненадани сме от решението", надпреварваха се един през друг управляващите в реакциите си.
Защо обаче комисарите успяха да ни изненадат като сняг през зимата и кой е виновен за изгубените над 200 млн. евро "Стандарт" разговаря с Юлиана Николова, директор на Европейския институт.

- Г-жо Николова, изненада ли е това, че Брюксел ни спря 220 млн. от еврофондовете?
- Като цяло е изненада, защото имаше всички сигнали, че парите на финансовото министерство ще ги пуснат. Не знам обаче какво точно се е случило, та отнеха акредитацията и на двете агенции. Още по-голяма изненада са изложените мотиви. Ако погледнем доклада от юли, който ни се струваше много остър - дори там нямаше позоваване за директна политическа намеса при управляването на средствата. Сега комисарят Оли Рен употреби точно тези думи.
- Защо, какво е обяснението за това?
- Някой се е издънил, допреди две седмици имаше доста голяма увереност, че средствата на финансите няма да ги загубим.
- Добре, за колко от изгубените пари сме изненадани и колко са били реално прежалени вече?
- Трудно е точно да се определи, но за около 150 милиона лева не се очакваше да ги спрат. Въпреки че от финансовите меморандуми не е лесно да се разбере коя изпълнителна агенция кои пари управлява.
- И нямаше да е изненада, ако бяхме загубили само около 80 млн. евро?
- Само министър Асен Гагаузов се появи по едно време и си призна, че 85 милиона ги губят. Имаше сигнали на всякакви нива за тази част от финансите.
- Последно - имаме половин изненада?
- Може и две трети, трябва да се изчисли точно.
- Кой е виновен?
- По-важно е да видим къде са причините, да прочетем мотивите на Еврокомисията черно на бяло. Не чрез политическия език на еврокомисаря, а с експертния език на хората, оформили решението.
- Те няма ли всъщност да дадат просто гръб, подплата на политическите думи на комисаря?
- Политическият език на комисаря е изключително тежък. Преди ни говореха за липса на административен капацитет, в проекта на евродоклада се казваше дори "да се прочисти администрацията от корумпирани служители". Ставаше дума за чиновници, а сега - за политическа намеса.
Нивото на критиките е съвсем различно по-високо. Затова е много важно да се анализират причините. Включително и тези, които са по-назад във времето - 1, 2, 3 години.
- Може ли да има връзка между предстоящите парламентарни избори у нас и наказателната мярка на Брюксел?
- Комисията да си позволи да дава оценки на политиците у нас? Работила съм с Еврокомисията почти от времето, когато страната ни започна контактите си с Брюксел - комисията никога не си е позволявала подобни неща. Нещо повече - тя предпочита да работи с властта. Да се говори, че има комисарски заговор във връзка с вота у нас към която и да е партия, е абсолютно несериозно.
- Премиерът обвини комисарите, че решението им е несправедливо и нечестно. И че Брюксел прилага двойни стандарти.
- Кой е другият стандарт, приложен от Брюксел!? Към кого? Това са емоционални твърдения, по-добре би било в такъв случай да се анализират собствените грешки. Иначе наистина е нечестно и несправедливо спрямо гражданите на страната. Въпросът е обаче чия е проявата на несправедливост
и нечестност - само за немарливост при управлението на парите ли става дума, каква е грешката и вината на властта. Има ли достатъчно силно гражданско общество и опозиция у нас, които да действат като коректив при нечестно управление? Или комисията поради липса на експертиза ни е дала неправилно решение? Опитът ни сочи, че всеки път, когато кажем "някакви квартални ни оценяват, пък ние сме велики", обикновено е за наша сметка.
- Трябва ли да има оставки?
- В нормално функционираща държава трябва да има политическа отговорност. Оставки или вот на недоверие... Макар че у нас вотовете на недоверие не работят. Мандатът на правителството и без това изтича, като дойде нов министър, какво ще направи? Но трябва да са абсолютно ясни отговорните за ситуацията.
- Е, кои са отговорните?
- Правителството като цяло. Да се персонифицира по-нататък отговорността на конкретните министри, е работа на управляващите. Но тук става дума за екипна отговорност.
- Властта започва ли война с Брюксел и как ще ни се отрази това, доколко е далновидно?
- Поведението между партньори, независимо колко са недоволни един от друг, показва политическата им култура. Ако сега се скараме с Брюксел, какво печелим, какви ползи бихме имали? Ще смени ли комисията решението си, ще направи ли някакъв жест към България? Не, но ще се забъркаме
в безумни спорове кой какво кога нещо бил сгрешил цифрите. Тонът не може да навреди кой знае колко, ако ни спрат още пари, то ще е заради неспособността да ги управляваме и недоверието във властта в България. Но и в Еврокомисията работят хора, влияят се от впечатления и отношения, разбира се. Но когато си с партньори, е добре да седнеш на масата и да се разбереш за проблемите. Обвиненията не работят.
- Появи се и тезата, че страната ни става заложник в битката за евроизборите?
- Империалистически заговор на десните срещу социалистическата идея!? Не е никак сериозно да се твърдят подобни неща. Особено пък да става дума за социалистическата идея, олицетворявана от БСП. Никак не върви.
- И защо все пак постъпи така Еврокомисията?
- Очевидно доказателствата за предприетите конкретни стъпки от наша страна не са били достатъчно убедителни. Искаха "да се премахнат съществуващите или потенциални мрежи на конфликт на интереси в цялостното управление на средствата" - този критерий явно не сме покрили и затова се появяват думите за политическа намеса сега. Екшън планът ни от 360 страници не е дал резултат.
- За обвиненията с кодовото име "Батко" ли става дума? Не очакваха ли от Брюксел да има осъдени?
- Имаме един осъден ефективно и един условно за Националната агенция "Пътища". Но на ниско ниво, става дума за експертите.
- Това не е ли опит да се хвърли прах в очите?
- Вариантът "осъждаме някого, защото ни трябват доказателства, че вършим нещо", не минава пред Брюксел. Трябва начинът на работа в агенциите да убеди комисията, че стъпките не са временни, показни, докато се вдигне отмяната на акредитацията. В някоя от стъпките сме се провалили, но
това е станало под повърхността
Не публично. Иначе нямаше да ни вземат всички пари. Най-вероятно властта - не опозицията, на срещите на министри, зам.-министри и т.н. с представители на ЕК, са подавали различни сигнали. Когато има разноговорене, приказва се от собствено име, е възможно да се събудят съмнения в Еврокомисията. Но не се знае кой кога се е издънил, затова вицепремиерът Плугчиева бе толкова изненадана.
- Някой е прецакал другарчето в управлението - как да не е разочарована Меглена Плугчиева?
- Всички сме разочаровани, не вярвам някой да е щастлив, че усилията не са дали ефект. Трябва да се установи кой е сгафил - при възлагане на търгове, срещи, неправилно реагиране на сигнал и т.н. издънка. Брюксел засича подобни сигнали от поне две места. Лошото у нас обаче е, че говоренето между власт и опозиция сякаш се прави през две стъклени стени. Дори не през една, защото тогава биха могли да прочетат нещо по устните, да доловят шепот. Никой никого не слуша в държавата, не си коригира поведението... Това е най-отчайващото освен шамарите от Брюксел.
- Какви са очакванията сега за останалите над 300 милиона във фризера, и тях ли ще загубим изненадващо?
- Надявам се не.
Юлиана ОНЧЕВА